ЮЛИАН ХАНС

Руският език взе назаем от немския една дума, известна от шаха: цугцванг. Който постави противника си в положение на цугцванг (принуда за ход – б. р.), то той му оставя единствено опции, които са в негов ущърб. Не може и нищо да не предприемеш.

Владимир Путин и неговият главен дипломат Сергей Лавров са майстори да поставят други в положение на цугцванг. През миналите години го доказаха многократно. Отново и отново Москва като фокусник майсторски вадеше прословутото зайче от цилиндъра. Всеки път между Берлин, Брюксел и Вашингтон настъпваше голямо напрежение.

Магьосникът можеше да наблюдава как неговите противници са в разнобой, той можеше да подготви на спокойствие следващата изненада.

Дали Сирия или Украйна, тактиката действа

Играта в Сирия започна със светкавичната инициатива отпреди две години за унищожаването на химическите оръжия. Междувременно голяма част от арсенала е безопасен, това е положителната страна. Като ответен ход САЩ се отказаха от въздушни удари срещу Асад. Кой знае докъде те биха довели. Същевременно обаче сирийската армия с неотслабваща сила продължи войната срещу собствения си народ с мащабни бомбардировки, дори с газови атаки. От избухването на войната загинаха 250 000 души, повечето избити от армията на Асад.

Москва приложи тактика и по отношение на Киев. Предложения по газовия спор непрестанно бяха съпътствани от заплахата през идната зима страната да мръзне. Русия първо разпали войната в Донбас и след това  поддържаше  огъня чрез неудържим поток от оръжия и бойци. След това Кремъл изненадващо предложи помощ за жертвите. Конвоят от боядисани в бяло военни камиони беше в ход, когато Киев и Червеният кръст бяха уведомени. Възможен ли беше отказ?

Президентът Путин създава факти. Каква обаче е целта му?

Сега пак Сирия, където терористите от Ислямска държава завладяват територии, докато държавата на Асад се разпада. Ако искате да ги победите, това може да стане само с нас, обявиха Путин и Лавров. Москва дори не опроверга, че подготовка за военна намеса на страната на Асад e в пълен ход. Било “преждевременно” да се говори по темата, каза Путин.

Да приемеш подобно предложение, би означавало да се съгласиш на едновременно партньорство с двама непредвидими господари – Путин и Асад. Ето защо Вашингтон се колебае, но веднага му поднесоха ужасяващ  сценарий – руски и американски самолети биха могли да се сблъскат в небето на Сирия, трагичен инцидент, който би довел до катастрофа.

И пак наблюдатели си блъскат главите в търсене на отговор какво иска да постигне Путин. Двете основни преположения не са самоизключващи се: от една страна запазване и разширяване на руското влияние в Близкия изток и от друга – завръщане на международната арена като равноправен партньор на САЩ.

Изведнъж Русия се появява като възможен партньор.

Русия загуби влияние както в Украйна, така и в Близкия изток. Сега Москва може да се погрижи поне други да не разширят влиянието си. Освен това Путин се опитва да привлече симпатиите на Иран, който след ядреното споразумение не иска да се обвързва твърде много със Запада.

Анексирането на Крим и войната в Донбас вече отидоха на заден план. Изведнъж Русия се явява като възможен партньор. Принципи губят значение.

Вероятно е дори ръководството в Москва още да не е решило кое точно е  приоритет за него. Но има време, докато Берлин, Брюксел и Вашингтон спорят дали Асад и Путин все пак не са по-малкото зло. Путин няма усещане, че е в положение на цугцванг.

Юлиан Ханс е кореспондент в Москва на “Зюддойче цайтунг”, откъдето препечатваме коментара му.