През последните дни западните столици, както и държавите от Персийския залив, са разтревожени от новините за засилена военна намеса на Русия в Сирия. Това се случва в новите условия на свиване на контролираните от алауитския диктатор Башар Асад територии до 25% от територията на страната, докато по-голямата й част е в ръцете на различните ислямистки отряди, както и под контрола на остатъчната Свободна сирийска армия след отцепването й от правителствените въоръжени сили.

Понастоящем Путин изгражда съоръжение в близост до военното летище край Латакия, която е основната опора на сирийския режим. Наред с военните съветници и техническия персонал се наблюдава засилено присъствие на руския военен флот, както и въздушен мост, по който се прекарва различна военна техника, включително тежко въоръжение. В арабските политически среди се говори за новата доктрина на Асад, за т. нар. „полезна Сирия“, която той се стреми да създаде чрез обединяването на крайбрежната ивица и пограничните райони с Ливан. Целта на Дамаск е върху тези погранични райони да се установи контрол от страна на “Хизбула” и съюзени с нея милиции. По такъв начин се цели създаването на обединена географска единица, в която ще влизат части от Сирия и Ливан.

Всъщност резултатът от тези действия ще бъде възникването на зони под контрола на множество милиции, както това се случи в Сомалия и Афганистан. Според добре осведомени източници, Асад разработва в сътрудничество с Хаменей още по-амбициозен сценарий за етническо прочистване чрез прогонването на сунитите от определени територии и настаняването в техните земи на алауити, християни, друзи и други малки етнически и религиозни групи. Подобен план би наподобил този на Саддам Хюсеин, който засели хиляди кюрди от Северен Ирак в южната част на страната, а в техните земи, градове и села се настаниха араби от други райони на Ирак. Целта и в двата случая е промяна на демографския профил на съответните райони.

Както съобщават арабски и турски медии, преди няколко седмици в Истанбул са се провели тайни преговори между представители на иранските „Революционни гвардейци“ и тези на джихадистките сирийски формации, установили контрол върху територии, които режимът в Дамаск и досега не е в състояние да си възвърне. По време на тези преговори е станало дума за размяна на територии, последвана от кръстосана размяна на шиитско срещу сунитско население, което би съответствало на замисъла за „Полезна Сирия“.

В този контекст повечето анализатори считат, че бомбардировките от страна на Асад над сунитските територии и използването на оръжие – взривни варели – целят прогонването на тяхното население и заселването им в съседните държави, а впоследствие мигрирането им към Европа. Това преселение се очаква да предизвика дестабилизирането на европейските държави и засилване на вътрешните противоборства между управляващите партии и техните общества в интерес на националистическите формации. Подобна тактика може би съответства на замисъла на Кремъл по отношение на Запада. В този контекст Путин се опитва да засили противоречията между страните в ЕС и да внесе дестабилизация – икономическа, политическа, социална и демографска.

Главният редактор на излизащия в Лондон авторитетен арабски вестник „Ал Хаят“ Гасан Шербел, известен с тесните си контакти с арабски лидери и политически фигури от цял свят, разкри в своя уводна статия, публикувана преди няколко дни, за свой разговор с високопоставен арабски държавник, който му разказал за срещата си с новия „цезар“ на Русия. По време на тази среща Путин попитал дали Асад може да се настани в една част от Сирия, в която да бъдат заселени от 7 до 8 милиона души, сред които алаути, християни, друзи и част от сунитите, подкрепящи режима, които да живеят заедно.

Руската ескалация

Засилват се опасенията, че в Кремъл е взето решение за ескалиране на конфронтацията със Запада, макар официална Москва да отрича все по-очевидните факти за пряка военна намеса в Сирия. Руските официални лица веднъж твърдят, че действията на Русия подкрепят сирийската армия в „борбата й срещу тероризма“, а друг път говорят за активизиране на хуманитарна помощ за Сирия. Както напомня лидерът на либералната партия „Яблоко“ Сергей Митрохин, по същия начин преди време Русия е изпращала „хуманитарна помощ“ на Куба, която за малко не въвлече света в ядрена катастрофа.

Повечето от лидерите на страните, засегнати от сирийската криза, смятат, че „Кремъл не казва истината на руския народ“ и че „зелените човечета“, както бяха наречени анонимните руски части в Украйна, днес се отправят и за Сирия, където, по думите на президента Петро Порошенко, ще бъде повторен същият сценарий. Самото използване на аналогията с извънземните пришълци обвива с було на непредсказуемост руските намерения. Отвъд противоречивите хипотези на анализаторите е ясно едно – всички руски действия напоследък се вписват в контекста на усилията за преодоляване на изолацията на Русия, на поставянето й във военно-политическа и икономическа блокада, както и за последващо преминаване от отбранителна към нападателна линия на поведение.

Основният въпрос е защо точно сега – пет години след започването на конфликта – Путин предприема директна военна намеса? Причините са много. Една от тях е свързана с опита му да засили тежестта на Русия и нейната роля при решаването на сирийската криза. Или пък вече разбира, че неговият съюзник Башар Асад непрекъснато губи. Освен това Путин се опасява от евентуални неблагоприятни последици след постигнатото споразумение между Вашингтон и Иран по атомната програма. Вероятно той не изключва опасността Обама да се разбере с Хаманей за преходния политически период в Сирия без Русия.

Не трябва обаче да се пренебрегва фактът, че тази ескалация идва точно след провала на ръководеното от самият Путин посредничество между Асад и саудитския крал Салман, който беше изпратил в Москва сина си Мохамед, настоящ министър на отбраната. Мохамед, когото в момента подготвят да поеме трона след кончината на баща си, се срещна там с Путин и след тричасово обсъждане на проблемите в Сирия саудитците се съгласили да приемат в Риад шефа на сирийското разузнаване Али Мамлюк, известен като „Канибал“ заради кървавата му роля в конфликта.

По-късно саудитците признаха официално, че са предложили на Мамлюк добър сценарий за спиране на конфликта. Те са изразили готовност – заедно със своите партньори от Персийския залив – веднага да спрат подкрепата си за всички опозиционни сирийски сили. Цената за това е Иран и неговите гвардейци, както и “Хизбула” и иракските шиитски въоръжени групи да напуснат територията на Сирия. След това да бъде свикана Конференция под егидата на ООН, в която да вземат участие единствено представителите на режима и сирийските опозиционни групи с изключение на Ислямска държава, и по време на която без никаква външна намеса да бъде обсъдена политическата карта на Сирия по време на преходния период и преминаването на страната към демократични промените. Асад обаче не прие този план.

Русия не крие протекциите си за Асад и неговия режим. Въпросът, който Путин задава на арабския държавник, показва, че Кремъл се подготвя да премине към план Б за разделянето на Сирия. Очевидно се готви оставането на Асад като ръководител на тази част от държавата, която наричат „Полезна Сирия“. Путин познава много добре силните и слабите страни на Асад, както и степента му на влияние сред алауитите, към които принадлежи. Това дава възможност на руския лидер да насочва Асад в посока, която е изгодна за Русия и нейните интереси, както и в полза на неговия сблъсък със САЩ и Европа.

След Грузия и Украйна сега Сирия е полигонът, на който Путин изпълнява военната си доктрина и показва мускули в световната политическа игра. Същевременно той се подготвя срещу евентуални заплахи, свързани с джихадистки организации в Кавказ. В доклади на различни руски институти се твърди, че в момента в Сирия воюват над 2 хиляди бойци, дошли от ислямските републики в бившия Съветски съюз. 1500 от тях са чеченци, а 150 са руснаци мюсюлмани. Всички те представляват около 20% от чужденците, които воюват в Сирия, и са ръководени от Омар Чеченеца, министър на войната в Ислямска държава.

Путин потъва военно в Латакия, опитвайки по този начин да подобри позициите си при евентуални преговори за политическо уреждане на кризата в Сирия. Той не крие опасенията си и от Асад, и от неговия съюзник Иран. Високопоставен арабски дипломат коментира пред „Ал Хаят“, че руският външен министър Сергей Лавров е предупредил сирийските държавници, посетили наскоро Русия, с думите: „Не трябва да забравяте, че Сирия е една малка пешка в световната игра на Русия“.

Военната доктрина на Путин

Тя бе очертана в най-общи линии от руския президент в неговата остра реч на конференцията за сигурност в Мюнхен през 2007 г. и бе заложена в руската военна стратегия, претърпяла съществени промени оттогава насам в съответствие с новите предизвикателства пред Русия. Доктрината бе приведена в изпълнение по време на грузинската война през 2008 г., в резултат на което двете области Южна Осетия и Абхазия, бяха отцепени от Грузия.

По такъв начин бе „даден урок“ на тогавашния грузински президент Саакашвили, който се опълчи на Кремъл. Последва я Украйна през 2014 г., където се повтори същият сценарий. И в двата случая Путин показа, че е готов да предприеме конкретни стъпки за прилагане на доктрината и за разкъсване на обръча от кризи около Русия, предизвикани според него от Запада в стремежа му да изолира Москва. Тази доктрина предвижда недопускане на разширяването на НАТО до границите на Русия. Това е буквалният текст, залегнал в модифицираната военна доктрина на Русия от 2010 г. Залогът на Москва е изнасянето на кризата към вътрешността на „вражеския лагер“.

НАТО не би приел в състава си нови държави, които са раздирани от граждански войни и сепаратизъм, каквито са Грузия и Украйна. В случая трябва да имаме предвид и Молдова, която е тиктакаща бомба заради отцепническото Приднестровие. Друг пример за измеренията на тази доктрина са балтийските държави и техните многобройни руски малцинства, чиито интереси Русия е призвана да защити.

След като бе изненадана от „Арабската пролет“ и последвалите бурни и кървави събития, Русия се видя принудена в края на миналата година да внесе поредните изменения в своята военна доктрина. В документа се изтъква необходимостта от реакция срещу огнищата на напрежение чрез използване на военна сила в различни точки на света извън рамките на Съвета за сигурност. По такъв начин Путин получи правото да използва въоръжените сили на Русия извън нейните граници и в неин интерес, без да се отчита, че това ще доведе до разпадането на Сирия и разпад в региона на Близкия Изток.

Русия, която не владее изкуството на „меката сила“, започна да прилага стратегия, базирана на директна военна намеса, за да си уреди място на масата, на която ще се разпределят сферите на влияние в Сирия и Близкия Изток. Дали обаче Москва няма да бъде принудена да прибегне до прякото участие на руски войски в по-нататъшен етап от сирийската криза, при това срещу опитните бойци на джихадистките милиции, ползващи се с подкрепата на Турция и на други държави в региона. И дали наистина Путин би искал да бъде въвлечен в сирийското блато, подобно на американците в Ирак и НАТО в Афганистан? Именно заради това предупреждението на Обама, който вещае крах на една пряка руска намеса в Сирия, е напълно уместно. То идва от президент, чийто народ е извлякъл поуки от военната си намеса в подвижните пясъци на Ирак и Афганистан.

Мохамед Халаф е иракски журналист, кореспондент на кувейтския вестник Al Watan. Хоноруван преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”. Лектор в Дипломатическия институт на Министерството на външните работи.