Малцина си спомнят, че преди две години (на 19 септември) главният прокурор Сотир Цацаров публично обяви, че прокуратурата е установила 875 телефонни номера, за които не са намерени законни разрешения за СРС-та. Скандалът избухна, след като бившият лидер на БСП Сергей Станишев внесе при главния прокурор анонимен сигнал, който заяви, че е получил по пощата. В сигнала се сочи, че в дирекцията в МВР, която отговаря за специалните разузнавателни средства (СРС) – СДОТО, съществува „мобилна група“, натоварена с незаконно подслушване на политически опоненти на ГЕРБ, едри бизнесмени и магистрати. Според сигнала нарежданията били спускани директно от бившия вътрешен министър Цветан Цветанов.

В началото на тази година Цветанов бе окончателно оневинен за незаконното подслушване, като делото приключи още на първа инстанция в Софийския градски съд (СГС) с оправдателна присъда. Прокуратурата се отказа да поддържа обвиненията под претекст, че междувременно е влязла в сила поправка в Наказателния кодекс, която декриминализирала деянието на Цветанов, а впоследствие не протестира оправдателната присъда. Аферата с „кетчърите“, както стана медийно известен случаят с подслушването, заглъхна още преди избухването на следващата порция скандали с незаконни СРС-та с гръмкото име „Червей“ (в главната роля вече бе известната с приятелството си с Цветанов председателка на най-големия окръжен съд в страната Владимира Янева). Случайно или не, темата за кетчърите бе повдигната, когато ГЕРБ падна от власт, и заглъхна, когато се върна.

Не може да е случайно обаче, че спрямо делото на Цветанов прокуратурата демонстрира отношение, каквото не проявява към другите служители на МВР, обвинени по същия текст от Наказателния закон.

Голямото подслушване и оглушителното заглъхване на числото 875

В подадения от Станишев сигнал се твърдеше, че Цветанов директно е спускал поръченията за незаконно подслушване към СДОТО, без да има законно одобрени разрешения за използване на СРС-та, а служителите на дирекцията използвали специално пригоден сив ван „Войеджър“, като за всяка задача се променял номерът му. Според информацията на Станишев „на слушалка“ са били Георги Първанов (в периода на създаване на „АБВ“), президентът Росен Плевнелиев (при създаването на служебния кабинет), лидерите на ДСБ Иван Костов и на „Атака“ Волен Сидеров (в периодите, в които са критикували ГЕРБ), Ахмед Доган (по време на разследването за „Цанков камък“) и Сергей Станишев (неколкократно), бившият финансов министър Симеон Дянков, еврокомисарят Кристалина Георгиева (при посещенията й в България), бившият шеф на Съюза на съдиите Нели Куцкова, бизнесмените Иво Прокопиев, Гриша Ганчев, Миньо Стайков, Красимир Гергов и Цветелина Бориславова.

След края на назначената от прокуратурата проверка в СДОТО по време на зрелищна пресконференция Цацаров потвърди, че идентичен автомобил действително е съществувал. Нещо повече – главният прокурор съобщи, че 2/3 от информацията в сигнала се е оказала вярна, а прокурорите не са открили законни разрешителни за подслушваните лица. Не беше оповестено обаче кои лица наистина са подслушвани. Оказа се, че в СДОТО са липсвали всякакви правила и отчетност за дейността на екипите, а проверката е установила разминаване между записаното в дневниците и фактите. Например – само по документи автомобилите на СДОТО са се намирали на паркинг в МВР, докато в действителност са били някъде из столицата. Зам.-главният прокурор Борислав Сарафов каза, че работата на дирекцията е в „страната на сенките”, а Цацаров заяви, че не допуска служителите на СДОТО да са действали на своя глава.

Обвинения бяха повдигнати на Цветан Иванов, Камен Костов, Сергей Кацаров, директори на СДОТО, и един служител – Радко Димитров, който, според прокуратурата, повредил с отвертка техниката за подслушване. На 30 април 2013 г. – 12 дни преди изборите за нов парламент, става известно, че Цветанов е обвинен за т.нар. допустителство по служба. Според обвинението Цветанов в качеството му на длъжностно лице – министър на вътрешните работи, съзнателно е допуснал подчинени нему лица – директорите на СДОТО-МВР Иванов, Костов и Кацаров да извършат престъпления по чл. 387, ал. 2 от НК (длъжностно престъпление).

От държавното обвинение избраха най-спорния начин да сведат информацията на обществото, като обявиха, че делото е спряно заради кандидат-депутатския имунитет на бившия министър. Съмнението за предизборен агитпроп ефект възникна заради обстоятелството, че липсва каквато и да е необходимост делото спрямо останалите 4-ма обвиняеми да бъде спряно, тъй като те нямат имунитет. Нещо повече – логиката сочеше, че за да докажат обвинението на Цветанов, прокурорите трябва първо да докажат, че служители, възползвали се от липсата на контрол, са извършили основното престъпление, т.е. не само да не спират, но и да разследват по-бързо. От друга страна обаче, съобщаването на постановлението за спиране се явяваше единственият начин преди изборите да бъде разгласено, че прокуратурата разследва бившия вътрешен министър за подслушването. И ако това не вършеше никаква полезна работа по делото, то без съмнение имаше политически ефект, защото въздействаше върху нагласите на хората, чули новината.

11 дни по-късно и ден преди парламентарния вот оглавената от Сотир Цацаров институция влезе в нов политически скандал в Костинброд, като създаде впечатлението, че 350 000 броя бюлетини са приготвени за подмяна на електоралния вот. Впоследствие, в хода на разследването, версията за политическа манипулация беше изоставена.

Няколко месеца по-късно – през септември, Цацаров обяви и числото – телефоните на 875 лица вероятно са били обект на незаконни СРС-та, като прокуратурата заяви, че тепърва ще се занимава с идентифицирането на собствениците на мобилните номера. До ден днешен продължение на историята с телефонните номера няма. Но е ясно, че след като внесеният в съда обвинителен акт срещу Цветанов не казва и дума за тях, това означава, че бездействието е поставило точка на разследването в тази насока. Казано накратко – може би 875 лица, част от които имат значение за държавното управление, са били подслушвани. Може би получената от подслушването информация е била използвана срещу тях или за да бъдат изнудвани. Може би това се е отразило на политическия живот, икономиката, съдебните назначения или решаването на делата.

Обръщането на посоката на вятъра и смяната на тона на прокуратурата

В средата на миналата година процесът срещу Цветанов и директорите на СДОТО започна в СГС, но обществото не разбра какво се случва в залата, тъй като делото се гледаше при закрити врата заради класифицирана информация. Това продължи до 29 януари тази година, когато на финала на процеса в пледоарията си прокурорите Чавдар Ангелов и Венцислав Андреев (двама от общо петимата обвинители, които наблюдаваха досъдебното производство) се отказаха от обвиненията. Изтъкнатата причина е поправката в Наказателния кодекс, с която престъпленията, в които бяха обвинени служителите на СДОТО, се декриминализират в мирно време. Според измененията, направени с преходните и заключителните разпоредби на Закона за МВР и влезли в сила от 1 юли 2014 г., в чл. 371в от НК е записано, че служителите на МВР носят наказателна отговорност за престъпленията в глава „Военни престъпления“ само „във военно време или в бойна обстановка или при участие в мисия или операция извън страната или във връзка с бойни действия“. С други думи – в мирно време отговарят за престъпления по служба не като военните, а кото цивилните граждани.

Прокурорите Ангелов и Андреев изразиха становището на прокуратурата, че поведението на служителите на СДОТО, квалифицирано по чл. 387 от НК (в глава „Военни престъпления“), вече не е престъпление. А следователно и Цветанов не може да носи отговорност, че е допуснал служителите му да вършат нещо, което не е престъпление.

Дребна подробност е, че, след като твърди, че промяната е непреодолима пречка да се преследва толкова съществена противообществена дейност, прокуратурата е могла да изрази своите опасения по време на неколкомесечните обсъждания на законопроекта за МВР (ЗМВР). А може би като ирония на съдбата можем да квалифицираме съвпадението, че тогавашният зам.-министър на вътрешните работи Йордан Грамов, в чийто ресор е изготвянето на законопроекта, преди това от прокурор в Софийската районна прокуратура е командирован в Софийската градска прокуратура и е част от екипа обвинители, извършили проверката по сигнала на Станишев за незаконното подслушване. По информация на „Капитал“ той е снел обяснения от Цветанов. Пред “Съдебни репортажи” Грамов поясни, че вероятно прокуратурата е изразила становище по проекта за нов ЗМВР съгласно Закона за нормативните актове.

Няколко дни преди прокуратурата да се откаже от поддържането на обвиненията в залата, намеренията й изтекоха в медиите. По този повод юристи, цитирани от „Правен свят“, обориха тезата на държавното обвинение. Според НПК прокуратурата може да поиска подсъдимите да бъдат осъдени за длъжностно престъпление по чл. 282 от НК. Разликата между двете разпоредби е минимална – по чл. 387 от НК отговарят служители на МВР, а в чл. 282 от НК се урежда общият състав на престъплението, по който носят наказателна отговорност всички длъжностни лица. „Представете си, че в НК има специален състав „кражба, извършена от полицай”. Ако полицай извърши кражба, а междувременно законодателят отмени специалната хипотеза, това не значи, че прокуратурата не може да го преследва за кражба, както преследва всеки друг гражданин“, обясниха логиката на наказателния закон юристи пред „Съдебни репортажи“. В конкретния случай това означава, че, ако подсъдимите са извършили длъжностно престъпление (нарушили са служебните си задължения и от това са причинени значителни вреди), то държавното обвинение би следвало да пледира пред съда да се приложи общата разпоредба, защото фактите остават непроменени, а престъплението по чл. 282 НК не е по-тежко наказуемо.

Милостта – само за делото на Цветанов

„На нас не ни остава нищо друго освен да изпълним закона и да пледираме за оправдателна присъда”, казва пред журналисти на 29 януари тази година един от наблюдаващите прокурори по делото „Цветанов“ Чавдар Ангелов. По думите му прокурорите по делото са били убедени, че има извършено престъпление, но промените в закона предопределили изхода от процеса. „В чл. 282 се изисква специална цел, лична облага или вреда другиму. В този случай въобще няма такива индикации”, счита Ангелов.

Противоречието в тезата на обвинението се задълбочава, когато става ясно, че три месеца след влизане в сила на поправките в НК е имало заседания по делото, които са отлагани по искане на наблюдаващите прокурори за събиране на допълнителни доказателства. Ангелов не успява да разясни защо още тогава от държавното обвинение не са приели, че обвиненията към Цветанов и останалите подсъдими са обречени. „В съдебната фаза има друг господар, не сме ние. Имаме право на такова искане”, опитва се да обясни обвинителят.

Оказва се обаче, че прокуратурата не подхожда еднакво по заварените производства по чл. 387 от НК. След процедура по Закона за достъп до обществена информация „Съдебни репортажи получи отговор от зам.-главния прокурор Пенка Богданова, според който преди поправките в закона прокуратурата е водила 26 дела срещу служители на МВР по чл. 387 от НК. След влизане в сила на измененията 15 от тях са прекратени (общата хипотеза, в която делата се прекратяват, е поради липса на престъпление или недоказаност). По други 5 обаче има привличане на обвиняем или внасяне в съда на прокурорски акт по текст, различен от чл. 387 от НК. Попитахме и по кой текст за изменени обвиненията по продължилите дела, но отговор така и не получихме. С други думи – прокурорите не са се отказали да преследват полицаите, извършили тежки служебни нарушения.

От информацията, изискана от Софийска районна прокуратура (СРП) се установява, че в периода 2009-2014 г. е имало 60 такива дела, като след промените 4 са прекратени, а 1 е изменено за длъжностно присвояване и впоследствие прекратено заради недоказаност.

При това положение е видно, че данните, предоставени от Върховната касационна прокуратура, опровергават становището на главния прокурор Сотир Цацаров по въпроса. В коментар за действията на обвинителите по делото „Цветанов“ на 20 януари Цацаров каза, че прокуратурата не може да преквалифицира обвиненията. „Ние спазваме закона, независимо дали касае бившия министър Цветанов, или който и да е друг. Няма възможност, казвам го като разсъждавам правно и разсъждавам с оглед моите разсъждения, а не като главен прокурор, на базата на тези обвинения и на базата на тази фактическа обстановка, която е формулирана в обвинителен акт, да бъде търсен механизъм за изменение на обвинението или за обвинение за друго близко престъпление”, подчерта той.

И още: „Дяволът е в детайлите, а в законопроектите обикновено детайлите се намират в преходните и заключителни разпоредби. Прокуратурата не е имала каквато и да е друга възможност – законосъобразна, освен да не поддържа обвинението, защото междувременно парламентът е приел по-благоприятен наказателен закон. Въпросите за това, как, защо, с какви възражения, по чия инициатива, случайно или не този закон е предложен от тогавашното министерство на вътрешните работи, минал е през МС, предложен е на НС и е приет, не трябва да отправяте към мен. Моето становище е, че двамата колеги от СГП не са могли да направят нищо друго, освен да спазят закона”.

Както виждаме от статистиката на СРП, поне едно обвинение на служител на МВР е било изменено след промените в длъжностно присвояване и прекратено поради недоказаност, а не на соченото от прокурорите по делото на Цветанов основание, а са останали десетки, които продължават да бъдат разследвани, т.е. прокуратурата не е приела, че промяната в закона отменя престъпния характер на деянията.

Прокурорско двуличие

Ще извадим само един пример от всички останали, до които не е достигнало оневиняващото прокурорско тълкуване на измененията на чл. 387 НК. Справка на „Съдебни репортажи“ в сайта на Върховния касационен съд (ВКС) показва, че благоприятното развитие на делото срещу Цветанов не е застигнало друг подсъдим в процес, който успоредно се е развивал в съда.

На 23 март тази година във ВКС се провежда заседание по делото срещу бившия началник на РПУ – Бяла Слатина Тони Костадинов и други подсъдими. Костадинов е привлечен по същия чл. 387 от НК, по който са привлечени директорите на СДОТО, и оправдан по обвиненията от Пловдивския апелативен съд (ПАС). Срещу присъдата на ПАС е попаден протест от прокуратурата, а в съдебното заседание пред ВКС върховният прокурор Ивайло Симов заявява, че го поддържа, но с други мотиви. Пояснява, че протестът е изготвен седмица преди обнародване на промените в НК (тоест в края на юни 2014 г.), но това не се отразява на неговата валидност. „След като не е възможно да бъде осъден по чл. 387, в неговите действия и в рамките на същите фактически обстоятелства, възприети и от двете съдебни инстанции осъществяват данни за извършено престъпление по чл. 284 от НК („Длъжностно лице, което във вреда на държавата, на предприятие, организация или на частно лице съобщи другиму или обнародва информация, която му е поверена или достъпна по служба и за която знае, че представлява служебна тайна, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация“), поради което моля да уважите изготвения протест, да отмените атакувания съдебен акт с оглед установяване на справедливи наказания спрямо подсъдимите А. и. В. и с оглед търсене на наказателна отговорност от Тони Костадинов по чл. 284 от НК“, пледира прокурор Симов (Според НПК ВКС трябва да върне делото на долната инстанция, за да бъде осъден оправдан подсъдим).

Това означава, че в този случай прокурорът, за разлика от делото „Цветанов“, не приема, че промяната в законодателството автоматично оневинява Костадинов, а пледира, че съдът може да осъди подсъдимия за друго престъпление.

Двойният стандарт на държавното обвинение е отбелязан от защитника на Костадинов – адвокат Емилия Недева. Пред съда адвокат Недева казва, че „не прави чест на прокуратурата за бившите министри да прилага закона по един начин, а за останалите по друг начин“. По ирония на съдбата Тони Костадинов вече осъди България в Страсбург заради изявления на бившия вътрешен министър Цветанов, които са нарушили правото му на справедлив процес.

И все пак да се върнем към обвинението на бившия вътрешен министър – нима няма никакво значение, че е имало кетчер с подслушвателна техника, който безконтролно се е движел из София, а Цветанов не е създал правила за контрол? И нима никога няма да разберем кои са онези споменати от главния прокурор 875 лица, които могат да осъдят държавата за незаконно вмешателство в личния им живот?

Но най-вече ребром се поставя въпросът – кой ще потърси отговорност на прокуратурата, когато лъже? Наистина ли не е престъпление незаконното подслушване на граждани в мирно време? И защо точно обвинението за голямото подслушване беше провалено?

Коментарът е от сайта "Съдебни репортажи".