Много лафове има за сливи и за сливовата ракия. Шеги и закачки. Дори между близките като разстояние и атмосфера Троян и Тетевен, например. Във втората половина на септември не само Гърция може да е притегателно място, въпреки че повечето хора, решили да пътуват някъде за четирите почивни дни покрай 22 септември, тръгнаха именно нататък.
Все пак доста народ "сбърка" и се отправи към Троян и близкото село Орешак. Заради сливата. Вече стана традиция по това време на годината едно от най-красивите места в България да привлича с Фестивала на сливата и сливовата ракия. Датира от началото на 90-те години, когато тръгва от изложението на занаятите в Орешак. В последните години събитието набра популярност и вече придобива не само местно значение.
Поне "на око" 23-тото издание, което приключва на връх празника на 22 септември, разби всички рекорди по пищност, масовост, участници, посетители... Седмици преди фестивала човек много трудно можеше да си намери хотел или къща за гости в Троян, Орешак, Черни Осъм, Бели Осъм... И не става въпрос само за сливи.
Вече от години градът на река Осъм и Орешак обединяват усилия в организацията. Така че всичко е по две. Празненството започва с ритуално палене на казан за ракия на площада в Троян. И в изложението в Орешак - много близо до Троянския манастир. В града тече конкурс за домашна ракия, като има и награда на публиката. Да, последното означава, че който иска, може да дегустира на воля. А събота и неделя си беше жега през деня под Балкана. Нищо, жегата става още по-голяма за онези, които правят турове из казаните и сергиите, които предлагат домашна ракия.
Тази година има и кулинарен конкурс за любители готвачи. Наградите са парични, а ястията трябва да са от... сливи.
Но да се върнем на "водещата тема". В Орешак хит е "елексира" на дядо Димо, който живее недалеч от изложението. Вече е доста възрастен и затова не продава сам произведението си. Но вместо него това правят други добри хора в Орешак. Ракията се предлага в два асортимента - с две билки с бутилката, или без. Има разлика във вкуса, но е трудно да се каже кой е по-добър.
Дните ни тук минават в спорове по темата. И въпреки че дядо Димо не участва пряко на фестивала, пред къщата му почти се оформя опашка - за ракия, сланина, сушени плодове... Казва на стари клиенти, че от четири години не е правил ракия, но това лято сложил един казан. Отлична новина. Трагваме си обнадеждени.
Местната власт, в лицето на кметицата Донка Михайлова, каза и една друга добра новина на откриването. Българският празник на сливата е обявен за един от най-добрите фестивали в Европа и на 27 септември в Париж ще получи специален сертификат. Притежават го градовете на най-големите подобни събития.
Една от атракциите в Троян и Орешак е урок по грънчарство - направи си сам глинен съд с помощта на експерт. Срещу пет лева си извайвате малък съд и си го вземате. Всъщност намесата на майстора е решаваща. Усети го и дъщерята на секретаря на американското посолство Марк Дилърд, която търпеливо се реди на дълга опашка в Орешак, преди да сложи престилката и да се изцапа с глина. Успя от втория опит. Дилърд е помагал на Община Троян по различни проекти, поради което районът и хората са му познати.
Наистина не е само до сливи, ракия и глина. Пропускаме огромният брой гозби от сливи, които се предлагат и които могат да се приготвят от синия плод. Производители предлагат мед, био продукти, месни деликатеси, сувенири, дърворезба, разни свирки, облекла от едно време (и от наше), чаши, керамика, магнити... Не можеш да си тръгнеш просто така, трябва да си купиш нещо. В Троян се вият хора на площада, първата вечер тази година там гастролира Берковската духова музика, а снощи Камен Воденичаров, Илия Илиев и Годжи от "Ку Ку Бенд". В неделя следобед и вечерта не можеш да се разминеш в Троян.
В Орешака пък пеят Деси Добрева, дечица, самодейни певици. Има каруци тук-там и разни други реликви от онези времена.
Има глъчка, настроение и усмивки. Има и уникална атмосфера. А и тази година времето беше хубаво на празника. За три дни навъртаме десетки километри между Троян, Орешак и Бели Осъм. За ракиите не питайте. А на третия ден сливи вече няма, не и в първоначалното им състояние.
Догодина пак. А да е жив и здрав дядо Димо и всички ентусиасти в Троян и околността. Все хубави и истински хора живеят там. И хубави неща правят с ръцете си.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
