Мисия невъзможна е да се намерят и накажат виновниците за масово фалшифициране на подписи на граждани и кражбата на ЕГН-та.

Такъв извод може да се направи от днешното изказване на главния прокурор Сотир Цацаров преди заседанието на Висшия съдебен съвет.

"Разкриването на хората, които са използвали чужди ЕГН-та за подписки за партии е туден процес", смята главният прокурор, който все пак посочи, че самото подписване вместо някого е "престъпление".

"Едва ли някой си мисли, че партия или коалиция на едно единствено място чрез едни и същи хора е събирала съответни подписи", посочи още Цацаров. По думите му все пак можело да се достигне до някакъв регион, в който са били събирани нерегламентирано подписи.

"Друг е въпросът, че в тези случаи са използвани личните данни на хора, които са в интернет – в Търговския регистър, в други бази данни, навсякъде", допълни Цацаров.

Междувременно Централната избирателна комисия (ЦИК) реши днес да изпрати всички събрани сигнали от граждани на главната прокуратура, както и на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

Цацаров коментира и другия казус, който лъсна при скандала с ЕГН-тата - че всеки, който разполага с чужд единен граждански номер, работодател например с този на служител, може да направи справка в електронната система на ЦИК за политическите пристрастия на лицето.

"На практика тази форма на проверка дава възможност за ясно дефиниране на политическите възгледи на лица, ако разполагаш с техните данни. Как можеш да разполагаш? Например от ведомствата за заплати или от индивидуалните трудови договори. Но в момента може би и да разсъждаваме върху това, какво бихме постигнали. По-скоро трябва да разсъждаваме върху извършените престъпления, защото е очевидно, че подписи са събирани по системата събиране на подписи, т.е. броене на подписи, а не полагане на подпис", каза Цацаров.

Той отново посочи, че прокуратурата може да се заеме само с фалшифицирането на подписи, за което се носи индивидуална наказателна отговорност, но ако самите партии са вписвали хора без те да знаят, то трябва да бъдат санкционирани от КЗДЛ. Те носят административна отговорност и може да бъдат наказани с глоба в широкия диапазон от 10 000 лв. до 100 000 лв.

Докато институциите си прехвърлят топката и се чудят от къде да подхванат разплитането на случая, репортаж на бТВ показа как лични данни на граждани - имена и ЕГН-та, се въргалят в контейнер за боклук на столичната ул. "Позитано". Там се намира централата на БСП, но и много институции. Част от намерените документи бяха на едно от звената на МВР, намиращо се в близост.

На "находката" се натъкнал гражданин, който разхождал кучето си. 

"Ако кучето намери няколко хиляди подписа, може да стане кандидат за евродепутат", прояви чувство за хумор стопанинът Стефан Чолаков.  

"Ако не бях председател на Комисията за защита на личните данни, щях да се смея", заяви в студиото Венцислав Караджов, който седна на шефския стол преди дни.

Гост в студиото бе и изборният експерт проф. Михаил Константинов. Той пък излезе с предложение как за в бъдеще може да се разреши проблемът с изтичането на лични данни. Изхождайки от факта, че реално личните данни на един човек се съдържат в последните 4 цифри от ЕГН-то му, Константинов предложи да се подписваме само с първите шест и с имената си. Вероятността трите имена и първите шест цифри да съвпадат при двама различни души, била минимална.