Неотдавнашният самоубийствен атентат в Анкара би трябвало да стане момент на единство. На важния мач Турция-Исландия за европейското по футбол 2016 г. отборите отдадоха почит с наведени глави и едноминутно мълчание в памет на 102-те жертви от атентата, станал три дни по-рано. Но из секторите на стадиона се понесоха недоволство, скандирания на десни лозунги и „Аллах Акбар” ( Бог е велик), което илюстрира колко тежко е разединена Турция.

Атентатът на „Ислямска държава” бе насочен към прокюрдската Народна демократична партия (ХДП), леви активисти и синдикалисти, които се бяха събрали на митинг срещу военната кампания на турската армия против бунтовниците от Кюрдската работническа партия (ПКК) в Югоизточна Турция. Това бе най-смъртоносното терористично нападение в историята на Турция, отдалечавайки страната от единството и увеличавайки поляризацията. Победата на Турция над Исландия беше засенчена от злобата на стадиона. „Нямаме ли сърце, което бие за тях (жертвите в Анкара – бел.ред)? Какво е необходимо, за да уважаваме човек, който е починал?, написа в мрежата бившият мениджър на националния отбор Мустафа Денизли във вестник „Хюриет”.

Турция, която е съюзничка на НАТО и кандидат за член на ЕС, рискува да изпадне в етнически и религиозен конфликт като в разкъсваните от война Сирия и Ирак. По мнението на някои анализатори Турция започва да прилича на своите съседи. „Все повече се превръщаме в Сирия, заприличваме на страна от Близкия изток, отколкото на европейска държава”, каза анализаторът Дженгиз Кандар. Турските власти отхвърлят подобни паралели. Турция е стабилна демокрация, казват те, и не е сама в пламъците на войната в Сирия, Евросъюзът също страда. До 2013 г., Турция бе възприемана като един от стълбовете на стабилност. Десетилетното управление на умерено ислямистко правителство циментира силните връзки със Запада и влиянието в Близкия изток. Но всичко това започна да се променя през юни 2013 г., когато светските градове в западната част и по крайбрежната Турция избухнаха в знак на протест срещу авторитаризма на премиера Реджеп Ердоган.

А той потуши протестите и приложи натиск върху медиите. Започна да си присвоява правомощията на съдебната система и експертите по сигурността, след като прокурорите повдигнаха обвинения в корупция сред неговите министри и дори в семейството му. Ердоган нарече това външен заговор за свалянето му. Избран за президент през 2014 г., Реджеп Таийп увеличи правомощията на конституционно надпартийната длъжност, за да получи парламентарно мнозинство, с чиято помощ да промени политическата система от парламентарна на президентска. Турските гласоподаватели отхвърлиха перспективата за еднопартийно управление и на изборите през юни Партията на справедливостта и развитието (ПСР) загуби мнозинство за първи път от 2002 г. насам. След формални коалиционни преговори Ердоган свика извънредни избори на 1 ноември.

Оттогава винаги поляризираната политиката на Турция е отровена от конфронтация. Още преди изборите през юни имаше десетки нападения срещу офиси на партията ХДП , която успешно обедини кюрдското малцинство в Турция и спечели подкрепа сред светските, либералните и левите турци. ХДП комфортно прескочи прага от 10% за влизане в парламента. Нейните 80 места в зона, която преди беше владение на ПСР, остави управляващата пария с 258 депутати, по-малко от необходимото мнозинство в 550-местния парламент. От президентската система на управление Ердоган беше по-далече от всякога. Ситуацията се влоши рязко през юли, когато самоубийствен атентат на „Ислямска държава” погуби 34 кюрди и активисти в Сурук, малко над границата със сирийския кюрдски град Кобане. Атаката възпламени Югоизточна Турция и застраши двегодишното примирие с ПКК. Не само на кюрдските бунтовници, но кюрдите като цяло и много противници на Ердоган обвиниха правителството в съучастие, което то от своя страна отрече. Когато ПКК отговори, убивайки двама полицаи, Анкара започна въздушна кампания през южните си граници, насочена срещу ПКК и иракския Кюрдистан.

Съществува широко разпространено подозрение в Турция и сред нейните западни съюзници, че подновявайки войната с ПКК, Ердоган търси да привлече гласовете на турските националисти и да върне ХДП обратно под 10%-вата бариера. Голямото мнозинство на ПСР ще позволи на Ердоган да продължи плановете си за президентска република. Ердоган отхвърли обвиненията, че съзнателно подклажда недоволство. Правителството казва, че предприема въздушни удари срещу ПКК през юли в отговор на нарастващите нападения срещу силите за сигурност. Някои анализатори смятат, че атентатът в Сурук е неизбежна последица от турската политика в Сирия. Практиката да се позволява на джихадистките доброволци да пресичат границата и да се бият в Сирия напълни Турция със симпатизанти на „Ислямска държава”. Дори когато турската преса говореше за ислямистки клетки в различни градове властите не предприеха нищо. Турското правителство отрече да подкрепя (мълчаливо или по друг начин) симпатизанти на „Ислямска държава”, отхвърля и обвиненията, че атаките не са били разследвани адекватно.

"Твърде много от атаките срещу ХДП не са разследвани", каза Хакан Алтинай от „Brookings Institute” във Вашингтон. "Социалният договор беше разбит и това е ключът към отчуждението (на кюрдите)”, каза той. Синан Улген, бивш дипломат и гостуващ научен сътрудник във Фондацията „Карнеги” в Брюксел, заяви, че отговорът на правителството след взривовете не е достатъчен: "Правителството досега трябваше да излезе с някакво убедително обяснение защо не успя да разследва правилно и да поеме отговорност за нашата свобода и сигурност. Турция е в смут и пламъците са погълнали всички”, каза Улген. Алтинай добави, че Турция започва да прилича на своите съседи, като добави, че „след като пуснеш духа от бутилката , трудно можеш да го върнеш”. 

Препечатваме анализа от БГНЕС.