Въвеждането на единната европейска валута и разширяването на ЕС от 15 на 28 членки са най-катастрофалните грешки на Брюксел, които могат да доведат до рухването на проекта за единна Европа. Това пише наблюдателят Волфганг Мюнхау във в. "Файненшъл таймс".

Някои експерти още при въвеждане на еврото обявиха, че конструкцията е нестабилна и рано или късно може да доведе до колапс. Други считаха, че системата ще издържи и ще подобри икономическото състояние на Европа. Поддръжниците на проекта считаха, че страните от Еврозоната трябва да спазват определените правила, но на практика нещата станаха по друг начин.

А що се отнася до разширяването на Съюза, грешките са в темповете и прилаганите критерии. В Евросъюза, както днес в Европа при кризата с бежанците, има пределни граници. 13 нови държави за 10 години очевидно е претоварване, което ЕС не може да издържи. Освен това разширяването повлия на адекватните отговори на Евросъюза на вътрешни и външни предизвикателства, подчертава авторът. В критични моменти Брюксел не съумя да изгради институции, необходими за функциониране на еврото, а вместо това се съсредоточи върху проблемите на "малките страни".

Кризите идват и си отиват, но тогава се запитайте защо периода от 50-те до 90-те години на миналия век е най-стабилен в Европейския съюз, пише Мюнхау.

И отговаря - защото в първите години на съществуването на Европейското икономическо общество всички външни заплахи за сигурността бяха поемани от НАТО. Финансовата стабилност тогава не застрашаваше никого, защото беше много строга, дори по днешните критерии. Имаше инфлационни кризи и спадове на петролните пазари, но членовете на съюза успяваха гъвкаво да ги неутрализират.

Днес на Брюксел му се налага да следи външнополитическите си приоритети и управлението на втората по значение икономика в света. Обаче не отдава необходимото значение на икономическите и политическите елити в отделните държави. В бъдеще може да се очакват нови кризи, повече самостоятелни решения на отделните държави и още повече провокации към издръжливостта на съюза като, например, тестване на различни варианти за влизане и излизане от ЕС.

Формалният разпад на Евросъюза, не е най-страшният вариант от подобни действия, защото това е много сложен технически процес. По-опасно е, че с течение на времето Европейският съюз може да се превърне в призрачна конструкция и да изчезне, заключава Волфганг Мюнхау.