Почти половината подложени на редакторска намеса статии за места в Уикипедия са направени само в пет страни, установиха изследователи от Оксфордския университет, цитирани от „Гардиън“.

САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Италия са източник на 45% от тези редакции. Това пречи на обективността на знанието, тъй като то е представено само през мирогледа на Западния свят. А Холандия, въпреки че дори не попада в Топ 10 по брой редактирани текстове, оказва доста по-голямо влияние върху статиите в Уикипедия от всички африкански държави, взети заедно.

Според екипа изследователи, воден от д-р Марк Греъм от Института за интернет в Оксфорд, проучването показва, че „местните гласове рядко представят и определят представите за собствената си страна“. Вместо това богатите държави имат непропорционално голямо влияние върху финансираната с дарения енциклопедия. По този начин страните, които имат много редактори в Уикипедия, „могат да доминират производството на знание“.

Учените са се концентрирали върху статии за географията в икономически неразвити държави, които нямат силно присъствие в енциклопедията. Трудно е да се спори дали някой материал за теоретична физика би могъл да бъде редактиран от там, но без съмнение е по-добре страница за дадена локация в Найроби да бъде редактирана от местен човек, смята екипът от Оксфорд. Още по-лошото е, че и малкото редакции, които идват от по-бедните страни, са предимно за Европа и Северна Америка, като по този начин допринасят допълнително за господството на развития свят върху знанието в Уикипедия.

„Макар че Уикипедия е шумно рекламирана като една от най-отворените и всеобхватни платформи в мрежата, ние виждаме, че бедните страни са представени значително по-слабо, отколкото икономически напредналите. Европа и Северна Америка, които имат широк достъп до интернет, са най-гласовити и определят начина, по който се гледа на не толкова влиятелните страни. На практика ние виждаме как съществуващите понастоящем неравенство и непропорционалност не само превръщат някои места в невидими, но и задушават много гласове и перспективи. Хората от по-бедните региони са принудени да пишат онлайн за места, които и без това вече са достатъчно ярко осветени от блясъка на информационното производство“, отбелязва д-р Греъм.

Когато е било възможно, изследователите са преглеждали данни на всеки един от над 300-те езика, на които се списва Уикипедия. Но дори проучването на редакции на сото, кхоса и фиджийски хинди не е могло да промени статуквото.

Уикипедия отдавна се бори срещу липсата на етническо разнообразие сред редакторския си състав, от който зависи изборът какви статии да бъдат създадени и кои да бъдат редактирани. Там обаче има и сексуален дисбаланс. Кралското общество – една от най-старите научни институции във Великобритания, провежда ежегоден edit-a-thon (бел. ред. – мероприятие, на което хора се събират заедно, за да създават и редактират съдържание в Уикипедия) в опит да възстанови информационния баланс по полов признак в сайта. Тези събития имат ефект: за четирите години, през които се провеждат, Кралското дружество вече се е изчерпало откъм популярни жени, за които да пише статии. Затова сега се е преориентирало към по-неизвестни жени-учени като илюстраторките от XVIII век Сара Стоун и Мария Сибила Мериам. Въпреки това събитието не е нищо повече от капка в морето.

Изчисленията показват, че само в 1 от 10 статии редакторите са жени, макар че читателската аудитория е 50:50. Същевременно по-малко от 1% от редакторите са се самоопределили през 2011-а като транссексуални и сайтът е критикуван, че е враждебна територия за такива хора.

Площад Славейков