Бюджетът за следващата година може да е с нулев дефицит, вместо очакваните минус 2%, смятат от Института за пазарна икономика, които за десета поредна година представят своя проект за алтернативен държавен бюджет.

Ето и основните акценти в програмата им, която се базира на на изчистване на данъчните закони от преференции и неефективни данъци, оптимизиране на разходите на администрацията, свиване на субсидиите към закъсали държавни предприятия и тяхната приватизация, както и реален избор в осигурителните системи. Показан е и ефектът от всяка от предложените мерки.

Данъчни промени: премахване на данък „дивидент” (сега 5%), данък „лихва” (сега 8%) и други неефективни данъци (например данъка върху наследствата); намаляване на данъка върху ЕТ до 10% (сега 15%); ограничаване на данъчните преференции и по-конкретно облекченията за земеделци, ваучерите за храна и преференциалния ДДС за туризма; спазване на стария акцизен календар, който гарантира стабилни приходи и спокойствие на пазара до 2018 г.; финансова децентрализация -  прехвърляне на 1/5 от приходите от подоходния данък към общините.

Общият ефект от предложните данъчни промени е неутрален;

Свиване на текущите харчове и по-активно управление на публичната собственост – оптимизиране на текущите разходи с 10% спрямо планираното; ограничаване на субсидиите от бюджета, в т.ч. националните плащания в земеделието; приватизация на закъсали държавни компании (БДЖ, „Български пощи”), преглед на управлението на държавната собственост и отключване на "мъртвия" публичен капитал.

Общият ефект от предложните промени е близо 1,4 млрд. лв., като тук не се включват приходите от приватизация;

Промени в бюджета на МВР - разписване на дългосрочна реформа, която предвижда ограничаване на привилегиите и оптимизация на персонала с цел повече инвестиции и по-добри условия на труд.

Реформата е неутрална към бюджета на ведомството за 2016 г., но намалява натиска върху бюджета в средносрочен план.

Съдебна реформа - нова съдебна карта и оптимизация на структурите на база анализ на натовареността без да се ограничава достъпът до правосъдие; премахване на незаетите щатни бройки и закриване на нисконатоварени съдилища; рационализация и прозрачност на бюджетния процес в съдебната система.

Предложените промени са неутрални спрямо бюджета на съдебната власт за 2016 г., но водят до повече ефективност в средносрочен план;

Осигурителна реформа - отказ от планираното покачване на осигурителните вноски за пенсия и постепенно засилване ролята на личните спестявания; отпадане на възможността за отказ от спестявания и прехвърлянето им към солидарната система; разбиване на монопола на здравната каса и насочване на част от здравноосигурителната вноска към частен здравен фонд (например 2 процентни пункта); отказ от административното увеличение на минималните осигурителни прагове и тяхното премахване в средносрочен план.

В периода 2013-2015 г. страната премина през тежка политическа криза, която се отрази силно негативно на публичните финанси. Бюджетът беше изпуснат както през 2013, така и през 2014 г., което върна прекомерния дефицит в публичните финанси и покачи почти двойно държавния дълг. Текущата 2015 г. донесе добри новини за приходите в бюджета, които се очаква да бъдат с над 800 млн. лв. повече спрямо заложените в бюджета. Въпреки това, с предложената нова актуализация на бюджета се предвиждат нови разходи за близо 900 млн. лв. и в крайна сметка по-голям дефицит от заложеното в закона. Популистките харчове и нежеланието за реформи направиха така, че в година с изненадващи високи приходи (2015 г.), държавната хазна ще приключи на по-голям минус от първоначално заложеното, казват от ИПИ.