Следващата среща на върха на Европейския съюз през декември ще се занимава с руско-германския газопровод "Северен поток", съобщи днес вицепремиерът Меглена Кунева. Точката влиза в дневния ред по искане на България и Словакия, каза тя.

Двете страни, които са най-зависимите от доставки на руски газ в ЕС, искат да са сигурни, че по отношение на "Северен поток" Европа прилага същите критерии за съотвествие с европейското законодателство, които бяха приложени във вече проваления проект "Южен поток".

"Това, което искаме, е да има еднакво приложение на Европейското законодателство - така както е към "Южен поток", така да бъде и към "Северен поток", каза Кунева.

Подкрепа за такова обсъждане България има от т.нар. Вишеградска четворка, в която освен Словакия влизат Полша, Унгария и Чехия. Днешния Съвет на министрите по европейските въпроси е приел единодушно точката да влезе в дневния ред на следващата среща на върха на ЕС.

Кунева не даде подробности за позицията, която ще защитава страната ни. Очаква се министър-председателят Бойко Борисов да я формулира пред колегите си на самата среща.

Русия през декември миналата година се отказа от "Южен поток" заради несъгласие с изискването проектът да бъде приведен в съотвествие с европейското законодателство за либерализация на енергийния пазар, т.нар. Трети енергиен пакет.

По-късно Русия съобщи, че премества трасето на "Южен поток" през Турция и възнамерява да удвои капацитета на "Северен поток", който я свързва пряко с Германия по дъното на Балтийско море. Русия не крие, че главната цел на тези маневри е да изолира Украйна като главна транзитна страна за износа на газ към Европа. 

Съобщението за "Северен поток" предизвика гневни реакции от вишеградските страни, които биха пострадали от евентуална изолация на Украйна, с която три от тях имат обща граница. Заместник-председателят на Европейската комисия, отговарящ за енергийния съюз, Марош Шевчович, който е словак, многократно е коментирал, че промяната на главното трасе на доставки през Украйна би било в нарушение на дългосрочните търговски договори, които включват клаузи за точките на доставка.

ЕС позволява временни изключения от Третия енергиен пакет за нови инвестиционни проекти, каквито са "Северен поток" и "Южен поток", но за да бъдат дадени, инвеститорът трябва да ги поиска. Европейската комисия твърди, че докато Русия е поискала и получила такова изключение за първия етап на "Северен поток", тя е отказала да направи същото за "Южен".