Въпреки че референдумът за въвеждане на електронното дистанционно гласуване бе изключително в полза и интерес на българите зад граница, гласовете, които дойдоха от чужбина, се оказаха разочароващо малко.

До момента ЦИК не е съобщила данни, но пък Министерството на външните работи (МВнР) паралелно е подхванало нейната работа по броенето, като резултатите при под 100% обработени протоколи сочат: по-малко от 30 000 гласа.

"Общият брой на гласувалите наши сънародници в чужбина е 26 939", казаха от Външно.

Работата продължава и днес, но от ведомството не смятат, че към това число ще се добавят повече от 4000-5000 гласа отгоре.

По-малкият брой секции ли е разковничето

На този вот се гласуваше в 294 Секционни избирателни комисии (СИК) зад граница като за пръв път диаспората ни имаше право да даде гласа си на референдум. Досега законът забраняваше провеждането на допитване извън границите на държавата, т.е. извън дипломатическите ни представителства, които се явяват българска територия в чужбина. Дори и това обаче явно не е мотивирало съгражданите ни там.

Гласовете от тези СИК остават пренебрежимо малко в сравнение например с последните няколко избора за народни представители. На парламентарния вот през 2014 г. в чужбина гласуваха 138 126 души, през 2013-а - 115 464, а през 2009 г. - 153 534 души. Факт, миналата година бяха разкрити рекордно голям брой секции - 427, но пък броят им през 2013 г. е дори по-малък от тазгодишния - 227.

Оказа ли влияние редуцирането на гласовете от Турция

Безспорно една от изненадите тази година беше голямото редуциране на броя на секциите в Турция. Традиционно от южната ни съседка идват десетки хиляди гласове. Така например през 2014 г. там бяха разкрити 137 СИК като от тях дойдоха над 60 000 гласа.

На този вот обаче се случи нещо необичайно. Първоначално ЦИК бе обявила, че по правилото "там, където през последните пет години са гласували над 100 избиратели", в Турция ще се разкрият 83 секционни комисии (извън тези, които може да бъдат отворени с подадени предварителни заявления за гласуване). Малко по-късно стана ясно, че няма потвърждение от турска страна за това ще позволи ли изобщо отварянето на СИК извън дипломатическите ни представителства. По правило всяка приемаща държава трябва да даде съгласие като до момента Анкара винаги е давала за нас.  

Сега обаче българското МВнР получи сигнал, че това може и да не се случи с формалния мотив, че в самата Турция предстоят на 1 ноември избори и приемащата държава няма да може да окаже логистично и административно съдействие за провеждането на нашите.

Така се стигна до решението за разкриване за едва малко над 20 СИК за референдума в южната ни съседка. От тях, по данни на Външно към вчера, са дошли скромните 222 гласа. Друг е въпросът дали ако имаше повече секции, съгражданите ни там щяха да са мотивирани да гласуват.

Въпрос на мнозинство

И все пак, очаква се да бъде обявено, че близо 2 млн. българи са участвали в допитването и са отговорили масово с "Да" за е-гласуването, с което се надскача първият праг за влизането му за разглеждане от парламента.

Това става възможно, тъй като макар и в избора да са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание (близо 3,3 млн. души), то положително са отговорили повече от 20% от гражданите с избирателни права (6,3 млн. души). При това положение парламентът е длъжен да разгледа в 3-месечен срок резултата от допитването.

Ако всички партии в НС, декларирали публично подкрепа за е-гласуването, го направят и в пленарна зала, то би трябвало да се осигури мнозинство с гласовете на ГЕРБ, Реформаторския блок, АБВ, Патриотичния фронт и БДЦ и то все пак да бъде въведено.