Лидерите на десет страни от Централна Европа и Балканите набелязаха днес мерки да забавят миграционния поток в региона и да не допуснат хуманитарна катастрофа в него през идващата зима. В политическа декларация те обещаха да създадат временен подслон за 100 000 мигранти от Третия свят и да ускорят организираното им разпределяне между държави в ЕС, които са готови да ги приемат.

"Ще повторя, че това е един от най-големите лакмусови тестове, пред които Европа някога се е изправяла, - каза германската канцлерка Ангела Меркел. - Европа трябва да покаже, че е континент на ценности и солидарност". 

"През изминалите дни г-жа Меркел и аз няколко пъти казвахме, че това е най-голямото предизвикателство, с което се сблъскваме през последните 40-50 години", добави председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

Лидерите обаче не посочиха колко временен ще е този подслон. Половината от местата трябва да създаде Гърция, а другата половина - страните, където мигрантите се намират сега с помощта на Върховния комисариат на ООН по бежанците. 

"Целта е да се замени това движение с релокация, - каза неговият шеф Антонио Гутериш. "Междувременно ще имаме преходен период, през който движението няма да е хаотично и тези, които се нуждаят от международн закрила няма да се оставят в ръцете на трафикантите". 

От заключителната декларация става ясно, че местата за временен подслон ще се създават "по протежението на Западнобалканския маршрут". Той включва Гърция, Македония, Сърбия, Хърватия и Словения. Гърция ще увеличи приемния си капацитет до 30 000 души до края на годината, а още 20 000 се очакват от приемни гръцки семейства, които ще получат субсидии за целта.

"Очаква се финансова помощ за Гърция и за Върповния комисариат на ООН по бежанците", пише още в декларацията. Тя не уточнява откъде ще дойде помощта.

Документът предвижда страните да спрат прехвърлянето на групи мигранти от своята територия към съседите си, да се информират взаимно за движението на бежанците, да координират действията си и ресурсите за тяхното посрещане. В него се казва и че Словения ще получи подкрепление от 400 души за граничната си полиция. Европейската гранична агенция Фронтекс трябва да помогне за засилване на контрола по границите на Гърция в Егейско море и с Албания и с Македония, на България с Турция както и за регистрирането на всички мигранти и вземането на пръстови отпечатъци от тях.

Правителствата трябва да определят свои представители за връзка с другите държави от региона и да обменят редовно информация за миграционните потоци, както за капацитетите да ги приемат. Те се ангажират и да прилагат съвместния план за действие по миграцията с Турция и за изпълнението на споразуменията за реадмисия с нея и с държавите на произход на мигрантите.

В споразумението е изменена точката, с която българският министър-председател Бойко Борисов обяви, че твърдо не е съгласен: "Ще влезем в незабавни оперативни контакти с международните финансови институции като Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяваване и развитие при Съвета на Европа, които са готови да подкрепят финансово усилията да се осигури подслон". В текста, който е правно необвързващ, е уточнено, че цитираната точка се отнася за страните, "които желаят да използват тези ресурси".

Борисов се обяви против заеми от споменатите банки с аргумента, че те заплашват да увеличат дефицитите и дълговете на съответните държави и да ги отклонят от задължителните критерии за финансова стабилност.

В срещата участваха държавните и правителствените ръководители на Австрия, България, Хърватия, Бившата югославска република Македония, Германия, Гърция, Унгария, Румъния, Сърбия и Словения както и шефовете на Фронтекс и Европейската служба засъдействие по убежището.