Само още няколко месеца и няма да има човек в България, който да не знае що е то здравна реформа. Системата ще разкрие своя неподозиран потенциал веднага след Нова година, когато за лекари, пациенти и държава вече ще важат други правила. Ще има ред в хаоса, правила в безпорядъка и нищо няма да е такова, каквото е било. Гарантирано от подписа на здравния министър д-р Петър Москов и гласовете на управляващото мнозинство.

Пациентът пък ще гарантира за себе си с палец.

Може и показалец, стига да не е среден пръст, за да не се изтълкува погрешно от държавната администрация.

Така щял да секне потокът от „мъртви души” в болниците, защото те, нали, нямат пръсти. Да му мислят живите, които хем ще трябва да боледуват по-често, хем да пият скъпи антибиотици, че дори и да се оперират без нужда, за да не се опразнят касите на лечебните заведения. Реформите са си реформи, но дори изтрезняването е с пари, обичат да казват токсиколозите.

Едва ли някой си прави илюзии, че пръстовият отпечатък ще сложи край на злоупотребите в болниците. С него можем да докажем само, че не сме някой „Лимончо или Индиана Джоунс”, приет фиктивно за допълнителен доход от медицинска дейност. Нерегламентираните дарения и парите „под масата”, фалшивите диагнози и всички процедури в повече от необходимото за съжаление не се отпечатват на дланта.

Неведоми са пътищата на клиничните пътеки у нас

и не се е родил още експерт, който може да разгадае тайната на нагласената медицинска експертиза. Силата е в ръцете (и личните досиета) на електронното здравеопазване, но само един Бог знае дали то ще види бял свят през следващата година.  

Дотогава ни остава да се надяваме заболяването ни да попадне в подходящия здравен пакет на министър Москов. Важно е, защото в единия случай ще ни лекуват безплатно, а в другия – когато му дойде времето или си платим. Не е много честно, но държавата поне си признава, че няма достатъчно пари и ще ги харчи приоритетно за тежко болните, спешните случаи, детското и майчиното здраве. Останалите се предполага, че са здрави, прави и най-вече работещи, за да могат да си позволят допълнителна застраховка или някоя друга платена процедура. Ако се чудите за какво говоря, такъв е принципът на солидарността, при който всички внасяме здравните си осигуровки, но системата ползват само нуждаещите се. И тези, които си плащат.  

Според последните данни на Световната здравна организация 47% (или почти 2,5 млрд. лв.) от парите, с които се издържа българското здравеопазване всяка година, излизат от джоба на пациентите у нас. И на този етап няма никакви индикации, че свежият финансов поток ще секне.

Българинът е плащал досега, ще плаща и занапред,

и за съжаление това е основната философия на промените в здравеопазването.

Оказа се, например, че безплатният пакет няма да е съвсем безплатен, защото ще съдържа около 70 „гранични” диагнози, които ще са хем в основния, хем в допълнителния пакет. Тоест, ако се нуждаем от спешно лечение, то ще ни бъде осигурено от касата, но ако в хода на терапията стигнем до състояние, което може да бъде отложено, автоматично ставаме „пациент” на допълнителния пакет. Тогава ще минем тънко, ако сме били достатъчно предвидливи да отгатнем бъдещото си заболяване и да си направим здравна застраховка. В противен случай ще си плащаме по пазарни цени или ще чакаме онзи светъл миг, в който болницата ще благоволи да довърши започнатото лечение.

Разбира се, законът повелява пресяването на пациентите да се извършва по строго определени критерии, разписани в клиничните пътеки, но у нас те са като врата в полето. Идеята на допълнителния пакет е болниците да прехвърлят пациенти, заедно с разходите за тях, за следващ период, за да не натоварват излишно лимитираните си бюджети. Или за да си гарантират сигурни приходи в бъдеще. Всички знаем обаче как ще работи схемата в условията на липсваща електронна документация и връзка в реално време с информационната система на здравната каса. Доказано е, че медицинската преценка на състоянието се подчинява по-скоро на принципа „по-висока цена”, отколкото на писани правила, и нищо чудно болниците да прибягнат до вече усвоени хватки.

„Безплатните” диагнози почти сигурно ще се търгуват на черно,

а хората ще си ги купуват на драго сърце, за да не чакат или за да не доплащат реалната им стойност. По документи всичко ще е тип-топ, но най-щедрият спонсор на здравната система отново ще бъде пациентът.

В подобна ситуация известно успокоение биха могли да му осигурят единствено обещаните от Москов персонални направления за преглед при специалист. С тях щял да бъде господар на себе си, защото ще решава сам кога и за какво да ги ползва, „без да е зависим от бройката в чекмеджето на личния лекар”. И няма да плаща не само потребителска такса на джипито за парчето хартия, но и самото посещение при специалиста. На пръв поглед това са между 50 и 100 спестени лева, но

истинската сметка зависи от твърде много външни фактори.

На първо място това е броят на персоналните направления. По думите на Москов точното количество ще се определя година за година в зависимост от здравния статус на всеки пациент. Тоест, ако не сме стъпвали в лекарски кабинет, ще разполагаме с минимален брой направления (но още не е ясно точно колко). Ако сме изкарали по-тежък грип с усложнения, които извънредно са ни изпратили при пулмолог, например, можем да очакваме допълнителни бройки. А в случай че основното ни заболяване има странични проявления (както е при диабета), направленията ще са повече от обичайното.

Не е ясно само как ще се процедира, когато след сравнително здрава година изведнъж получим стягане в гръдния кош и се объркаме да отидем на кардиолог вместо на белодробен специалист. При съмнения за астма почти сигурно ще се наложи преглед при алерголог, а пък той за всеки случай може да ни посъветва да се консултираме и с гастро-ентеролог. За да получим окончателната си диагноза в случая, ще трябва да се разделим с поне четири направления (стига да ги имаме), без да смятаме тези за допълнителни изследвания.

Не дай си Боже в същата година да закъсаме и с очите.

Естествено, пак ще трябва да си плащаме.

В този контекст „безплатно” не е точната ключова дума за реформата „Москов”. Напълно платен от здравната каса основен пакет с малко над 3 млрд. лв. може би звучи добре на експертите, но не решава проблема с дефицит от още толкова в сектора. Системата не търпи недостиг и почти сигурно ще си набави разликата. Въпросът е в кой джоб ще  бръкне. И изглежда вече знаем отговора.