Буркани, капачки и затварачки за буркани. Това бяха стоки от първа необходимост по времето на социализма. Също като чушкопекът, който имаше запазено място дори и в многохилядните столични жилкомплекси. 

Обяснението защо бе така тогава можеше да се види ясно от празните рафтове в магазините. В средата на 80-те години те изглеждаха наистина зловещо.

Днес за чушкопека, изобретен от бившия зам.-кмет на столицата Велизар Стоилов, вече няма опашки. Въпреки че тук таме може да се намери по магазините. Буркани и капачки също не се търсят, просто защото хората не слагат зимнина. Гражданите вече не разчитат на ятаци на село, които да ги запасяват. Всичко това може да се види ясно от данните на Националния статистически институт за доходите, разходите и потреблението на домакинствата.

През не чак толкова далечната 2002 г. домашното стопанство е осигурявало точно една пета от доходите на средното българско семейство. Днес делът на този приход е нищожен - 1,6 на сто. 

Обясненията са няколко. От една страна чисто демокрафски ситуацията в страната е много по-лоша. Селата са обезлюдени и хората, които отглеждат добитък, плодове и зеленчуци са много по-малко. Според последното преброяване на населението към 1 февруари 2011 г. цели 393 села в страната са останали по-малко от 10 жители. Напълно обезлюдени, без нито един обитател, са други 183 населени места.

Другата причина за замирането на домашното стопанство е чисто икономическа. Консервата в магазина е по-евтина от домашно направената. 

Преди две години за последен път през живота си варих домашна лютеница. Като купих доматите, пиперките, патладжаните, морковите, олиото и като добавих цената за тока, се оказа, че всяко бурканче ми струва по 3 лева, обяснява пенсионерката Веселина.

Тя уточнява че в цената не влизат разходите за труд, а приготвянето на зимнината и е отнело два дни. В хипермаркета има лютеница и по 1,50 лева, така че от домашната зимнина няма никаква сметка, обяснява жената и признава, че с 260 лева месечен доход е принудена винаги да търси най-евтиното.

Сривът на домашното стопанство като източник на доход за българите реално прави хората крайно зависими от други приходи. Така, например, делът на заплатата в семейния доход се увеличава от 37,7% през 2002 г. до 53,1 на сто през 2013 г. 

На второ място в семейния бюджет са пенсиите. Общо различните социални трансфери (пенсии, семейни добавки за деца, социални помощи, стипендии и обезщетения при безработица) формират 28.5% от общия годишен доход на средностатистическия българин през 2013 г.  Делът на тези приходи през 2002 г. е бил значително по-малък - 23%.

В семейния бюджет доходите се допълват от т.нар. трансфери от чужбина. Това са парите, които българските гастарбайтери пращат на роднините си у дома. Тези приходи вече достигат около 5 процента от доходите на българските семейства. А в чужбина емигрантите ни се занимават основно със земеделие.

В резултат се получава пак зимнина, която после купуваме евтино от хипермаркета. Защото в чужбина земеделският производител е получил субсидии, за които нашенския му колега не може и да мечтае.