Днешна Италия е ужасяваща. Тя не отваря пространство за критичния дух. Абсолютната вулгарност на Силвио Берлускони роди силна социална „поляризация”. Така богатите стават още по-богати, а бедните – още по-бедни. Много честно казано, не виждам как ще можем да се измъкнем от това общо пропадане. Тежките думи са на прочутия писател Дарио Фо, цитиран от БГНЕС. 

Берлускони реализира чудо от цинизъм предизвиквайки народните класи - и някои хипнотизирани интелектуалци – да се приспособят или да сътрудничат с политическите партии с дясна насоченост, както и да получат своята част от увеличението на корупцията. Би било наистина абсурдно да си представим Берлускони като нормална личност! Той прилича на това двуглаво чудовище – полу Убу ("Убу кралят", пиеса от Алфред Джари. Убу е измислена дума, която не означава нищо, бел.ред.), полу Путин, което получихме, Франка /съпругата на Дарио Фо, бел.ред./ и аз, в поставения спектакъл от 2000-та. Берлускони е абсолютен шампион в copovilgimonte (вкарване в заблуда) на италианския народ. Откакто бе министър-председател съдбата на всички онези, които мислят в Италия не е завидна! Ил Кавалиере направи Италия по-бедна, една безмозъчна Италия и, под претекст да не налее масло в огъня, той напълно потисна и пороби всеки, който можеше.

Матео Ренци (сегашният премиер, бел.ред.), според мен, е също продукт на тази берлусконска школа. Той се гмурна умело в пукнатините, отворени от берлусконската разрушителност и приложи незабавно стратегията „против” – против синдикатите, против училището, против културата – които са толкова традиционните бастиони на лявото. После той наложи на цялото италианско население забележителни жертви. Не мислете, че това е свършило. Да прибегнем до фигура от комедия дел арте: Ренци е човекът, който говори, жестикулира разклащайки много силно колене, за да ни накара да повярваме, че върви напред. И при това той не помръдва и на милиметър. Залага върху чисто оптичната илюзия. Чака се медиите да осъдят лицемерието му, неговата скованост.

Дарио Фо е италиански драматург, театрален режисьор, киноактьор и композитор. През 1997 г. получава Нобелова награда за литература.