Определянето на минималните осигурителни прагове за 2016 г. може напълно да се провали, след като четирите национално представителни работодателски организации заплашиха да се оттеглят от договарянето. Бизнесът не е съгласен с административното определяне на ръста в секторите, за които не е постигнато споразумение, и е на път тотално да зачеркне фиксирането на минимален осигурителен доход по браншове като остаряла и неефективна практика.
По закон министърът на труда и социалната политика има право да въвежда осреднен размер на осигурителните прагове за всички дейности, за които синдикатите и бизнесът не успеят да се разберат. Икономическите дейности са общо 85, а към днешна дата ръстове са договорени в 48 от тях, като средното увеличение е 7,8 на сто. За останалите социалното ведомство се кани да въведе автоматичен ръст от 8%, колкото е средният процент на нарастване за всички икономически дейности за тази година.
Националнопредставените работодателски организации обаче са твърдо против, защото усредняването на праговете в различни по своята същност сектори крие сериозни рискове за икономиката. Те изразиха позицията си на обща пресконференция, в която участваха Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
Позицията им бе подкрепена с пример: нарастването на минималния осигурителен доход при производството и преработката на месо е 24,3%, а при Централния кооперативен съюз - едва 0,3 на сто, и фиксирането на средна стойност може да наруши баланса и да доведе до повишаване на сивия сектор и безработицата, опасяват се браншовите организации.
"Минималните прагове изживяха времето си. Преди 10 години, когато бяха въведени, помагаха за изсветляване на доходите. Сега обаче ефектът е точно обратен", коментира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.
Според него е време държавата напълно да се откаже от определянето на минимални осигурителни прагове и тогава служителите няма да имат друг избор, освен да се осигуряват върху реалните суми, които получават.
„Настояваме за осигуряване върху реалните заплати, а не върху определени прагове, тъй като те практически узаконяват сивия сектор и създават нелоялна конкуренция“, коментира още Велев.
Тезата си подкрепи и с данните от официално проучване за ефекта от увеличаването на минималните осигурителни доходи през настоящата 2015 година. Според резултатите 36% от анкетираните фирми са прибегнали до съкращаване на нискоквалифициран персонал, а 41% са преназначили служителите си на длъжности с по-ниски прагове. В 48% от случаите тази промяна е свила разликата между заплатите на специалистите и обикновения персонал, което е накарало висококвалифицираните работници да напуснат работа заради ниски доходи. При 65% от компаниите вдигането на праговете е довело до "посивяване" на трудовите взаимоотношения, 74 на сто са назначили лица на непълно работно време, а 23 процента са вдигнали цената на крайния си продукт.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни