НИЯ КАРАДЖОВА

Хаосът в българската образователна система роди нов феномен – частни уроци за първи клас. Родители вече заплащат на специалисти по начална и предучилищна педагогика, за да подготвят децата им за тестовете, с които някои от елитните ни училища продължават да приемат въпреки призивите да не натоварват крехката психика на 6-7 годишните. 

Тъй като официална забрана за това няма, в столицата има няколко училища, които ежегодно тестват училищната готовност на децата, което не винаги се изразява само в разговори с психолог. Някои от тях, като лицеят в Горна баня, дори издават специални помагала с въпроси за бъдещите първолаци и отправят от сайта си препоръки децата да се готвят по тях, а не да бъдат пращани на частни уроци. Всъщност тестовете са за елементарни познания за цветове, геометрични фигури, посоки и целят да проверят покрива ли детето основните познания, които трябва да е получило в детската градина. Именно около тях обаче всяка година се поражда истерия, която кара родителите да подават документи в по четири-пет училища с идеята, ако детето им не издържи теста, да бъде прието „все някъде другаде“.
Общо около 20 са училищата у нас, за които има тълпи от кандидати и за едно място чакат повече от четири деца. Най-често те са в центъра на града и се славят с добра материална база, въпреки че до момента така и не е направена официална класация на това кои от тях дават най-добро обучение. В същото време има добри квартални училища, които до последния момент на 15 септември са с отворен прием и продължават да записват ученици, защото имат свободни места.
Хаосът се поражда по няколко причини. На първо място е липсата на каквато и да било рейтингова система, която да дава реално сравнение за подготовката на децата. Всъщност обаче има критерии, по които може да бъде изграден подобен рейтинг – например резултатите на децата от изпита след седми клас. Проблемът е, че те не се оповестяват публично, но всеки директор разполага с тях и знае точно къде се намира неговото училище в списъка. Тази година в топ 10 са пет частни и пет математически училища, което не е учудващо. Първите работят с малки групи деца, което позволява да им обръщат по-голямо внимание и да дават индивидуални задачи. Вторите пък работят с деца, на които са направили предварителен подбор след четвърти клас. Начело на тази класация е частното училище в столицата „Света София“, следвано от Софийската математическа гимназия. Пет от училищата в тази десетка са от страната – Варна, Пловдив, Стара Загора, Бургас и Русе. Първото държавно нематематическо училище в класацията се появява едва на 15-то място. Това е Националното училище по културата в Горна баня, което също работи с предварително подбрани ученици.
Всъщност до 20 място няма нито едно училище, което да не селектира децата си преди първи клас, което е проблем за образователната система, защото задълбочава пропастта между „елитни“ и „неелитни“ училища.
Според директорите на останалите училища, които не подбират децата си с тестове, друг огромен проблем, който донякъде дори дискриминира бъдещите първокласници, а фактът, че всяко училище може да посочва собствени критерии за прием. Някои от тях дори настояват държавата да върне районирането на училищата от времето на социализма, защото това би било по-честно спрямо първокласниците, отколкото да им пишат точки за това, че имат братче или сестриче в същото училище. При това някои от критериите са наистина странни – има училища, които приемат с предимство, ако не искаш занималня, защото очевидно имат проблем с бюджета. Други пишат точки за „наследственост“ - ако бащата или майката на бъдешия първолак са завършили същото училище. Трети дават бонуси на деца на общински служители. Най-много точки обикновено носи адресната регистрация и заради това с нея най-много се „играе“ от страна на родителите. Част от тях се регистрират в домове на роднини и близки, за да може детето им да получи предимство при приема. На това директорите отговарят с изискване за „уседналост“ - тоест семейството да живее на дадения адрес поне от миналата година. Цялото това надцакване е с доста съмнителната цел детето да бъде записано в училище, което в очите на общественото мнение минава за „елитно“, дори и ако статистиката на неговите резултати не сочи това. Според директора на 51-во СОУ Асен Александров далеч по-добър вариант е отново да се въведат райони за училищата. „Сега се получава така, че дете, което живее на десет минути път от училището, не може да получи нужните точки, за да се класира. Обратният вариант би бил по-честен“, смята той. Директорът на 119 СОУ Диян Стаматов пък смята, че битката няма да е толкова жестока, ако бъде инвестирано в материалната база на всички софийски училища и тя стане що-годе еднаква. Според него тя е един от основните критерии на родителите, когато избират училището на детето.
Преди време общината обмисляше да въведе общо електронно класиране за първи клас, но се отказа, защото идеята ще се реализира много трудно. Възможно е обаче подборът на училище за бъдещия първокласник да се улесни в следващите години, когато след приемането на новия образователен закон всяко училище ще получава оценка от инспектората и тя ще играе ролята на своеобразен „рейтинг“ в очите на родителите.