След лятната ваканция Висшият съдебен съвет започна дейност. На първото заседание, на което се събраха днес едни от безспорно най-влиятелните хора в двора на Темида, първа точка звучи така:

Проект на решение по писмо от Националния институт на правосъдието, с вх. № (еди-колко си) с повторно искане за осигуряване на средства за неотложен ремонт на покрив на сградата.

Проверка на Клуб Z показа, че става въпрос за едни 6000 лв. за течащия покрив. Бил е ремонтиран веднъж, но явно майсторите са си оставили ръцете. На шефа на Института Драгомир Йорданов му се наложило да пише втори път на кадровиците. По повода е изпращан експерт, правен е оглед, представено е заключение за нередностите и т.н., и т.н.  

Разбира се, дума да няма, че течащият покрив е важен въпрос. И не е възможно да обучаваш млади магистрати, да посрещаш чужди делегации от топ юристи или каквото и да е друго с чадър в стаята. Да не говорим, че сградата е паметник на културата... Въпросът е защо 24-те (в момента) свръховластени "юристи с високи професионални и нравствени качества" трябва да се занимават с това.

Да, и според Конституцията, и според Закона за съдебната власт разпореждането с бюджета е изцяло дейност на ВСС. Проблемът идва от това, че като цяло не се планира добре бюджетът на съдебната власт, твърдят източници от съвета. Винаги има наистина непланирани неща, но огромното количество от „точки“, които минават през гласуване от целия състав на ВСС, не са такива.

Малко по-глобално отговаря в свой анализ от 28 август Институтът за пазарна икономика. Та под заглавие "Бюджет на съдебната власт или бакалски тефтер" от ИПИ посочват:

1. Бюджетът на съдебната власт се прави на исторически принцип, а не чрез програмно бюджетиране съобразно ясни цели и план, които трябва да бъдат обезпечени финансово.

2. В процеса на изготвянето си, бюджетът на съдебната власт не е достъпен и прозрачен за обществото.

3. Историческият принцип и неприлагането на програмно бюджетиране при изготвяне на бюджета на съдебната власт водят до проблеми и при изпълнението му.

Ако от последните редове ви е доскучало, ето ви и няколко примера от протокола на последното заседание на постоянната Комисия "Бюджет и финанси" на ВСС , която е разгледала цели 73 точки:

Искане от административния ръководител на Районен съд гр. Пирдоп за осигуряване на средства за ремонт на сървър и доставка и монтаж на климатик...

Искане от административния ръководител на Районен съд гр. Елхово за осигуряване на средства за ремонт на корниз на сградата...

Искане от  административния ръководител на Районен съд гр. Елхово (пак Елхово!) за осигуряване на средства за ремонт на разширителен съд на отоплителна инсталация.

Искане от административния ръководител на Районен съд гр. Панагюрище за осигуряване на средства за доставка и монтаж на електрически отоплителен котел 

Искане от административния ръководител на Районен съд гр. Елена за осигуряване на средства за ремонт на санитарни възли (между другото, последните две са отложени и на двете места е командирован експерт - инженер "за посещение на място и изготвяне на доклад").

А ето и един обратен пример за не чак такова стриктно прецизиране на разходите. Следователят Петьо Петров, обвеян с мистична слава и със странния за магистрат прякор Пепи Еврото, напусна по живо по здраво, след като Съветът го брани като Матросов да не му бъде образувано дисциплинарно производство. Най-вече от опитите на министър Христо Иванов и други членове на самия съвет това с доброволното напускане да не се случи.

По-горното изречение означава 18 брутни заплати. Да, към момента на напускането Петров вече не беше шеф, а редови следовател, което означава - пак според наши източници - заплата "някъде около 2000, но под 3000 лв." Просто умножавате по 18 и разбирате къде са парите за ремонт на покриви, санитарни възли, електрически котел един брой и пр.