Логиката съвсем не е сложна – вместо да изхвърлиш храната, която е в повече, можеш да я предоставиш на тези, за които би била добре дошла. А и едните, и другите не са малко. Ако се има предвид, например, че в Германия всеки гражданин изхвърля по 80 кг храна годишно – от една страна. От друга - хората с твърде ниски доходи, които разчитат на социалната система за изхранването си, определено биха се зарадвали на още една възможност за попълване на менюто.

„Всеобщи” хладилници има в повече от 60 германски града – най-много са в Берлин, но и в по-малките населени места проектът на платформата foodsharing.de печели все повече привърженици. Именно в тези хладилници могат да бъдат оставени продуктите, които все още са годни, но се оказват излишни. А ако наблизо няма хладилник, има създадена и съответната организация за извозване на продуктите докъдето трябва.

                                                                 Снимка foodsharing.de

Дори и в Германия явлението все още се възприема като необичайно и се случва хората да се чудят какво търси хладилникът на улицата, предполагайки, че все някому принадлежи. А той е отворен за всеки – както може да се установи при по-внимателно вглеждане в придружаващите го надписи, като основното му предназначение е да изиграе ролята на оръжие срещу изхвърлянето на храна.

Когато, например, се заминава в отпуска и няма какво да се прави с изостаналите продукти, или пък след някоя тържествена вечеря, по време на която съвсем не всичко подготвено е изядено, предоставянето на излишъците в един всеобщ уличен хладилник е много по-смислено решение, отколкото изхвърлянето им в кофата за смет. Стига да има кой да е поставил по места електроуредите, а и да са се намерили съмишленици, като например музеят в съседство, осигуряващ електроснабдяването.

А обслужващите се от хладилника всъщност няма нужда да са непременно бедни – може просто да са ръководени от интереса за неизхвърляне на продуктите.

„При нас всеки може да дойде и да се обслужи безплатно. Дори да кара „Порше”, казва сътрудничката на foodsharing.de Пиа Брунолд.

Всъщност правила не е да няма, но те не се отнасят до тези, които ползват продуктите от хладилника, а до онези, които са се впуснали да го пълнят – нищо не трябва да крие рискове за здравето. Затова определени хранителни изделия трябва непременно да се донасят в хладилна чанта, а има и забрани – за кайма, за продукти от сурово мляко, храни със сурови яйца, както и пресни кремове, тирамису или майонеза, т.е. бързоразвалящите се. А указанията по отношение на храните са изписани на хладилника не само на немски, но и на английски, руски, френски, испански, арабски и албански. Или поне така е в Магдебург.

В Мюнстер пък градските власти първоначално възпряли три студентки в намерението им за отваряне на обществен хладилник, но не защото някой бил против проекта, а защото ентусиастките не си давали достатъчно сметка за последствията. И трябвало да преработят концепцията си, тъй като биха могли да попаднат под ударите на закона, ако продуктите от хладилника причинят здравословни проблеми някому.

В интерес на истината, инициативата има не само привърженици – по форумите не отсъстват и крайно скептичните мнения по отношение на всеобщите хладилници, съмненията, че поставените в тях продукти са в достатъчно добро състояние. Но успехът им е факт, а обстоятелството, че с всеки следващ месец се отварят нови и нови, говори в полза на начинанието.