Въпреки многото забележки и сериозните съмнения за ръст на икономиката догодина, представителите на синдикатите и бизнеса в Националния съвет за тристранно сътрудничество си стиснаха ръцете за рамката на държавния бюджет през 2016-а. Всички единодушно обявиха, че част от числата в проекта са компромисни, но финансовият министър Владислав Горанов остана доволен от дебата, защото критиките този път са били конструктивни и аргументирани.
Предпоставки за реформи
Два ще са основните приоритета пред финансовата политика догодина - по-нисък бюджетен дефицит и стабилност на публичните финанси, заяви самият Горанов. В изпълнение на този ангажимент заложеният ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) е 2.1% при сравнително ниска инфлация от 0.5% и безработица от 9.1 на сто. Най-големите усилия през 2016-а ще са насочени към свиване на дефицита от 3.3% през тази година на 2% през 2016-а със стъпка на консолидация от 1.4 на сто през 2017-а и 1% през 2018-а. По думите на Горанов дефицитът за тази година ще остане по-висок от предварително планираните 3 процента, но компромисът се прави, за да се приключат нормално всички европейски програми.
"Не мога да гарантирам, че всички структурни реформи ще се реализират с ефектите и успехите, които ми се иска да очаквам. Все пак бюджетът не прави реформи, той само създава предпоставките за тях", коментира финансовият министър след заседанието на тристранката.
Бизнесът като цяло подкрепи така представения проектобюджет, но сподели опасенията си, че предвиденият ръст на БВП е твърде оптимистичен на фона на гръцката криза и забавянето на китайската икономика. От Асоциацията на индустриалния капитал посочиха, че в сметките изобщо не фигурират новите цени на електроенергията за индустрията, както и финансовият ефект от бежанската криза у нас, затова реалният ръст на БВП едва ли ще е повече от 1.3 - 1.5 на сто.
Работодателите не подкрепят отпускането на допълнителни 390 млн. лв. за сектор "Сигурност" и най-вече планираните разходи за въоръжаване, защото те ще са за сметка на нов дълг. Настояват за предефиниране на данък "Битови отпадъци" и отпадане на предложения частичен данъчен кредит. Според Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) в Бюджет 2016 няма предвидени реформи, а само завишаване на разходите за персонал. Българската стопанска камара (БСК) пък се надява той да обслужва приоритетно влизането на България в Еврозоната още през 2017-а.
Провал за бюджета на НОИ
Най-много критики социалните партньори отправиха към проектобюджета на държавното обществено осигуряване. Работодателите категорично се противопоставиха на вдигането на минималните осигурителни прагове със 7.5% за секторите, в които не е била постигната договорка, защото го тълкуват като административна мярка. Освен това не желаят и догодина да плащат първите три дни от болничните на служителите си, понеже тази антикризисна мярка отдавна не е актуална (трябваше да отпадне в края на 2010 г.). Синдикатите на свой ред обявиха, че няма да подкрепят проект, в който най-употребяваната дума е "запазва се" и обещаха подкрепа само при залагане на ръст в парите за обезщетения и помощи.
Ръстът на минималната работна заплата (с по 20 лв. през следващите три години) пък буквално взриви диалога, защото за синдикатите увеличението не е достатъчно голямо, а за работодателите не е финансово обосновано. По този повод вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин обяви, че ще предложи Народното събрание да ратифицира Конвенция 131 на Международната организация по труда, която задава широка рамка за определяне на минималния доход. Целта е да се въведе не автоматичен, а максимално обективен механизъм за фиксирането му, който да се базира на конкретни показатели.
Забележки имаше също по отношение на инвалидните пенсии и частните пенсионни фондове, но социалният министър заяви, че е готов да предложи нова концепция за решаване на проблемите в двете области.
Повече пари за здраве
Само дебатите за бюджета на Националната здравноосигурителна каса приключиха с хепи енд. Догодина публичният фонд ще разполага със 129 млн. лв. повече средства, а здравният министър д-р Петър Москов гарантира, че приходът ще е нетен и няма да попълва дефицити от настоящата година.
"Аз съм последният човек, който би спорил за необходимостта от увеличение на средствата в здравеопазването, но трябва да се види каква е реалната ситуация", коментира Москов.
По думите му недостигът в бюджета на здравната каса в края на годината няма да е по-висок от 30-35 млн. лв., но дори и тази сума може да бъде покрита от допълнителни постъпления. Част от прогнозите на финансовото министерство са, че в края на ноември или началото на декември в хазната ще влязат поне 20 млн. лв. от здравни осигуровки заради по-добрата събираемост. Отделно здравната каса е успяла да договори с фармацевтичната индустрия лекарствени отстъпки за около 44 млн. лв., като сумата се очаква да достигне 60 млн. лв. в края на годината.
Допълнителни резерви могат да се намерят след въвеждането на електронния пръстов идентификатор и електронната система за търговия с лекарства в лечебните заведения, които се очаква да спестят не малка част от разходите им. С въвеждането на Националната здравна карта пък 3000 болнични легла от общо 6000 в излишък ще бъдат преобразувани в легла за долекуване и продължително лечение, а останалите ще бъдат закрити. За да не се натоварва здравният бюджет догодина, дълговете на касата към чуждестранни фондове ще бъдат разсрочени, а оперативен резерв няма да бъде залаган, защото парите и без това се харчат за покриване на медицински дейности.
"Не ми се мисли обаче какво ще се случи, ако съдът прецени, че извършената от болниците надлимитна дейност трябва да бъде заплатена. Тогава няма да има откъде да се вземат пари", сподели основното опасение на синдикатите Иван Кокалов от КНСБ.
Бизнесът от своя страна е сериозно притеснен от забавянето на нормативните актове, от които на практика ще зависят всички плащания през 2016-а. Става дума за поне 9 наредби за определяне цените на медицинските дейности, разпределянето им в основен и допълнителен пакет, както и подписването на договори между изпълнителите на медицинска помощ и здравната каса. Част от работодателите откриха разминаване между поетите ангажименти за реформи от министър Москов и предложените средства в бюджета на касата, но въпреки това адмирираха разчетите.
"Няма да пестим пари за здравеопазване. Целта ни е да ги изразходваме по-ефективно", коментира на финала здравният министър.
Независимо от становищата на социалните партньори по бюджетните рамки, трите законопроекта вероятно ще получат одобрението на правителството. Своето окончателно решение по тях Министерският съвет ще вземе на извънредно заседание в петък.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни