МЕХМЕД ЮМЕР

На прага на 93-тата годишнина от създаването на републиканска Турция, властта каза сбогом на демократичните ценности. Разбира се, нямаше военен преврат, но имаше граждански такъв.

Без никакви юридически основания, Пети специализиран съд в Анкара реши да назначи държавен синдик на Ипек Коза Холдинг, който е собственик и на телевизионните канали Бугюн и Каналтюрк, както и на вестниците Бугюн и Миллет, опирайки се само на показанията на едно вещо лице. А „най-солидният аргумент“ за тази операция би учудил дори Адам Смит – фирмите на холдинга били „безупречно изрядни“, което събуждало съмнение!?

По думите на турския политолог Шахин Алпай, с този акт „Турция се е доближила още една крачка към еднолична диктатура“. Страна, в която съдът и медиите не са свободни няма как да бъде демократична. След гръмналия на 17 декември 2013 г. мега корупционен скандал, управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) несъмнено полага огромни усилия, за да подчини медиите и съда. Най-напред държавната телевизия TRT беше превърната в рупор на властта, после бяха създадени и проправителствени медии. Сагата продължи с арести на инакомислещи журналисти, беше наложена цензура върху опозиционните медии. А през изминалите дни станахме свидетели и на това как властта буквално нахлу в редакциите и студията на вестниците Бугюн и Миллет и на телевизиите Бугюн и Каналтюрк. Това беше публично наказание, показна акция, шамар по „непослушните“ медии. Според Шахин Алпай, допреди парламентарните избори на 7 юни т.г., президентът Реджеп Ердоган можеше да трансформира страната към диктатура на мнозинството с лозунга, че той и неговата партия са еманация на „народната воля“, което означава, че той е подкрепян от широките маси.

„Но на изборите на 7 юни истинността на тази теза беше сведена до нула.“, категоричен е Алпай.

Последните атаки за приглушаване на полифоничните гласове и идейния плурализъм показват, че ПСР, разбирай Ердоган, вече въобще не уважава правилата на демокрацията като не зачита нито изборните резултати, нито основните права и свободи на гражданите начело с правото на свободно изразяване на мисълта.

Навръх честванията по случай 92 години от създаването на републиката, Турция скъса с демократичните ценности. Разбира се, всичко това има и логично обяснение. Управляващата ПСР в момента е в истерична паника, всички са обзети от страх, че на изборите на 1 ноември пак ще загубят властта. Ако не получат абсолютно мнозинство, те ще трябва да отговарят за постъпките и действията си в съда. Затова са покосени от гибелен страх. А когато човек е в състояние на истеричен страх, нанася най-тежкия си удар. Това ми напомня на една карикатура, публикувана неотдавна в списание Икономист, на която президентът Ердоган е изобразен с огромен юмрук като боздуган. Ердоган се обажда на лекаря и му казва: „Докторе, имам растящ проблем.“ А лекарят отговаря: „Ще го отстраним.“ На което Ердоган ядосано отвръща: „Не! Имах предвид да го увеличим още повече.“

Дали след 1 ноември този мрак ще бъде погребан в историята?Според всички социологически изследвания ПСР ще спечели между 40 и 43 процента от вота. Но има и голям процент неориентирани хора – 18 насто. ПСР вече е партия с намаляващ рейтинг. Голяма част от неориентираните сега хора, по-рано са гласували за ПСР. Но на тези избори по най-голяма вероятност няма да я предпочетат. Те ще обърнат гръб на Ердоган, заради това, че прекрати мирното отваряне към кюрдите, което доведе отново до възпламеняване на терора.

Партията на националистическото движение на Девлет Бахчели също се задържа на предишните си нива от около 13-14 процента, а Демократичната партия на народите на Селяхаттин Демирташ по прогнозни данни ще получи между 11 и 13 насто от гласовете. Само Народнорепубликанската партия (НРП) на Кемал Кълъчдароглу покачва гласовете си с няколко пункта. Прогнозите са, че тя ще получи около 27-28 процента от вота на избирателите.

От друга страна, почти е сигурно, че, НРП на Кълъчдароглу и ПСР трудно биха постигнали консенсус за съставяне на кабинет, ако няма партия победителка. Причините за това са две. Първо, целите на НРП в много отношения се различаватот тези на ПСР. Немислимо е ПСР да повери на НРП външната политика, образованието, особено вътрешната политика, правосъдието. ПСР никога не би желала за коалиционен партньор НРП, която ще обърне на сто и осемдесет градуса направеното от нея досега. Второ, ПСР няма да иска НРП, която от десетилетия е само в опозиция, да бъде алтернативна партия за управлението на страната. Тъй като НРП вече се промени при лидерството на Кълъчдароглу и наистина може да се превърне в алтернатива на ПСР. А това би уплашило управляващата партия.

Но независимо какви ще бъдат изборните резултати, по всичко личи, че трудно ще бъде састъвено стабилно правителство, защото в ерата на Ердоган държавните устои на Турция бяха силно разклатени.

 

Мехмед Юмер е главен редактор на вестник „Заман – България“. Анализът му е написан специално за Клуб Z.