Ако 700-800 лв. за тридневен престой в петзвезден хотел на пъпа на София ви се струват висока цена, как бихте реагирали на фактура за почти 1500 лв. във VIP болнична стая с кабелна и интернет? При това без лечение, само спането.

Този въпрос неминуемо си задават мениджърите на дружествата за допълнително здравно застраховане, когато установят, че "подобрените битови условия" в договорите им с лечебните заведения понякога са по-скъпи от тези в бутиковите хотели. Три дни интернет и кабелна в индивидуална болнична стая за общо 930 лв. е един от най-фрапиращите примери. Списъкът се допълва от три пъти по-скъпи операции при условия, които предполагат друга стойност, огромни разлики в разходите за консумативи, включително и хапче аспирин на цената на цяла опаковка.

Проблемът е на лице заради липсата на всякаква яснота в нормативната уредба и по-точно в наредбата за достъп до медицинска помощ на здравното министерство. В нея е записано, че застрахователите могат да плащат за "подобрени битови условия и други", но без да се изброяват базовите условия, които съответното лечебно заведение трябва да осигури само. Не е изяснено и съдържанието на графата "други", поради което болниците на практика могат да представят фактура и за фикуса в стаята на пациента.

"При такива случаи изпращам цялата документация на Изпълнителната агенция "Медицински одит", а на здравния министър лично съм му носила папки със стотици листи. Прекратявала съм и договори с мотива, че текат проверки, но за клиентите си аз съм лошата, защото не работя със съответната болница", коментира председателят на Асоциацията на дружествата за допълнително здравно застраховане Мими Виткова.

Колегите й се опасяват, че проблемът допълнително ще се задълбочи след разделянето на медицинските дейности в два пакета. Проблемът е, че на този етап никой не знае с какви отговорности ще бъдат натоварени частните застрахователи и по какъв начин ще се организира разпределянето на средствата за лечение. Най-притеснителни в случая са оповестените 65 клинични пътеки, които по преценка на лекарите ще преминават от основния в допълнителния пакет, а последващата терапия или ще бъде отлагана, или ще трябва да се заплати.

"Какъв ще е изборът и кой ще заплати сам това лечение? Има ли изобщо критерии, по които да се направи разграничението. На нас те са ни необходими, за да изчислим съответния застрахователен риск", допълни Виткова.

По думите й съществува сериозна опасност хората със застраховки, които имат нужда от лечение по въпросните пътеки, да бъдат насочвани само към допълнителния пакет, защото ще имат гарантиран източник на финансиране. Особено когато болниците са изчерпали бюджетите си. По този начин почти сигурно ще се узакони и плащането на всички надлимитни дейности в сектора. 

Застрахователите припомниха и старата идея нерегламентираните плащания в сектора (които са над 2 млрд. лв. и излизат главно от джоба на пациентите) да излязат на светло като минават през дружествата. По този начин лекарите и болниците пак ще получават същите пари, но доплащането ще е регламентирано и никой няма да бъде санкциониран за него. Освен това ще печели и държавата, защото сумите ще се облагат. За целта обаче е необходим общ консенсус в индустрията и последователна политика от страна на държавата.