Article_top

Константин Павлов

Две по петнайсет е равно на десет по три. Така беше разпределено времето по минути в телевизионния „Референдум“ между дванайсетте участници за дискутиране на референдума за електронното гласуване.

Раздвоен съм – дали да кажа добра дума за това, че една сериозна медия реши все пак да се сети за референдума, или пък да се почувствам измамен, че идеята за демократичния дебат отново беше обезмислена чрез бакалски сметки, представяни за плурализъм.

Телевизията си е вързала гащите, като е сключила споразумение с политическите сили да раздели времето за разговора по равно за двете позиции на референдума – ЗА и ПРОТИВ. Десетимата участници в дебата, защитаващи тезата ЗА получиха по три минути, а двамата ПРОТИВ - по петнайсет.

Защо математиката не е всичко

Вързаните гащи и политическият консенсус (не е ли по-честно да кажем картел) не винаги означават повече демокрация или служба на обществото, защото националната обществена телевизия трябва да помага на гражданите да правят информиран избор.

Ама наистина ли? Три минути са една страница банален текст - това съм аз и се боря за победата на доброто. Участниците ЗА бяха поставени пред дилемата дали да спазват нефункциониращи правила или смело да започнат махленска кавга.

И добре че избраха кавгата, защото чухме и малко истински разговор.

Това не е упрек към конкретното предаване - все пак екипът на "Референдум" заслужава поздравления, че отделя внимание на темата. Такива обаче са правилата, предвидени от закона и от подписаните споразумения.

След лошия театър

Резултатът е, че на публиката се продава лош театър под формата на предизборен дебат. А после се чудим на ниската избирателна активност, всепроникващия цинизъм и купуването на гласове. А по пътя губим някъде и демокрацията, и журналистиката.

Не е лошо най-после да се сетим, че бързите и лесни формални решения не работят. В развитите страни отдавна са се отказали да търсят такива. Правилата на BBC за добра журналстическа практика съдържат стотици страници. На цели двайсет страници се обясняват правилата за отразяване на местните британски избори през 2015 г.

Преди няколко години ме поканиха в дискусионно телевизионно студио по национална телевизия, за да обсъдим текущи политически проблеми. Редакторката полувиновно ми се усмихна още с появата ми в приемната:

Нали знаете, че в момента сме в предизборна кампания? Можете да говорите за политика, но моля ви, не споменавайте партии и политици.

– Тоест вие ми предлагате да говоря за политика, но без да говоря за политика? – озадачих се.

Управителният съвет на телевизията взе такова решение във връзка с изборите. За да няма предизборна агитация извън предизборните рекламни блокове.

Ядосах се, но беше безсмислено да се заяждам с вестоносеца.

Заедно с останалите гости прекарахме цялото предаване в умела автоцензура, в опити да не забелязваме слона в стаята, тоест политическите партии, и умело лавирайки с метафори и езопов език, се опитахме да изкажем все пак някакъв, макар и старателно замаскиран, коментар по политическата ситуация. Единственото време, когато в студиото се чуха имена на политици, беше когато трябваше да изгледаме и коментираме материал за поредния жител на малко населено място, кръстил домашните си добичета с имена на политици.

Тръгнах си с чувството, че участвах в нещо дълбоко нередно.

Имат ли отговорност медиите?

Не знам защо така се получава често в България, но добрите намерения често се превръщат в пълната си противоположност. Ако целта на журналистиката е да ориентира публиката си в събитията, в различните гледни точки и в политическия дневен ред, то по време на избори интересите на публиката да се ориентира в предизборната мъгла са поставени на последно място.

Медиите „блъскат“ скъпо и прескъпо платени предизборни материали. Противно на царящия обичайно нихилизъм и песимизъм, медийното пространството се пълни със захаросани истории на успеха, гарнирани с номер върху бюлетината.

Присъствието в публичното пространство на гледните точки само на платежоспособните е филтър, но дори и този филтър пропуска някакъв плурализъм и някаква представителност на кандидатите и партиите. Да, но въпреки плурализма, това също не е журналистика. Не е възможно дадена политическа партия или даден политически деец да е само бял или само черен, без нюанси. Не е възможно всичко човешко да им е чуждо. Това е лъжа, макар и добре заплатена.

Отговорността на медиите е да информират за фактите и различните гледни точки. В предизборна ситуация те прехвърлят отговорността за решенията извън себе си. Законно е, но резултатът е безмислен. Много по-добре е да се отървем от формалния подход и от хронометрите и да търсим трудните решения. Да, на медиите ще им се наложи да поемат повече отговорност, но пък то нищо лесно не остана в живота. 

 
Историческият дебат между Кенеди и Никсън от 1960 г. Снимка Клуб Z

Две по петнайсет е равно на десет по три. Така беше разпределено времето по минути в телевизионния „Референдум“ между дванайсетте участници за дискутиране на референдума за електронното гласуване.

Раздвоен съм – дали да кажа добра дума за това, че една сериозна медия реши все пак да се сети за референдума, или пък да се почувствам измамен, че идеята за демократичния дебат отново беше обезмислена чрез бакалски сметки, представяни за плурализъм.

Телевизията си е вързала гащите, като е сключила споразумение с политическите сили да раздели времето за разговора по равно за двете позиции на референдума – ЗА и ПРОТИВ. Десетимата участници в дебата, защитаващи тезата ЗА получиха по три минути, а двамата ПРОТИВ - по петнайсет.

Защо математиката не е всичко

Вързаните гащи и политическият консенсус (не е ли по-честно да кажем картел) не винаги означават повече демокрация или служба на обществото, защото националната обществена телевизия трябва да помага на гражданите да правят информиран избор.

Ама наистина ли? Три минути са една страница банален текст - това съм аз и се боря за победата на доброто. Участниците ЗА бяха поставени пред дилемата дали да спазват нефункциониращи правила или смело да започнат махленска кавга.

И добре че избраха кавгата, защото чухме и малко истински разговор.

Това не е упрек към конкретното предаване - все пак екипът на "Референдум" заслужава поздравления, че отделя внимание на темата. Такива обаче са правилата, предвидени от закона и от подписаните споразумения.

След лошия театър

Резултатът е, че на публиката се продава лош театър под формата на предизборен дебат. А после се чудим на ниската избирателна активност, всепроникващия цинизъм и купуването на гласове. А по пътя губим някъде и демокрацията, и журналистиката.

Не е лошо най-после да се сетим, че бързите и лесни формални решения не работят. В развитите страни отдавна са се отказали да търсят такива. Правилата на BBC за добра журналстическа практика съдържат стотици страници. На цели двайсет страници се обясняват правилата за отразяване на местните британски избори през 2015 г.

Преди няколко години ме поканиха в дискусионно телевизионно студио по национална телевизия, за да обсъдим текущи политически проблеми. Редакторката полувиновно ми се усмихна още с появата ми в приемната:

Нали знаете, че в момента сме в предизборна кампания? Можете да говорите за политика, но моля ви, не споменавайте партии и политици.

– Тоест вие ми предлагате да говоря за политика, но без да говоря за политика? – озадачих се.

Управителният съвет на телевизията взе такова решение във връзка с изборите. За да няма предизборна агитация извън предизборните рекламни блокове.

Ядосах се, но беше безсмислено да се заяждам с вестоносеца.

Заедно с останалите гости прекарахме цялото предаване в умела автоцензура, в опити да не забелязваме слона в стаята, тоест политическите партии, и умело лавирайки с метафори и езопов език, се опитахме да изкажем все пак някакъв, макар и старателно замаскиран, коментар по политическата ситуация. Единственото време, когато в студиото се чуха имена на политици, беше когато трябваше да изгледаме и коментираме материал за поредния жител на малко населено място, кръстил домашните си добичета с имена на политици.

Тръгнах си с чувството, че участвах в нещо дълбоко нередно.

Имат ли отговорност медиите?

Не знам защо така се получава често в България, но добрите намерения често се превръщат в пълната си противоположност. Ако целта на журналистиката е да ориентира публиката си в събитията, в различните гледни точки и в политическия дневен ред, то по време на избори интересите на публиката да се ориентира в предизборната мъгла са поставени на последно място.

Медиите „блъскат“ скъпо и прескъпо платени предизборни материали. Противно на царящия обичайно нихилизъм и песимизъм, медийното пространството се пълни със захаросани истории на успеха, гарнирани с номер върху бюлетината.

Присъствието в публичното пространство на гледните точки само на платежоспособните е филтър, но дори и този филтър пропуска някакъв плурализъм и някаква представителност на кандидатите и партиите. Да, но въпреки плурализма, това също не е журналистика. Не е възможно дадена политическа партия или даден политически деец да е само бял или само черен, без нюанси. Не е възможно всичко човешко да им е чуждо. Това е лъжа, макар и добре заплатена.

Отговорността на медиите е да информират за фактите и различните гледни точки. В предизборна ситуация те прехвърлят отговорността за решенията извън себе си. Законно е, но резултатът е безмислен. Много по-добре е да се отървем от формалния подход и от хронометрите и да търсим трудните решения. Да, на медиите ще им се наложи да поемат повече отговорност, но пък то нищо лесно не остана в живота. 

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

На публиката се продава лош театър под вида на референдум. Няма конкретни идеи как да се направи гласуването, и при двата лагера няма разбиране на проблемите, правят се глобални изводи от една система, която е дефектна по дизайн (естонската). Опитът на България с "електронно правителство" е плачевен, домораслите "експерти" са от "калибъра" на Павлов - ни един от тях не може дори да обясни как работи един алгоритъм за хашване, но всички са голема работа. Пази боже слепо да прогледне.

DogWoman

Съгласна съм с много от твърденията на автора, но все пак "Референдум" наистина не заслужават нападки (както и той самият е отбелязал), защото това беше едно от малкото предавания изобщо, посветени на електронното гласуване. Криво, право, с караници, цупене, врякане в един глас, непрестанно натякване за страшен провал на демокрацията в Хасково (!!!) (ДСЕнчев), но си свърши работата, защото, ако не ме лъже паметта, в сравнението "преди/след" хората, които ЩЕ гласуват на референдума и ще гласуват с ДА, отбелязаха сериозен ръст според АлфаРисърч. А и Добрина Чешмеджиева се справи блестящо и не остави никой да набие другиго...
Анонимен's picture
Анонимен

Гласувайте на референдума, за да има референдуми. Това е референдум за референдумите! Радвам се, че вече го и пишат, при това млади хора: "25 октомври, или референдумът за референдумите" в Офнюз. - http://offnews.bg/news/%D0%98%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8_18760/25-%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D1%83%D0%BC%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5_569818.html
Анонимен's picture
Анонимен

как така снимка от 1960 г е на Клуб Z?
Анонимен's picture
Анонимен

ACDC

Чрез предаването "Референдум" се източва БНТ в полза на Боряна Димитрова. Това предаване ще е гледаемо и без да вървят рекламните заставки на Алфа Рисърч, срещу нищонезначещи социологически проучвания. Един телефон да пуснат да гласуват зрителите ще е доста по-достоверно. Десетки хиляди лева източват за да има Алфа-та правилния дискурс. Няма кой да го види обаче, нали и те си "намигат" с Протестна мрежа.
Анонимен's picture
Анонимен

КлубЗ имат машина на времето, как.

DogWoman

ACDC - нещо си се объркал. Самата аз и доста от роднините и приятелите ми го гледат, бих казала, редовно. Предаването си е чудесно.
Анонимен's picture
Анонимен

zakkwylde

Ай стиге ве! Мазното Борянче от Банкя рисърч и предаване ли има бе, да се невидеше и слагачка некадърна.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията