10 неща, които дължим на Първата световна война

БИ БИ СИ

Първата световна война е донесла страдания за цялото човечество, но в същото време е дала сериозен тласък на развитието на продукти и технологии, които днес приемаме за даденост. Кои са десетте най-интересни от тях?

Дамските превръзки

Материал, наречен целукотон, е бил създаден още преди Първата световна война от тогава малката американска фирма Kimberly-Clark. През 1914 г. главният й изследовател на Ернст Малер и нейният вицепрезидент Джеймс Кимбърли, правели експерименти в заводи за хартия в Германия, Австрия и Скандинавския полуостров, където на базата на целулоза създали целуктон - материал, който абсорбира течност пет пъти повече от памука при това, на половината от неговата цена.

Двамата специалисти се върнали в САЩ и патентовали своето творение. След това, когато САЩ се включили във войната през 1917 г., компанията започнала производството на вата за хирургически превръзки.
Но медицинските сестри на бойното поле много скоро започнали да я използват за лични хигиенични цели по време на месечния си цикъл. И точно тази употреба довела до успеха на компанията. След като войната свършила, компанията напръвила първата фабрично произведена дамска превръзка. Продуктът, наречен Kotex, излязъл на пазара през 1920 г. И в момента това име носи линията дамски превръзки на Cimberly-Clark.

Тоалетните кърпички

В началото на 20-те години компанията започнала да пресова целулозния материал, като така той станал гладък и мек. Появили се и носните кърпички Kleenex.

Солариумът

През зимата на 1918 г. се оказало, че почти половината от децата в Берлин са засегнати в някаква степен от рахит. По онова време причината за болестта не е била известна, макар да се е смятала за свързана с бедността.
На един от лекарите в германската столица - Курт Хулдчински, му направило впечатление, че децата били много бледи. Той решил да проведе експеримент с няколко деца, като ги осветявал с живачно-кварцова лампа, която излъчвала ултравиолетова светлина. В течение на изследването Хулдчински установил, че костите на младите пациенти стават по-здрави. През май 1919 г., когато слънцето започнало силно да грее, той изкарвал децата да събират тен на терасата. Публикувал изследването си и то станало толкова известно, че в цялата страна децата били подложени на слънчеваа терапия. В Дрезден дори били свалени крушките от уличните лампи за тази цел.

Лятното часово време

Идеята часовниците да се местят с час напред през пролетта и да се връщат назад през есента не е нова - Бенджамин Франклин я е предложил още през 1784 г. "Напразно се хабят свещи през лятото, защото става тъмно преди хората да си легнат, а сутрин се губи светлина, защото слънцето изгрява по-рано отколкото хората са станали", написал той в писмо до The Journal of Paris.

Подобни предложения били правени през 1895 г. в Нова Зеландия и 1909 г. във Великобритания, но нямали успех.

Първата световна война осигурила промяната. Изправени пред недостиг на въглища, германските власти издали декрет, според който на 30 април 1916 г. часовниците трябвало да се преместят с час напред точно в 23 часа вечерта. Идеята бързо се разпространила. Великобритания преместила часовниците само три седмици по-късно. На 19 март 1918 г. американският Конгрес обявил създаването на няколко часови зони, а същата година на 31 март било въведено и лятното часово време.

Пликчетата за чай

Смята се, че още през 1908 г. американски търговец дал началото на идеята, като започнал да продава чай на своите клиенти в малки опаковки. Някой от тях изпуснал пакетчето в гореща вода и хоп - резултатът бил наяве.
Но през войната една германска компания - Teekanne (съществува и днес, б.р.), копирала идеята и започнала доставка на чай в памучни пликчета за войската. Войниците ги наричали "чаени бомби".

Ръчният часовник

Имало го е и преди това, но по време на военните действия той придобил популярност и след приключването й станал задължителен аксесоар. Точните часовници били необходими за съгласуване на артилерийските атаки, за да не пострадат собствените пехотинци. Пилотите също имали нужда от часовници, както и от свободни ръце. 

Така часовникът се настанил на китката завинаги. Един от емблематичните луксозни часовници - Cartier Tank датира от 1917 г., когато Луи Картие видял новия танк на Renault и по неговата форма създал часовника.

Соевите вурстчета

Ако мислите, че соевите наденички са измислени от някое хипи през 60-те години в Калифорния, се лъжете. Те са създадени от Конрад Аденауер, първият германски канцлер след Втората Световна война. През Първата Световна война Аденауер бил кмет на Кьолн и след като британската блокада затегнала доставките на хранителни стоки, градът започнал да гладува.

Аденауер бил гениален изобретател и решил да намери заместител на месото. Започнал да меси хляб от смес от оризово брашно, ечемик и румънско царевично брашно вместо пшеница. Но Румъния се включила във войната и доставките спрели.

Той опитал да създаде наденичка със соя вместо месо. Тя била наречена Friedenswurst (наденичка на мира на немски език, б.ред.). Аденауер дал заявка за патент в Германската патентна служба, но му бил отказан. Не може да се правят наденички без месо, отсекли експертите.

Странно, но Аденауер патентовал изобретението си във Великобритания на 26 юни 1918 г., докато продължавала войната.

Ципът

Още от средата на 19-и век хората се опитвали да създадат свързващ дрехите елемент с кукички и примки, но не можели да му осигурят гладък ход на действие. 

Но Гидеон Сундбак, американец със шведско потекло, накрая намерил решение. Той създал т.нар. безкукова закопчалка, която бързо влязла в употреба в армейските дрехи. След войната намерила приложение и в цивилните дрехи. Цип (zipper на англ. ез., б.ред.) е звукоподражателна дума.

Неръждаемата стомана

За нея трябва да сме благодарни на Хари Бриърли от Шефилд, Великобритания. Както пише в градските архиви, през 1913 г. той открил стоманата, която не корозира и по този начин революционизирал цялата металургична индустрия.

Британската армия търсела здрав материал за оръдията, защото дулата им не издържали на продължителен огън. Бриърли, тогава металург във фирма от Шефилд, бил натоварен със задачата. Той изследвал ефекта на добавяне на хром към метала, като в началото не бил доволен и изхвърлил на боклука част от плавките. Но след време видял, че точно те не ръждясват и откритието му бързо било въведено в употреба.

Безжичната двупосочна връзка

Преди Първата световна война пилотите нямало как да се свързват помежду си или с летището. А в началото на войната армиите разчитали на кабели за комуникацията си, но те били прекъсвани от врага или подслушвани.

Радиотехнологиите били създадени, но пробивът се случил във Великобритания. До края на 1916 г. пилотите използвали радиотелефони, с които в началото много трудно се комуникирало заради шума на двигателя. Но с помощта на вградени в шлемовете микрофон и слушалка проблемът бил разрешен.