Трябват ли му наистина на Москов нашите пръсти?

Ако съм инвалид и не мога да ходя, крайниците ли ще ми отрежат?  

Направо тъканни проби да ни взимат или да сканират ретината! Абе, я направо ДНК да даваме и да се знае кой кой е до трето коляно!  

Ето така покрай един пръстов отпечатък изобретателността на лекари и пациенти сътвори сюжета на цял криминален сериал. Забавните примери прекрасно илюстрират какво може да се случи, когато едно неправилно разбрано (а вероятно и представено) предложение се повтори грешно сто пъти, а изтърканата плоча "не били компютри, а компоти" се завърти безмилостно в медиите.  

Всъщност не става дума за пръстови отпечатъци, а за цифрови кодове, и няма да ни ги свалят с мастило, а ще ги генерират със специални електронни четци. Само че истерията вече е факт и няма как да се обясни на клетия българин, че пак не е разбрал правилно. За това обаче здравният министър д-р Петър Москов сам си е виновен. Не само надцени аудиторията, но се опита за пет минути да обясни същността на реформа, която се подготвя от около 15 години. Обицата вероятно вече е на ухото му, за да му напомня, че технологичните иновации в здравеопазването не са проста работа и не бива да бъдат оставяни на въображението на хората.  

А сега по същество.  

Какво всъщност каза Москов?  

Истерията по пръстовия отпечатък тръгна от участието му в сутрешния блок на Нова телевизия преди повече от седмица, когато обяви, че лечение в болница и лекарства от аптека ще се получават с пръстова идентификация. Думата "отпечатък" дори не беше спомената. Всъщност, каза я веднъж - точно за да опровергае заблудата.  

"Не става дума за система, която събира вашите пръстови отпечатъци. Това генерира едиколко си битов код, който се записва на ваше име. И е също толкова конфиденциален, колкото и личният ви здравен запис в касата", баха точните думи на Москов.  

"И вместо да ме карате да помня 19 цифри, аз си нося тези цифри с мен", допълни няколко дни по-късно и заместникът му д-р Ваньо Шарков.

Точният термин, използван и от министъра, беше "персонален пръстов идентификатор" и чисто технически няма нищо общо със свалянето на отпечатъци или биометрични данни. Същата технология се използва при отключването на някои мобилни телефони и лаптопи и на практика замества популярната (и понякога доста сложна за помнене) система от пароли.

С две думи представлява следното - слагаме пръста си върху четеца и той задейства специален алгоритъм, който на базата на водещи точки и линии от пръста ни, сътворява уникален код. Същият се добавя към името и ЕГН-то ни в базата данни на здравната каса и се предполага, че получаваме електронна здравна идентичност. При това кодът е еднопосочен, т.е. може да бъде генериран само от конкретен пръст, но не може да възпроизведе обратно неговия образ под формата на отпечатък.  

Идеята на всичко това е да удостовери, че точно ние (а не някой друг) сме лежали в болница, купили сме си предписаното лекарство или сме си направили нужните изследвания. Целта е по този начин кражбите по веригата да станат невъзможни, злоупотребите с "мъртви души" и фиктивни дейности да се сведат до минимум, а всеки лев в оскъдния бюджет за здраве да отива по предназначение.

Звучи наистина добре и не може да се отрече, че точно от такъв контрол има нужда пробитата здравна система. Само че има една малка подробност, която всъщност роди и всички криминални сюжети досега.  

Пръстът не винаги е физически наличен, за да служи за идентификатор.  

За хората, които не могат сами да се придвижват до болница или аптека, могат да се осигурят мобилни четци по домовете, но това няма да спаси хората с ампутирани крайници, например. Или всички онези, които по един или друг начин са пострадали при изгаряне с огън или киселина и релефът на кожата им е заличен. Излиза, че без пръст те не могат да бъдат идентифицирани, а съответно и лекувани с парите на здравната каса. Където, между впрочем са и собствените им здравни вноски. Всички ще се съгласят, че това е неприемливо и няма как да бъде приложено във вида, предложен от министър Москов.  

Освен това е заблуда, че идентифицирането с пръсти улеснява достъпа до медицинска помощ и лекарства. Напротив, затруднява го, защото ни прави зависими от четящи устройства. Ами ако в село Луково, например, не разполагат с тази техника или не могат да си я купят? А ако се счупи и не може да бъде поправена точно в пика на грипната епидемия, когато стотици хиляди търсят медицинска помощ? Кой ще им чете пръстите тогава, за да ги регистрира с персонален код?  

Междувременно, същият този код може да бъде част от личната ни електронна здравна карта, а защо не и от документите ни за самоличност. Където на всичкото отгоре са и истинските ни пръстови отпечатъци. С тази форма на идентификация поне сме свикнали, а ако някъде нещо се счупи, поне ЕГН-то си знаем наизуст. Освен това всеки съвременен софтуер отчита недостатъците на периферните устройства и предвижда възможност за ръчно въвеждане на данни. Нещо, което при пръстовото идентифициране практически е невъзможно.  

Всичко това на неизвестна цена.  

Така и не стана ясно колко ще струва революционното нововъведение. Според Москов цената на устройствата е не повече от 20 лв. (10 евро), но по думите на заместника му Ваньо Шарков, става дума за суми между 30 и 70 евро. Разликата не е малка, но нараства още повече, когато числата се умножат по броя на всички договорни партньори на Националната здравноосигурителна каса, през които трябва да минем с пръста си. По груби данни в момента тя работи с над 300 болници, между 4500 и 5000 джипита, близо 3200 аптеки, но неясно още колко специалисти, лаборатории и стоматолози. Общият им брой със сигурност прехвърля 10 000 и не е все тая дали за четци ще се дадат 100 000 или повече от 700 000 евро.   

На фона на 55 млн. лв., колкото ще струва цялостното въвеждане на електронното здравеопазване у нас според Пътната карта за неговото развитие, един-два милиона за четящи устройства може би не изглеждат много. И вероятно могат да се набавят по-бързо.

Но защо?

Нали министър Москов вече ни обеща електронна здравна карта през януари. И електронни досиета ни обеща, и единна информационна система за проследяване на всички дейности в реално време. Защо му са сега нашите пръсти?   

Можем само да гадаем дали острият завой в първоначалните намерения на държавната администрация се дължи на неспособността й да се справи в срок в поетите ангажименти или търсенето на по-лесно и бързо решение се прави по други (например, финансови) съображения. 

Станалото - станало, но е почти сигурно, че обществото трудно ще преглътне това с цифровия код и пръстовото идентифициране. Даже да се окаже манна небесна и да реши всички проблеми в здравеопазването. Самата идея да доказваш, че ти си ти с части от тялото си е някак неприемлива за свят, в който всичко се случва с карти и по електронен път.

За извършени престъпления може би да, но за лекарства и лечение…? По-добре не.