Социалният предприемач Клаудиан Добос е лектор по темите устойчивото развитие, изменение на климата, градове в преход (transition towns) и изграждане на общности, организационно развитие и много други. Transition Network е организация с нестопанска цел, чиято роля е да вдъхнови, окуражи, свърже и подкрепи малки самоорганизирани общности, които се раждат около модела за Transition (преход, най-често разбиран като прехода от икономика, основана на търговията с петрол, към общество и икономика, движена от устойчиви начини на производство, зелена енергия, намаляване на емисиите от СО2, създаване на местни инициативи и др.). Крайната цел е създаване на силна и здрава човешка цивилизация, която удовлетворява нуждата ни да живеем в общност и пълноценно. Добос е съосновател на: движението "Terra Livre - свободна земя"; Програма за научни изследвания в Пермакултурния институт на Румъния, и един от създателите на движението "Сближаване на общностите", а също и ко-мениджър на "Първо дунавско Сближаване на общностите", проведено през 2013 г. в Румъния. Визионерът пристига в България за участие в Empatheast - първия по рода си форум за социална промяна чрез емпатия и отворено образование в Източна Европа, който ще се проведе от 13 до 15 ноември в София. Преди пристигането си в България Клаудиан Добос даде специално интервю за Клуб Z.
- Господин Добос, откога се интересувате от пермакултура и кой ви вдъхнови за този начин на живот и производство?
Това е повече от просто производство, това е начин на живот. Проявление е на принципите на интегралния дизайн. Доколкото си спомням, вече бях в съзнателно взаимодействие с елементите, които поддържат живота ми – храна, вода, социални отношения и прочие – когато участвах в първия курс по пермакултурен дизайн. Усещането беше за нещо възхитително и естествено едновременно.
Изпитвам голяма благодарност към учителя си Макс Линдегер, който пръв ме запозна с пермакултурата.
- Какви са предимствата на устойчивото развитие пред традиционния начин за организиране на стопанството?
На първо място, осъзнатото намерение. Подхождаме към направата на всичко с конкретно намерение и мислене в дългосрочна перспектива. Тези неща не присъстват в традиционното производство последните години. Липсата на връзка между поколенията и миграцията от селото към града създаде поколение от селски жители, които нямат цялостно и уважително отношение към земята.
На второ място, т. нар. дизайн, свързан с предвиждането и справянето с бедствията и възможните климатични промени. В традиционното отношение към земята това отсъства, или поне не се прилага с нужната дълбочина.
С други думи, пермакултурният дизайн и системното мислене присъстват до някаква степен в традиционния подход, но не и в нужната дълбочина на разбиране и яснота.
- Защо избрахте социалното предприемачество като своя кауза?
Бих го нарекъл по-скоро еко-социално предприемачество. Не ми се иска да оставям настрани еко насочеността. Това е начинът, по който чувствам, че аз мога да съм полезен на тази планета. Освен това е израз, който всеки може да разбере: бизнес светът, активистите. И не е точно избор, а естествен път.
- Има ли случай в детството ви, който да ви е подтикнал да се занимавате със социални проблеми?
Роден съм в планински град. Около мен винаги е имало природа. Спомням си летата с баба ми и дядо ми, времето, прекарано около реката. Спомням си и враждите между унгарските и румънските деца. Също така и времето на комунизма – бил съм на 13 години през 1989 г.
Горите, в които съм се разхождал, са на изчезване, реките вече не стават за плуване заради замърсяването и вече няма пясък по бреговете. Селата се изпразват, понеже новите поколения мигрират към градовете. Всичко това събужда в мен желанието да работя за опазването на дома си – на Земята.
Когато родителите ми се преместиха в друг град, за пореден път се сблъсках с дискриминацията и предразсъдъците между румънските и унгарските деца, този път заради унгарската ми фамилия. Оттогава се питам как мога да помиря двете страни и да подхраня един лечебен и колаборативен процес между тях.
Станах свидетел и на надигането на консуматорството – как едно безкрайно желание да имаш повече и повече започна да се появява след 1989 г. Щастлив съм да виждам как по-младите поколения преодоляват тази мания и са по-осъзнати към поведението, същността си, към другите и към планетата.
- Какъв е най-големия проблем на съвременното консуматорско общество?
Най-вече, че консуматорството е здраво въплътено в културата ни и ще трябва време, за да се преодолее. А всъщност няма достатъчно ресурси на планетата, за да чакаме това време да дойде от само себе си.
- Кой е най-вълнуващият ви проект от мрежата Transition Тowns?
Според мен TTN има много супер вълнуващи проекти. Всичко се предава от човек на човек и когато хората се интересуват от истинските нужди на местната общност, в тях се отключват волята и истинската им дълбока страст. А проява на това може да е създаването на общностна градина или на училищна градина, на групи по интереси или групи за учене чрез опит (т.нар reskilling groups), системи за местна търговия чрез обмен (LETs system), или земеделие, поддържано от общността (CSA system), или кооператив.
Много се вълнувам за проекта REconomy. Той търси начин за създаването на осъзната икономика, поддържана от общността за нейните собствени нужди и се отнася към планетата ни с любов по осъзнат начин, залагащ на местните ресурси и устойчивостта.
- Каква е представата на Transition движението за силна и здрава човешка цивилизация и как може да се осъществи тя?
Бих я нарекъл стабилна местна общност, осъзната за ограниченията на планетата, от която е част. Би могло да се постигне, като започнем да работим върху себе си, заедно с останалите и със самата планета. Много може да се направи за тази цел и всичко започва от мен като индивид. Всички много държим на думите на Ганди „Бъди промяната, която искаш да видиш в света.“ Истината е, че това е доста предизвикателен път - да бъдеш себе си и да проявиш човешкото в себе си.
На форума Empatheast се представя филмът Voices of Transition, който показва как общности по света се самоорганизират към нова система за осигуряване на храна. Как това е приложимо на Балканите?
По всички споменати във филма начини. В Румъния експериментираме доста от зимата на 2011 г. И финансовата, и бежанската криза ще ни предизвикват все повече и повече и ще ни подтикват все по-неотменно да се сработим и да търсим решения на проблемите си като общност.
В Гърция също се случват много промени. Има много интересни практики и вълнуващи проекти, които могат да се ползват като пример. От Transition Towns сме готови да предложим винаги подкрепа и съвети.
- С какво ви вдъхнови форумът Empatheast? За какво ще говорите на него?
Най-вече поставената в заглавието дума „емпатия”. (Смее се). Откакто се завърнах в Румъния през 2010 г., съм решен да допринеса за социалната промяна в целия регион. Затова и бях толкова щастлив, че получих покана за толкова вдъхновяващо събитие. Почувствах близостта в средите ни и също така ми е любопитно и искам да си възстановя отношенията с България.
В представянето си ще споделя един по-интимен подход в личната устойчивост, която се отразява и в общностната.
Относно работилницата The work that reconnects, която ще направим – тя ще се случва за втори път в България – това е методология за дълбочинно преживяване и осъзнаване на екологичното, разработена от Джоана Мейси. Това е една покана за възстановяване на връзката първо със самите себе си и с другите, отваряйки се към света. Покана е да излезем от комфортната си зона и да пристъпим в друга предизвикателна зона, в която също получаваме. Също така е и вид лечебен процес, разделен в интервали с различни преживявания. За него може да научите повече на www.joannamacy.net.
Аз ще ръководя работилницата заедно с партньорката си Филипа Симоес, която е португалка, живееща в Румъния. Двамата с нея имахме възможността да се срещнем преди няколко години с Джоана Мейси. Тогава тя беше на повече от 80 години и въпреки това все още силно вдъхновяваше и помагаше на хората. Ще споделим с всички участници в работилницата в България това вдъхновение и дълбочина. Не го пропускайте.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни