Бон апети, фрау Кнауф!

Виолетов карфиол, оранжево цвекло, сини картофи – всички тези екзотики могат да се намерят сред регионалните продукти, предлагани на пазара в Малкия град в Германия. Фрау Кнауф, съседката, го посещава всяка събота с кошничка в ръка, за да набави по-празничните съставки за менюто по уикенда. Иначе си е по-скоро консервативна, не обича да експериментира и слага на масата това, което диктуват традициите – първо /може би вслушвайки се във Вилхелм Буш, написал, че “Който може да направи добро печено, има и добро сърце”/, и второ – гледа да й е удобно, за което търговската мрежа се е погрижила по най-добрия начин.

Впрочем – грижите продължават и току раждат поредния хит, съобразен с променящата се обществена структура и стремежа да се освободи потребителя от всяко усилие, като например порциите за един човек, които заемат все по-солидно място в супермаркетите. Или пък още по-голямата новост, която тепърва си пробива път – възможността да се купят сортирани ингредиентите за една или друга рецепта, ако отрудената банкова служителка все пак реши и да готви след изнурителния работен ден.

Това положително носи радост на сънародничките на фрау Кнауф като Клаудия Шифер, която в специално телевизионно интервю сподели как посещава кулинарен курс, където тъкмо е овладяла беленето на краставици, а и принципно мечтата й била да може да готви. Фрау Кнауф обаче си е традиционалистка-майсторка и има система, включваща най-малко три задъжителни елемента – димящата супа, засищащото печено с картофи и пухкавия Кухен /сладкиш/, без който не минава нито един прием на гости. Никак не би било невероятно фрау Кнауф и до днес да се ръководи от готварската книга на баба си, но паралелно несъмнено хвърля око и на телевизионните кулинарни предавания, които напоследък изживяват истински бум.

241 евро – толкова харчат германските домакинства за храна на месец, като обичайно голямото пазаруване се прави веднъж седмично с точен списък в ръка като опит да се избегнат капаните на търговците и да не се взима нищо излишно. Същевременно се обръща максимално внимание на съдържанието на продуктите и почти задължително се четат и най-дребните буквички по описанията, за да има яснота какво в крайна сметка ще стигне до чинията. Защото със сигурност има разлика между “истинските” скариди и т.нар. аквакултури, или между жълтъка на едно био- и на едно “обикновено” яйце.

Възпитаването на внимателно отношение към храната започва в най-ранна детска възраст, както се вижда от един любопитен експеримент, показан от екрана: възможност за напълно самостоятелно пазаруване в супермаркета се предоставя на две групи деца – по-мънички, от детската градина, и по-големи, вече тръгнали на училище. Натоварени със задачата да набавят необходимите храни за семейната вечеря, малките най-целенасочено подбират плодове, зеленчуци и всякакви други здравословни продукти, както са ги научили, докато големите, вече попаднали под влиянието на реклами и съученици, пълнят количките най-вече с неустоимите бонбони, шоколади и други “нездравословни”.

Количеството хранителни продукти, което се консумира годишно, е 670 килограма на човек, като традиционните за германците картофи с годините са отстъпили първенството си на спагетите и пиците, заемащи без конкуренция челно място в списъка на предпочитаните ястия – за 46 процента от хората. Следват ги блюдата от птиче месо /37 на сто/, мръвките на скара, шницелите, стековете и рибите. Месото определено е на почит – щом всеки германец изяжда в живота си по 46 прасета и 4 крави, но паралелно все повече расте и броят на тези, които търсят алтернативи на месото – вегетарианците наближават 10 процента, а има и към 800 000 германци, възприели модерната веганска философия.

Все повече на мода излиза и още едно течение – на борците срещу изхвърлянето на храна. Те могат да бъдат забелязани край контейнерите на супермаркети и ресторанти, в които редовно попадат и напълно годни продукти – например пакет чушки, в който е повредена само една, или цели чували шоколадови коледни фигурки, оказали се излишни след празника. Кампанията “Твърде добро за кофата” дори вече е институционализирана – на сайта на министерството за прехрана и селско стопанство е пълно с указания как да се намали количеството изхвърляна храна /каквато е съдбата на всеки осми закупен продукт/.

Оттам фрау Кнауф и другите могат да се осведомят как да пазаруват оптимално, какъв е най-добрият начин за съхранение на продуктите, как да бъдат опазени те от вредители, дали мухлясалото сирене трябва непременно да се изхвърли или не, могат ли да се консумират яйцата седмица след изтичането на трайността им и т.н. Има и една цифра, която положително играе особено решаваща роля за стимулирането на “неизхвърлянето” – продуктите, които всеки германец годишно пуска в кофата, са на стойност 235 евро. Т.е. храната за месеца на едно домакинство.