"Негодник, но наш негодник". Така според списание "Тайм" американският президент Франклин Делано Рузвелт обяснява през 1948 година, защо САЩ подкрепят никарагуанския диктатор Анастасио Сомоса. Според Си Би ЕС ФДР е казал същото за за доминиканския диктатор Рафаел Трухильо .

Няма доказателства, че Рузвелт наистина е изрекъл тези думи. Но че е подкрепял Сомоса като крепост против комунизма въпреки диктатурата му, няма съмнение. Оттогава тази политика на безпринципни съюзи се нарича политика на "нашия негодник". За да сме прецизни в превода, би трябвало да е политика на "нашия кучи син" (son of bitch), според точния израз приписван на Рузвелт.

Ако си сложат ръката на сърцето като Бареков, европейските политически партии трябва да признаят, че политиката на "нашия негодник" не им е чужда. Поне – що се отнася до трите водещи партии в този Европейския парламент, чийто мандат изтича, и поне що се отнася до България.

Да си спомим как дясноцентристката Европейска народна партия бранеше Бойко Борисов в  (да ги наречем) най-противоречивите му решения - карикатурната кандидатура на Румяна Желева за еврокомисар, скандалите с подслушванията и Мишо Бирата.

Когато Сергей Станишев обяви кандидатурана на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и възпламени месеци от масови протести, Ханес Свобода, лидер на социалистите и демократите в Европейския парламент, написа отровно писмо на лидера на БСП, но отказа да го обяви публично. Левите се разбрали семейните скандали да не излизат от групата им.

Ханес Свобода написа отровно писмо на Сергей Станишев заради Делян Пеевски, но отказа да го обяви публично. 

Свобода, който иначе е върло против ултранационализма и ксенофобията, оправда и зависимостта на сегашното българско правителство от "Атака". Същото направи предшественикът му, германският социалист Мартин Шулц, сега председател на Европейския парламент и кандидат да оглави следващата Европейска комисия. 

Той се нуждае от всеки глас на предстоящите евроизбори и Станишев е лидер на Партията на европейските социалисти, избран не без помощта на Шулц. Който пък на свой ред, ако стане председател на Комисията, вероятно ще приветства на номинацията на Станишев за член на неговия екип. 

Една от иконите на европейското крайно дясно, французойката Марин Льо Пен, лидер на Националния фронт, заяви пред сп. Клуб Z, че не желае да бъде свързвана с "Атака". "За тях питайте социалистите. Те управляват с "Атака", каза тя. 
Европейските либерали днес отказаха да коментират евентуалната номинация на Делян Пеевски за евродепутат от ДПС, което е член на тяхната партия и парламентарна група.

Преди по-малко от две години (на 6 юни 2012 година) лидерът на либералите в Европейския парламент Ги Верхофстат лично стана инициатор на публично изслушване, където главни обекти на критика бяха медиите на Пеевски, подозрителните им връзки с властта и с бизнеса, съмнителното им финансиране.

Ги Верхофстат преди 2 г. бе инициатор на изслушване, на което медиите на Пеевски бяха критикувани. Днес обаче за бившия белгийски премиер репутацията на българина не е въпрос на либералите в Европарламента.

Либералите са били винаги крайно чувствителни по теми като върховенството на закона, свободата и плурализма на медиите, корупцията, олигархията в България. И Верхофстат, бивш белгийски премиер, не прави изключение. Изведнъж, репутацията на Пеевски не е техен въпрос, а вътрешна работа на ДПС. Те са готови да приветстват успелия млад човек в Европейския парламент и да изслушат идеите му за европейската интеграция, твърди председателят на Либералния интернационал холандецът Йоханес Ван Баален.

Те нямат нищо против да имат и такъв депутат, щом няма правни пречки Пеевски да бъде избран в България. Всяко парламентарно място е добре дошло. Защото според социологическите прогнози либералната група в следващия Европейски парламент ще се свие до 62-66 депутати от 84-ма днес. Което значи, че ще изгуби значението, което има сега за формиране на мнозинство – главния коз на Верхофстат.

Той също е кандидат да оглави следващата Европейска комисия, но шансовете му за това са теоретически. Затова пък има реален шанс да стане председател на Европейския парламент, ако изтъргува подкрепата на своята партия за следващия председател на Комисията. Той ще бъде номиниран от държавните и правителствените ръководители на страните-членки, но трябва задължително да бъде одобрен от парламента. 

Затова Верхофстат не може да си позволи да изгуби нито един бъдещ либерален евродепутат. Бил той и негодник. Важното е да е „наш“. Какво ще го правят след изборите, е втори въпрос. А дали и защо българите ще го пратят в Страсбург, не е въпрос либерален. Това е въпрос български.