Партията на Ердоган получи 316 места в парламента, малко не й достигна до 330, което щеше да позволи обявяване на референдум за превръщането на Турция в президентска република. Само че това съвсем не означава, че президентът се е отказал от консолидиране на властта в свои ръце. При това независимо от убедителната победа, Партията на справедливостта и развитието (ПСР) осъзнава, че обществеността в Турция е разделена. Това обяснява нейното обещание за „управление от името на всички“. Само че голяма част от опозицията се отнася с подозрение към това обещание от страна на Ердоган.

Прокюрдската Демократическа партия на народа (ДПН) изгуби гласове поради подновяване на насилието в кюрдските райони. нейните лидери твърдят, че правителството само е провокирало безпорядъка в името на това да се представи пред избирателите като единствената крепост на стабилността. Самият президент Ердоган, който в съответствие с конституцията, трябва да е извън политическите борби, водеше кампанията под лозунга: „Или аз, или хаос“. През времето, когато Ердоган е на власт, опозицията постепенно губеше достъп до медиите, а критично настроените журналисти по един или друг начин бяха принуждавани да замълчат. На тези избори той влезе в ролята на единствен спасител на страната от нестабилност и много избиратели повярваха в това. Само че без отговор остана главният въпрос: ще се опита ли Ердоган след победата да обедини страната?

Поле на идеологически битки

След 11 години на поста министър-председател, Реджеп Тайип Ердоган стана през август 2014 г. първия пряко избран президент на страната. Преди това президентският пост в Турция имаше церемониален характер. Заел президентското кресло Ердоган постепенно започна да съсредоточава в ръцете си все повече власт. Неговата главна цел си остава превръщането на Турция от парламентарна република в президентска. Повече от всичко опозицията се опасява, че Ердоган ще превърне светската страна във фундаментална ислямска държава. Път към върха В периода 1970-1980 г. Ердоган беше активен член на ислямистката Партия на благоденствието, която беше основана от Неджметин Ербакан. От 1994 до 1996 г. беше кмет на Истанбул, от който пост беше свален след военен преврат. През 1998 г. Партията на благоденствието беше забранена, а Ердоган получи присъда от четири месеца за разпалване на религиозна вражда. През август 2001 г. Ердоган, заедно с Абдула Гюл (който сега му е враг и живее в САЩ - б.р.), основа ислямистката Партия на справедливостта и развитието. На изборите 2002-2003 г. партията получи убедително мнозинство на изборите и Ердоган стана премиер на страната. През август 2014 г. той стана президент на Турция след първите преки избори за този пост.

Противопоставяне на военните

През десетилетието, предшестващо парламентарната победа на ПСР, армията четири пъти се намеси директно в политиката в Турция, за да пресече нарастване влиянието на ислямистите. През 2013 г. на Ердоган му се удаде окончателно да озапти военния елит: членове на висшето военно командване на страната бяха осъдени на доживотен затвор за опит за „военен преврат срещу Партията на справедливостта и развитието“. Стотици други офицери, а също така журналисти и светски политици също се оказа подследствени в резултат на операцията, получила кодово название „Операция Чук“. През 2011 г. след арестуването на над 200 офицери, главнокомандващите армията, флота и ВВС подадоха оставки в знак на протест. Критиците на Ердоган твърдят, че той използва съдебната система за потискане на неговите политически противници, издигайки срещу тях измислени обвинения. Само че неговите поддръжници са във възторг: Ердоган успя да вземе превес над по-рано неприкосновени политически и военни фигури, смятащи себе си за защитници на държавата, създадена от Мустафа Кемал Ататюрк.

Протестите на площад „Таксим“

През юни 2013 г. Ердоган стовари цялата сила на властта за потушаване протестите в Истанбул. Повод за тяхното започване беше заплахата за изсичане дърветата в парка Гези заради мащабен проект за строителство. Протестите се разпространиха и в други големи градове. В тях участваше светската част на обществото, обезпокоена от разпространението на ислямските ценности, проповядвани от партията на Ердоган. Голям корупционен скандал разклати правителството през декември 2013 г.: в ареста се оказаха синовете на трима министри от кабинета. Ердоган излезе с порой от гневни речи за задгранични „подбудители“ и социални мрежи, и се закле „да унищожи“ Туитър. Много граждани на Турция, особено тези, които живеят в малките градове и села в Анадола, са привличани от „бойния дух“ на президента. Само че неговата репутация беше малко разклатена през май 2014 г. заради доста хладната му реакция във връзка с аварията в мина в западна Турция (собственик на мината беше един от верните привърженици на Ердоган), при която загинаха 301 души.

Ислямско възраждане

Реджеп Ердоган твърди, че няма намерение да насажда ислямски ценности. Според неговите думи той е последовател на привържениците на светския път в Турция. Само че той поддържа „правото на турците открито да изразяват своите религиозни убеждения“. Подобни заявления са посрещани с приветствия от жителите на Анадола, където живее основната част от електората на ПСР. Най-преданите последователи на Ердоган започнаха да го наричат „султан“, с което като че ли връщат Турция към „златните дни на Отоманската империя“. През октомври 2013 г. в Турция беше премахната забраната за носене на забрадки от жените в държавните учреждения, с изключение на съдилищата, армията и полицията, с което беше сложен край на продължилото дълги години ограничение. Емине, жената на Ердоган, носи забрадка на всички официални мероприятия, също както и жената на дългогодишния му съратник Абдула Гюл. Противниците на Ердоган припомнят все още неуспешния му опит да направи съпружеската изневяра престъпление и да въведе пълна забрана на употребата на алкохол в някои области на страната. Ердоган е завършил ислямско училище, макар по-късно да е получил диплома като мениджър от истанбулски университет. Веднъж, по време на една от публичните си изяви, Ердоган издекламира стихотворение, в което има следните стихове: „Нашите военни бараки – това са джамиите, наши шлемове – това са куполите, наши щикове – минаретата, а наши войници – правоверните“.

Белият дворец.

Султански навици

Критиците на президента Ердоган твърдят, че построения от него нов президентски дворец е отражение на неговия авторитарен стил на управление. Дворецът Ак Сарай (Белият дворец) беше издигнат на хълм в покрайнините на Анкара. В него има 1000 стаи и по размер е по-голям както от Белия дом, така и от Кремъл. Строителството струва на страната повече от прeдвидените в проекта 615 млн. долара. 

Коментара на Би Би Си препечатваме от БГНЕС.