Ad Config - Website header

 

Article_top

Веселина Седларска

Това е първата строфа на унгарския химн: „Боже, благослови унгарците…“

Унгария е себецентрична страна. „Извън Унгария няма живот, а ако има живот, то не е живот“ – не знам друг народ да има такава поговорка. Унгарците трудно се групират, не само езиково. За някои хора това е обяснението за явлението Виктор Орбан. И е истина, малка част от цялата истина.

За други Орбан няма нужда от такива дълбочинни обяснения – той е обикновен предател на демокрацията, замени я с „виктатура“. Озъби се на чуждестранните инвеститори, за да наложи своята представа за „орбаномика“. Взе на нож свободното слово и неправителствените организации. Прекрои бройката на парламента, за да пасне на падащия му рейтинг и на страха му, че ще загуби властта. Говори за „Велика Унгария“ и толкова е загубил представа за времето, че е готов да й стане крал. И това е истина, част от истината.

За трети Виктор Орбан е герой. Той превалутира банковите кредити под официалния курс на форинта и така не позволи на ипотеките да запратят на улицата хиляди длъжници. Той притисна монополистите да намалят цената на тока и когато сега унгарците получават сметките си, виждат отбелязано в червен цвят точно колко форинта са спестили за месеца, благодарение на неговата намеса. Той няма „големи началници“ в Европа като българския премиер, затова не им мълчи. И те не могат да му кажат копче, защото неговият старт в политиката е безупречно демократичен. Не обруга Русия, само за да се хареса на Европа. И това е истина, част от нея.

Тези противоположни представи нямаше да имат никакво значение, ако засягаха единствено унгарците. И ако човек не си задава въпроси като: Това, което се случва там, би ли могло утре да се случи другаде? То част от миналото ли е или от бъдещето? Знак за какво е – за връщане към срамни страници от миналото или предупреждение за мрачно бъдеще? Няма как да се отговори на тези въпроси, ако се описва само Виктор Орбан, без да се описва „Йоббик“.

Това е завидно талантлива абревиатура – „йобб“ на унгарски означава едновременно „по-добро“ и „дясно“, а името на партията е конструирано по аналогия с наставката за „комсомол“, тъй като началото й е поставено от студентска организация. И май с това добрите неща, които могат да се кажат за „Йоббик“, се изчерпват. Най-безопасната характеристика на партията е, че е крайно дясна. Наричана е екстремистка, шовинистка, профашистка, самата тя се определя като радикална национално-консервативна.

„Йоббик“ всмука Партията на унгарската истина и живот на известния с антисемитизма си драматург Ищван Чурка. Към наследената стара омраза към еврейството се прибави новата омраза към циганите и така се забърка един гулаш, който допадна на много хора, изпаднали и уплашени от изпитанията на унгарския преход, който откъм България изглежда успешен, но от който самите унгарци са поне толкова недоволни, обидени, отчаяни и отвратени, колкото и българите.

„Унгарската гвардия“ – униформена доброволческа организация, беше ни повече, нито по-малко от партийна милиция на „Йоббик“. В най-застрашените от битови кражби и размирици райони авторитетът й беше толкова голям, че пострадалите звъняха на гвардията преди да осведомят полицията. Съответно гвардейците пристигаха и раздаваха възмездие над ромските гета, както намерят за добре. На практика започваше да се случва онова, което е много добре формулирано на теория – когато един народ е разединен до последната възможна степен, той може да се обедини само през национализма. Какво можеше да направи срещу това символът на либерализма от времето на демократичните промени в Източна Европа Виктор Орбан?

Отрече се от либерализма. Публично, отчетливо, многократно, като при кръщение. И започна с малки стъпки да се придвижва в противоположната посока, за да спечели онези увеличаващи се като бройка унгарци, чийто гняв ги теглеше към „Йоббик“, но разумът ги възпираше. Ако не беше го направил, сега щеше да е в позицията на, да речем, Иван Костов – много умен, много верен и също толкова излишен. Само така на миналогодишните парламентарни избори партията на Виктор Орбан „Фидес“ можеше да спечели 45 процента и да получи втори пореден (а иначе трети) мандат. Втори останаха социалистите с 25 процента, но истинският опонент на Орбан стана третата политическа сила в парламента – „Йоббик“.

Какво усети, че трябва да прави в тази ситуация „Йоббик“? Точно така, започна да чисти образа си, като се придвижва в обратната на своята посока – демократичната. А те умеят да го правят зрелищно. Организират партийни събития в бивши синагоги. Гвардейците изчезнаха заедно с наподобяващите си свастики знаци. В началото на тази година член на „Йоббик“ бе принуден от партията си да живее три дни с цигани, защото направил расистки изявления в социалната мрежа. А при издънка, като спъналата тичащия с дете мигрант видеооператорка Петра Ласло от телевизията на „Йоббик“ N1TV, реагираха светкавично – уволниха я.

Лидерът на партията Габор Вона произнася политически речи, без да споменава циганите като причина за народното недоволство. Партията гради новия си образ на борец срещу статуквото (разбирай „Фидес“ и Орбан) със същия ентусиазъм и огромна мрежа от доброволци, с които създаде преди време неприемливия си образ на екстремист. Точно толкова упорито с помощта от предана чиновническа армия бившият либерал Виктор Орбан укрепва образа си на националист. Скритата същина на „Йоббик“ е непроменимо екстремистка, а скритата умора на Орбан е голяма. Битката между двете партии е по всички фронтове – на 24 юли с обвинение за трафик на хора бе задържан ръководителят на доскорошното паравоенно формирование на „Йоббик“ Роберт Киш. По социологически проучвания „Йоббик“ вече е втора политическа сила и при следващи избори пътят й към властта може да бъде препречен единствено от липсата на партньори.

Виктор Орбан може и да изглежда като комичен герой от миналото, но по-вероятно е да се окаже драматичен герой от настоящето и прототип на герои от бъдещето. Пропастта между бедност и богатство и мигрантският натиск ще ускоряват процеси, които в Унгария са видими. Там емблемата на либерализма Виктор Орбан извървя дълъг път, за да се срещне някъде по средата на пътя с Габор Вона, който пък потегли от своя път от точката на екстремизма. Тази точка по средата – все още безименна, неназована – може да се окаже център на баланса, който утре да потърсят други политици в други държави.

 
Виктор Орбан. Снимка EPA/БГНЕС

Това е първата строфа на унгарския химн: „Боже, благослови унгарците…“

Унгария е себецентрична страна. „Извън Унгария няма живот, а ако има живот, то не е живот“ – не знам друг народ да има такава поговорка. Унгарците трудно се групират, не само езиково. За някои хора това е обяснението за явлението Виктор Орбан. И е истина, малка част от цялата истина.

За други Орбан няма нужда от такива дълбочинни обяснения – той е обикновен предател на демокрацията, замени я с „виктатура“. Озъби се на чуждестранните инвеститори, за да наложи своята представа за „орбаномика“. Взе на нож свободното слово и неправителствените организации. Прекрои бройката на парламента, за да пасне на падащия му рейтинг и на страха му, че ще загуби властта. Говори за „Велика Унгария“ и толкова е загубил представа за времето, че е готов да й стане крал. И това е истина, част от истината.

За трети Виктор Орбан е герой. Той превалутира банковите кредити под официалния курс на форинта и така не позволи на ипотеките да запратят на улицата хиляди длъжници. Той притисна монополистите да намалят цената на тока и когато сега унгарците получават сметките си, виждат отбелязано в червен цвят точно колко форинта са спестили за месеца, благодарение на неговата намеса. Той няма „големи началници“ в Европа като българския премиер, затова не им мълчи. И те не могат да му кажат копче, защото неговият старт в политиката е безупречно демократичен. Не обруга Русия, само за да се хареса на Европа. И това е истина, част от нея.

Тези противоположни представи нямаше да имат никакво значение, ако засягаха единствено унгарците. И ако човек не си задава въпроси като: Това, което се случва там, би ли могло утре да се случи другаде? То част от миналото ли е или от бъдещето? Знак за какво е – за връщане към срамни страници от миналото или предупреждение за мрачно бъдеще? Няма как да се отговори на тези въпроси, ако се описва само Виктор Орбан, без да се описва „Йоббик“.

Това е завидно талантлива абревиатура – „йобб“ на унгарски означава едновременно „по-добро“ и „дясно“, а името на партията е конструирано по аналогия с наставката за „комсомол“, тъй като началото й е поставено от студентска организация. И май с това добрите неща, които могат да се кажат за „Йоббик“, се изчерпват. Най-безопасната характеристика на партията е, че е крайно дясна. Наричана е екстремистка, шовинистка, профашистка, самата тя се определя като радикална национално-консервативна.

„Йоббик“ всмука Партията на унгарската истина и живот на известния с антисемитизма си драматург Ищван Чурка. Към наследената стара омраза към еврейството се прибави новата омраза към циганите и така се забърка един гулаш, който допадна на много хора, изпаднали и уплашени от изпитанията на унгарския преход, който откъм България изглежда успешен, но от който самите унгарци са поне толкова недоволни, обидени, отчаяни и отвратени, колкото и българите.

„Унгарската гвардия“ – униформена доброволческа организация, беше ни повече, нито по-малко от партийна милиция на „Йоббик“. В най-застрашените от битови кражби и размирици райони авторитетът й беше толкова голям, че пострадалите звъняха на гвардията преди да осведомят полицията. Съответно гвардейците пристигаха и раздаваха възмездие над ромските гета, както намерят за добре. На практика започваше да се случва онова, което е много добре формулирано на теория – когато един народ е разединен до последната възможна степен, той може да се обедини само през национализма. Какво можеше да направи срещу това символът на либерализма от времето на демократичните промени в Източна Европа Виктор Орбан?

Отрече се от либерализма. Публично, отчетливо, многократно, като при кръщение. И започна с малки стъпки да се придвижва в противоположната посока, за да спечели онези увеличаващи се като бройка унгарци, чийто гняв ги теглеше към „Йоббик“, но разумът ги възпираше. Ако не беше го направил, сега щеше да е в позицията на, да речем, Иван Костов – много умен, много верен и също толкова излишен. Само така на миналогодишните парламентарни избори партията на Виктор Орбан „Фидес“ можеше да спечели 45 процента и да получи втори пореден (а иначе трети) мандат. Втори останаха социалистите с 25 процента, но истинският опонент на Орбан стана третата политическа сила в парламента – „Йоббик“.

Какво усети, че трябва да прави в тази ситуация „Йоббик“? Точно така, започна да чисти образа си, като се придвижва в обратната на своята посока – демократичната. А те умеят да го правят зрелищно. Организират партийни събития в бивши синагоги. Гвардейците изчезнаха заедно с наподобяващите си свастики знаци. В началото на тази година член на „Йоббик“ бе принуден от партията си да живее три дни с цигани, защото направил расистки изявления в социалната мрежа. А при издънка, като спъналата тичащия с дете мигрант видеооператорка Петра Ласло от телевизията на „Йоббик“ N1TV, реагираха светкавично – уволниха я.

Лидерът на партията Габор Вона произнася политически речи, без да споменава циганите като причина за народното недоволство. Партията гради новия си образ на борец срещу статуквото (разбирай „Фидес“ и Орбан) със същия ентусиазъм и огромна мрежа от доброволци, с които създаде преди време неприемливия си образ на екстремист. Точно толкова упорито с помощта от предана чиновническа армия бившият либерал Виктор Орбан укрепва образа си на националист. Скритата същина на „Йоббик“ е непроменимо екстремистка, а скритата умора на Орбан е голяма. Битката между двете партии е по всички фронтове – на 24 юли с обвинение за трафик на хора бе задържан ръководителят на доскорошното паравоенно формирование на „Йоббик“ Роберт Киш. По социологически проучвания „Йоббик“ вече е втора политическа сила и при следващи избори пътят й към властта може да бъде препречен единствено от липсата на партньори.

Виктор Орбан може и да изглежда като комичен герой от миналото, но по-вероятно е да се окаже драматичен герой от настоящето и прототип на герои от бъдещето. Пропастта между бедност и богатство и мигрантският натиск ще ускоряват процеси, които в Унгария са видими. Там емблемата на либерализма Виктор Орбан извървя дълъг път, за да се срещне някъде по средата на пътя с Габор Вона, който пък потегли от своя път от точката на екстремизма. Тази точка по средата – все още безименна, неназована – може да се окаже център на баланса, който утре да потърсят други политици в други държави.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

ВВ

За съжаление Седларска се е опитала хем да си остане ТЯ - честна, точна, аналитична, хем от друга страна да се хареса на новата си трибуна - clubz.bg.
Веси, не се е получило и няма как да се получи.
Анонимен's picture
Анонимен

Каква, Веси? Да не Ви е стринка?! Жалка работа :))
Анонимен's picture
Анонимен

разумен

Много як анализ. А BB си класически трол
Анонимен's picture
Анонимен

нормален (все още)

Слава Богу, Орбан все пак е политик с опит и има надежда да израсне. На за ВВ няма никаква надежда. Тя не е трол, а диагноза.
Анонимен's picture
Анонимен

"Орбан все пак е политик с опит и има надежда да израсне" - каза нормалния /все още/ :))))) О боже, слез си прибери вересиите :)))) Спуках се от смях :)))
Анонимен's picture
Анонимен

Липсва най-интересната част от биографията на чудото - корупционните скандали ала пеевски, от които се храни Орбан. И малко коментар за "развитието" на икономиката в Унгария под мъдрото ръководство на Орбановия екип.
Анонимен's picture
Анонимен

Жалко

Щом Седларска започна да "стартира" българският език съвсем го е закършил...
А иначе Орбан се бори за своите граждани и успя дори да изгони МВФ.
Така са "популистите" като Орбан, щом и САЩ заявиха че по върховете в Унгария има корупция, значи Орбан е доста напред.
Анонимен's picture
Анонимен

kalchomaniq

Самата напредналосте е..хаха
You voted '-'.
Анонимен's picture
Анонимен

Развеселен

Орбан е суров човек, но е боец. Такива липсват на Европа.
You voted '-'.
Анонимен's picture
Анонимен

Заза

Статията е средна. Далеч под всичко, което съм чела в "Тема" :( И далеч над средностатистическата преса. И ми изглежда като опит за компромис между редакционна политика и гледна точка... Като цяло не харесвам списание "Клуб Z", не са мой "тип" и се канех да си го купувам точно заради новите авторки, но май ще се разколебая...
Анонимен's picture
Анонимен

Буревестников

Лошо, Седларска, лошо!
Орбан е българския Сидеров
Анонимен's picture
Анонимен

Ко рече!

Да, същите са! Единия е премиер, а другия депутат (за последен път ) от най-малката партия в парламента, осъден за хулиганство, псевдо националист, веещ чужди национални флагове - иначе разлика няма :)
Анонимен's picture
Анонимен

Невстълко

Путлерчо унгарски освен затворени граници си спретва и врътнати ЕС кранчета. Тъй де, не-унгарски не-пари не ще :)
Анонимен's picture
Анонимен

gogo

Опааа, започнаха поръчковите статии срещу неудобните. С какво се различавате от праспрес?
Анонимен's picture
Анонимен

Aйляк

Този словесен онанизъм започва лекичко да ми омръзва ... и тази статия не прави изключение! Просто прочиташ тези излияния и ... не намираш нищо съществено, което да не знаеш. Просто информация, при това никому ненужна. Седларска, истината е имагинерно понятие, въпрос на гледната точка на индивида! Не ми хареса, чел съм много добри и качествени неща от Седларска, но това не е дно от тях! Имам чувството, че почти всички знайни и незнайни журналисти са започнали да си въртят трътките във всяка посока и който извади най-голям ... хонорар, го припознават автоматично. А това си е повече от жалко!
Анонимен's picture
Анонимен

висок

По-точното название на тази и подобни статии е ХАЛТУРА.
Анонимен's picture
Анонимен


Германия е готова с 40 000 легла и дооборудва пунктовете за прием!
Анонимен's picture
Анонимен

Бойко Пангелов

"Йоббик" е сравнитгелна степен от "Йобб" (дясно, по-добро) и означава "По-доброто", "Дясното".
Много ви по-здрави.
Анонимен's picture
Анонимен

Веселина Седларска

Бойко, запиши си: jó – jobb – legjobb - добър, по-добър, най-добър. IK - Ifjúsági Közösség. /Младежка общност/. Цялото название на "Йоббик", от което е образувана абревиатурата - JOBBoldali Ifjúsági Közösség.
Много ти по-здрави / по твоя модел/, както и на четиримата, които са ти повярвали.Ако ти се налага друг път да си компетентнен по унгарски, насреща е цялото ми семейство - съпруг унгарски гражданин и минал през цялата унгарска образователна система, син и снаха - магистри по унгарска филология. Самата аз с унгарски по семейна принуда.
Анонимен's picture
Анонимен

А не идва ли случайно от долбоёб гыгыгы.
Анонимен's picture
Анонимен

Веселина Седларска

Бойко, запиши си: jó – jobb – legjobb - добър, по-добър, най-добър. IK - Ifjúsági Közösség. /Младежка общност/. Цялото название на "Йоббик", от което е образувана абревиатурата - JOBBoldali Ifjúsági Közösség. Много ти по-здрави / по твоя модел/, както и на четиримата, които са ти повярвали.Ако ти се налага друг път да си компетентнен по унгарски, насреща е цялото ми семейство - съпруг унгарски гражданин и минал през цялата унгарска образователна система, син и снаха - магистри по унгарска филология. Самата аз с унгарски по семейна принуда
Анонимен's picture
Анонимен

сЛЕД КАТ Е ТОЛКОВА коментир ано, къде се къса границага на ЕВРОПА, да Ви кажа, мила госпожо /г-це/ Седларска. В - НАС. а дИО!
Анонимен's picture
Анонимен

Милена Радева

Сега разбирам защо "Епицентър" не върви - ами че в бардакцията му по цял ден са ангажирани да тролят под статиите на умните и талантливите, защото не са в състояние да напишат нищо свое умно и талантливо :)
Анонимен's picture
Анонимен

Австрийски художник

Орбан е единственият адекватен политик в Европа.
You voted '+'.
Анонимен's picture
Анонимен

Valpet


Десни отиват наляво, а леви - надясно. Ами то и у нас така става. Я вижте БСП колко ксенофобска стана. А е записала в Устава си, че е за "глобална солидарност" и за "интернационализъм от нов вид". Вижте и Атака как вече призовава да не се участва в "антиромски демонстрации". Това е положението: Според накъде духа вятарът.

Статията е задълбочена и интересна, но спестява някои истини.

Тук не е мястото да се говори за олигархичната компаниня на Орбан, която дори надвишава по размери тази на Тиквоний. Всяка олигархична компания е смърт за демокрацията и е много, ама много трудно разрушима. Сродяването на политика и олигархия (и дори тяхната взаимозаменимост) е Путински модел. Второ: Иван Костов може да се сравнява не с Орбан, който няма никаква заслуга за демократизацията на Унгария, а с християндемократите, чиято политическа територия Орбан завзе, като пътьом забърза от тях така осмиваното преди от него "християнство". Това отново се вписва в руско-американския национал-популистки модел. И трето: "ела зло, че без тебе - по-зло" не е най-продуктивната политическа парадигма. Но пък е най-лесната.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията