Ама те все още ли протестират? Така реагира колега, с когото споделих, че всяка сутрин виждам група журналисти на тротоара пред сградата на Българското национално радио. Всички минаващи с колите си забелязват понякога десетина, понякога повече, жени и мъже, които точно в 10 часа сутринта излизат от двора на радиото, застават до оградата и прекарват едно кафе време на тротоара. Те казват „на оградата“. Правят го вече шести месец. Защо?
"Защото това е единственият начин да покажем, че позицията ни е различна. Ние не използваме ефира за това", казва Таня Величкова, дългогодишен журналист, бивш водещ на седмичното коментарно предаване „Неделя 150“.
Протестът в БНР започна на 10 май след като ръководството реши да изпълни изискването на финансовия министър за 10-процентни икономии в бюджетните структури, като ги вземе от хонорарите на тези, които на практика правят радиото – журналистите. Така за някои от тях ударът бе 40-процентов. Последва „изтичане“ към определени сайтове на данни за това кой какви хонорари е получавал. Последва и искане за оставката на генералния директор Радослав Янкулов, последвано от размяна на декларации между протестиращи и солидарни с ръководството творчески колективи. Накрая директорът забрани да се лепят съобщения и всичко стана устно.
Половин година “Let It Be”
От тогава неизменно всяка сутрин в 7:30 слушателите имат възможност да се радват на песента-символ на протестите от началото на 1990-те “Let It Be” на Beatles. В края на всяко предаване пък дежурният екип решава дали да пусне „Вдигни очи“ на Валди Тотев в зависимост от това дали подкрепя протеста или не. Също превърналата се в символ песен от началото на промените обаче звучи редовно.
Така продължава „окопната война“ в общественото радио и примирие между някои от най-изявените му журналисти и ръководството няма. Няма и изгледи да има. Различават се основно по вижданията си какво точно е БНР и как трябва да звучи.
„Липсва внимание към медийното съдържание. В крайна сметка обаче радиото има обществена мисия за производство точно на медийно съдържание. То обаче се управлява като рекламна корпорация. Има отдели по връзки с обществеността, маркетинг, реклама, а точно и само производителите на медийно съдържание бяха ударени със съкращения на разходите за труд", обяснява ситуацията Ирина Недева.
„Неглижират се точно тези, които правят радиото, а се толерират останалите“.
Проблем има и това бе признато и от председателя на Съвета за електронни медии Георги Лозанов. СЕМ обаче не взе решение за прекратяване на мандата на генералния директор, за което настояваха протестиращите журналисти. Те обвиняват Янкулов не само в недиалогичност, но и в некомпетентност. Точно на нея отдават скандалите с програмата на турски език в Радио Кърджали и с партньорството с частна компания, на която БНР плаща, за да излъчва музика в сайта си.
"Решаваме да правим Радио Кърджали – нищо не е обсъдено, поставяме каруцата пред коня, концепцията се сменя в движение... Това е моделът“, допълва Ирен Филева.
Пука ли му на някой?
Аналогиите с протестите срещу Орешарски сами се набиват на очи. Продължително недоволство. Достатъчно инатливо и издържливо ядро от протестиращи, които всеки ден са на улицата. Контрапротест под формата на декларации в подкрепа на ръководството. Журналистите говорят и за натиск.
„Много хора бяха принудени да напуснат, защото бяха на изпитателен срок. Тези, които подписаха искането за оставка, просто не им бяха продължени договорите. Всичко обаче е изрядно юридически“, казва Валерия Николова.
Така продължава протестът, в който физически се включват все по-малко хора, но неизменно сутрин в 10 са на оградата. „Умора и обезверяване“, обясняват те. И сами наричат ситуацията „окопна война“.
„Не е толкова интересно какво става в радиото, а какво става извън радиото. И как хората, които слушат и плащат с данъците си за това радио, гледат на събитията тук. Доколко за хората е важно на какво ниво са предаванията, доколко за хората е важно какви професионалисти се раждат тук, доколко на хората им е важно компетентно ли се управлява радиото?“, пита Величкова.
"Защото ако на никого това не е направило впечатление, означава, че нашият глас е глас в пустиня. Това е много тъжно, защото това, което става в радиото, е симптоматично за процесите в българското общество", допълва и Николова.
Поискаха проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция, за чиито резултати съобщи преди дни сайтът на радиото.
„Според доклада за нито едно действие, направено от екипа на генералния директор Радослав Янкулов, не е установено нарушение на закона. Всички проверени процедури, проведени от Националното радио през последните две години, са в съответствие с изискванията на Закона за обществените поръчки“, пише на сайта на БНР.
Така протестът започна за намалено заплащане, продължи с искане на оставка и промяна на начина на управление на радиото, а днес вече задава много по-голям въпрос: Трябва ли ни обществено радио и какво?
Недоволните от посоката на развитие поставят тежка диагноза и то не само за това ръководство, а за последните десетилетия: „Всички имена си отиват наритани от радиото.“
П.П. Генералният директор Радослав Янкулов не отговори на обажданията. Готови сме да представим и неговата гледна точка.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни