Общото усещане за вяла и даже липсваща предизборна кампания се потвърждава и от новото социологическо изследване на "Алфа рисърч". Две седмици преди местните избори и преди провеждането на националния референдум 39 на сто от българите не са запознати с нито една проява на 42 хил. кандидати за кметове и общински съветници. Това сочат данните от националното проучване на "Алфа рисърч," проведено между 1 и 5 октомври, сред 1026 души в цялата страна.

Местните избори са силно мажоритарни. Въпреки това по време на тази кампания хората са видели и запомнили основно проявите на политическите партии (46%). Следват активностите, в които са намесени местни влиятелни личности (15%), работодатели и бизнесмени (11%).

Изборите като възможност за почерпка, екскурзия, намаление в магазина

"Акцентът на кампанията се измества от информиране към пряко въздействие върху избирателите чрез хора, от които те зависят", е изводът на социолозите от "Алфа рисърч". Около една пета от анкетираните възприемат за нормални практики като помощ в натура, намаление в магазини, защита от уволнение, почерпка или екскурзия. Сред хората с по-ниско образование и доходи, жители на малки населени места този дял нараства до една четвърт, а сред етническите малцинства – над 50 на сто. Акцентът на кампанията се измества от информиране към директно въздействие върху избирателите чрез хора, от които те зависят. В тази ситуация привличането на избиратели с извън политически средства от скандална започва да става нормална за все по-широки групи избиратели, особено в средите на хората с по-ниски доходи и етническите малцинства.

Всеки шести българин е на мнение, че е добре политиците да предлагат на избирателите помощ в натура, намаления в магазини, защита от уволнение, почерпка или екскурзия. Най-възприемана за нормална е тази практика от хората в по-ниско социално положение: около една четвърт от ниско образованите, между 24% и 28% от жителите на селата и най-вече 53% - 56% от представителите на ромската общност.

Единствено парите на ръка все още се смятат за неприемливи. Седем на сто от хората обаче възприемат и тази оферта за нормална, като делът е двойно по-висок сред ниско образованите (14%), 13% в селата и 54% сред ромската общност. Един на всеки десети анкетиран твърди, че на него лично са му предлагали услуга или пари срещу вот. Сред българските турци този процент достига 26 на сто, а сред ромите – 35 на сто. Общо 28% от българските граждани заявяват, че такива предложения са получавали техни познати.

В резултат, все по-малка част от избирателите (14%) оценяват изборите в България като честни. Подобни са и очакванията и за предстоящия местен вот (17%). Делът на положителните оценки спада още повече (до 7%) сред социалните групи, на които най-често се предлагат услуги или пари срещу вот.

 

 

 

Директният маркетинг- съмнения за честността на изборите 

Разрастването и все по-голямото разнообразяване на практиките за директно мотивиране на избиратели поражда у мнозинството граждани съмнения за честността на изборите в България. 14% са на мнение, че изборите в страната са честни, а за 50% - те са нечестни. В същата линия са и очакванията за предстоящия местен вот: 17% честни срещу 47% нечестни. Колкото по-склонни са хората да възприемат практиките за директно въздействие като нормални за политиците, толкова по-малко оценяват изборите като честни. Едва 7% - 11% от избирателите в селата, ниско образованите и представителите на ромски общности смятат изборите за честни и очакват тези след две седмици да бъдат такива. Т. е., в мнозинството случаи става въпрос за осъзнато продаване на собствения глас. След вече два проведени национални избора през последните години с преференциално гласуване, над 50 на сто от избирателите знаят за възможността да пренареждат партийни листи чрез преференция, включително и листите за общински съветници на 25-ти октомври. По-голям интерес към преференциалното гласуване изразяват избирателите в големите градове и тези с по-добър социален и материален статус. 

Над половината българи се готвят да участват в местните избори

Общо 58% заявяват намерение да участват в местните избори като мнозинството от тях са запознати с възможността за пренареждане на листите с преференция. По- малко от половината обаче планират да се възползват от нея като това са предимно високо образовани избиратели от големите градски центрове. Традиционно най- висока е мобилизацията за гласуване сред възрастните хора, в малките селища и особено сред симпатизантите на ДПС (90%). 25% възнамеряват да се възползват от преференцията. Ако този дял се реализира, би нахвърлил дела на ползваните преференции в европейските и парламентарни избори през миналата година.