Ще има ли най-после мир в Колумбия?

Най-старият военен конфликт на американския континент, продължаващ и до днес, може би е пред своя край.

Това стана ясно на 23 септември. Тогава в Хавана бе обявено, че до шест есеца може да бъде подписано примирие между правителството на Колумбия и партизанската марксистка групировка въоръжени революционни сили на Колумбия (ФАРК).

Новината обявиха на съвестна пресконференция президентите на Куба и Колумбия - Раул Кастро и Хуан Мануел Сантос, заедно с командващия ФАРК Родриго Лондоньо, известен с прякора Тимошенко.

Оказа се, че три години - от септември 2012 г. досега, в Хавана са водени тайни преговори.  Посредници са били Куба и Норвегия, а помощници - Венецуела и Чили.

"Постигнахме поставената цел - мир без безнаказаност", обяви в профила си в туитър Хуан Мануел Сантос.

Така конфликтът, продължаващ вече 51 години, взел 220 000 жертви и довел до прогонването на милиони хора от домовете им, съвсем реално може да свърши. 

Но обявеното постигане на целта не означава все още, че конфликтът е прекратен.

Какво е необходимо

Първо мирният договор трябва да бъде одобрен от колумбийците на референдум. И след това в продължение на два месеца бойците от ФАРК трябва да се разоръжат. Престъпленията на партизаните няма да останат ненаказани. Най-тежките присъди обаче няма да бъдат повече от 8 години затвор.

Твърде меките наказания вече разгневиха много хора и е напълно възможно на референдума да не бъде одобрено предстоящото подписване на мирното споразумение. Още повече, проучванията показват, че мнозинството колумбийци подкрепят мира, но настояват виновните за кръвопролитията да получат заслужени сурови наказания. В страната няма смъртно наказание, но става дума за дългогодишни присъди.

Твърде много хора са прекарали дълги години в плен на ФАРК, като хиляди от тях са умрели. Те са били държани в нечовешки условия в джунглите и често са били принуждавани да изминават огромни разстояния, докато терористите са бягали от настъплението на правителствените войски.

Твърдолинейни конгресмени в Колумбия побързаха да изтъкнат, че от тримата главни участници в преговорите само един е демократично избран - Хуан Мануел Сантос. Раул Кастро е наследил брат си без прозрачни избори, а Лондоньо-Тимошенко е терорист, чийто ръце до лактите са оцапани с кръв.

Родриго Лондоньо, Тимолеон Хименес или Тимошенко?

Истинското му име е Родриго Лондоньо. Роден е през 1959 г. в градчето Каларка. Баща му Артуро е активист на Колумбийската комунистическа партия. От малък Родриго се запалва по идеите на Ленин. Тогава му лепват и прякора Тимошенко. Той иде от Семьон Тимошенко - маршал на СССР. Едва ли малкият Родриго подозира, че този човек като военен министър на страната си има немалка вина за понесените огромни загуби от Съветската армия в първия месец след нападението на нацистка Германия през 1941 г.

По образование Лондоньо е кардиолог. Учил е в Университета за дружба на народите "Патрис Лумумба" в СССР. След това обаче решава за изкара и военно обучение в Югославия, управлявана от Йосип Броз Тито. Преминава и през военна подготовка в Куба, след което през 1982 г. се присъединява към ФАРК. Започва да се подвизава под фалшивото име Тимолеон Хименес.

Колумбийските власти са издали общо 117 заповеди за арест на Лондоньо. Срещу него има издадени няколко присъди, чийто общ срок е 178 години затвор. Наказанията са за въоръжени нападения, отвличания, убийства, наркотрафик и други престъпления. Дори Международният наказателен съд го осъжда на 14 години за вербуване на деца в редиците на ФАРК.

Той е издирван с червената бюлетина на Интерпол. САЩ дават 5 милиона долара награда за информация, която да доведе до залавянето му. Властите във Вашингтон все още не са реагирали на подписаното споразумение. Твърде вероятно е те да поискат Колумбия да им предаде Лондоньо-Тимошенко.

Терористът оглавява разузнаването и контраразузнаването на ФАРК. През 2011 г. е избран за лидер на групировката, след като правителствените сили ликвидират ръководителя й Алфонсо Кано.

Терористите от ФАРК

Революционните въоръжени сили на Колумбия са създадени през 1964 г. като военно крило на Колумбийската комунистическа партия. Групировката е от марксистко-ленински тип и се ползва с подкрепата на Куба. Тя изповядва аграрианизма, според който селското общество е по-висша форма на развитие от градското. Организацията е обявена за терористична от САЩ, Европейския съюз и някои страни в Южна Америка.

ФАРК започва дейността си с отвличания и получаване на откупи срещу освобождаването на пленниците. Други източници на финансиране на дейността й са изнудването, налагането на революционен данък, производството и трафикът на наркотици. Обекти на похищения са депутати, полицаи и войници.

Смята се, че в редиците на ФАРК е имало между 13 000 и 18 000 души. Половината от тях са добре въоръжени бойци. В организацията са се сражавали и немалко жени.

ФАРК успява да завземе значителни територии в тропическите райони в джунглите на страната. През 2002 г. обаче за президент е избран консерваторът Алваро Урибе. Той е човекът, при когото започва най-мощната офанзива на армията срещу партизаните марксисти. Това става в момент, в който Колумбия обвини Венецуела, управлявана от Уго Чавес, в подпомагане на ФАРК с пари и оръжие.

През 2002 г. партизаните отвлякоха сенаторката и кандидат-президентка Ингрид Бетанкур. Тя прекара в техен плен 6 години, преди да бъде освободена при операция "Шах". Агенти на колумбийските служби, дегизирани като хуманитарни работници, измамиха охраняващия Бетанкур командир Херардо Агилар и ги качиха на хеликоптер, уж да идат при тогавашния лидер на ФАРК Алфонсо Кано. Сенаторката и трима американци бяха освободени без нито един изстрел. А групата похитители бе обезвредена.

През 2011 г. е ликвидиран лидерът на партизаните Алфонсо Кано. Тогава организацията е оглавена от Родриго Лондоньо-Тимошенко.