Article_top

Клуб Z

Страната ни не е привлекателно място за живот не само за чужденците, но и за собственото си население. Жените не раждат деца, защото не им достигат финанси, мъжете все по-често си отиват преждевременно, младите търсят стабилност и развитие зад граница, а преживяемостта сред възрастните е плачевна, защото държавата не инвестира в профилактика на заболяванията. В резултат населението на България се стопява с около 50-70 хил. души всяка година, без особени тенденции за промяна. 

Заключението е на два екипа учени от Българската академия на науките (БАН), които са направили свой прочит на Националната стратегия за демографско развитие (2012 - 2030). Основният извод е, че на лошите показатели за раждаемост и смъртност може да се влияе активно, но дори най-оптимистичните прогнози не могат да обещаят положителен прираст в следващите 20 години.

"Най-приемливият вариант се върти около запазване на съществуващата демографска картина. В най-добрия вариант кризата може да бъде преодоляна до запазване на сегашното население на страната", коментира директорът на Института за икономически изследвания към БАН проф. Митко Димитров.

По отношение на раждаемостта България не се различава от държавите в Източна Европа, където тенденциите са сходни. Желанието за отглеждане на деца е пряко свързано с икономическото развитие на съответната страна, а липсата на сигурни доходи е основната причина двойките да отлагат раждането на първо дете или напълно да се отказват от второ. Данните показват, че след финансовия срив в периода 2008 - 2009 г. раждаемостта в цяла Източна Европа рязко е намаляла и въпреки известното съживяване на пазарите през последните години, не бележи покачване.

"Основният проблем, заради който майките се въздържат от второ дете е, че няма кой да го гледа, защото достъпът до детски заведения е страшно затруднен. Сега жените остават в майчинство по две-три години само с първото си дете и за тях това са загубени години по отношение на кариерата и доходите. Освен това трудно съвместяват 8-часовия работен ден с гледането на повече от едно дете. А ако все пак решат да напуснат работа, за да гледат деца, социалното подпомагане не им осигурява никаква подкрепа", обясни съвсем конкретно проблема доц. Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека към БАН.

В тази връзка учените препоръчват да се подобри системата на детските градини и да се помисли за финансови компенсации на семействата, чиито деца не могат да се класират в детско заведение. Добър вариант са алтернативните методи за гледане на деца (инициативи на неправителствени организации, родителски кооперативи и прочие), както и разширяване на достъпа до частните структури в страната. Необходими са също промени в осигурителния модел, които да насърчат раждането на второ дете, и нова система за изплащане на обезщетенията и майчинските.

"Няма какво да се лъжем. В България има конкретна група хора, която ражда безконтролно, за да се издържа от помощи. Затова солидарната ни система не работи. Необходима е солидарна справедливост и по-скоро да се замислим кога солидарността е справедлива и кога справедливостта трябва да бъде солидарна", включи се в дебатите и проф. Лалко Дулевски от Икономическия и социален съвет. 

Според него подобни мерки би трябвало да се предприемат и в сферата на здравеопазването, където финансирането непрекъснато се увеличава, но без да повлиява на общата смъртност. По думите му държавата води напълно погрешна политика като дава милиарди за скъпо лечение, за да се справи с последствията от високата заболеваемост, без да инвестира нито лев в профилактика на диагнозите, които най-често инвалидизират или убиват хората. Както самият здравен министър д-р Петър Москов не веднъж е отбелязвал, 80% от смъртността в България се дължи основно на три групи заболявания, които гълтат и най-сериозна част от публичните разходи - това са онкоболестите, сърдечно-съдовите и респираторни заболявания. В групата са също високият травматизъм и растящият брой на пътните инциденти.

Най-голямо внимание обаче трябва да се обърне на преждевременната смъртност, особено при мъжете между 45 и 60 годишна възраст, съветват учените от БАН. В по-голямата си част това са здрави и трудово активни хора, които издържат не само собственото си семейство, но също така родители и близки, затова загубата им понижава социалния статус поне на още 3 до 5 човека и се отразява негативно на икономиката. Според академиците, ако преждевременната смъртност у нас се намали с 20%, това ще се равнява на 10-15 хил. спасени човешки живота, което ще подобри стойностите на естествения прираст, отдалечавайки го от минуса.

Друг полезен ход в тази посока би било привличането на хора от други държави, включително и връщането на поне 20-30 на сто от българите, които заминаха в чужбина през последните две десетилетия. Преди това обаче страната ни ще трябва да увеличи темповете на икономическото си развитие над 3-4%, а местният брутен вътрешен продукт да прехвърли 2/3 от този на страните в Европейския съюз. Само тогава ще стане привлекателна за живот и ще може да разкрие нови работни места за допълнителното си население. 

"Българите ще се върнат, ако имат алтернативни заплати у нас. Демографската политика означава доходи и заетост за младите хора. В противен случай, докато решим проблемите със смъртността и раждаемостта, България ще се изсели", коментира проф. Дулевски.

В подкрепа на тезата си той цитира едно от последните проучвания на Икономическия и социален съвет, според което 66% от децата, завършващи средното си образование у нас, заявяват, че ще напуснат родното си място заради липса на работа и подходящи доходи. Всеки пети младеж пък е готов да тръгне за чужбина, защото търси друг стандарт на живот.

В този контекст учените от БАН предлагат държавата да въведе стипендии за български ученици и студенти в чужбина, за да ги върне обратно в страната. Друг вариант е да се привличат млади и образовани хора от държавите, на които им предстои присъединяване към Европейския съюз, за да се увеличи шансът да предпочетат България след разширяването.

Сред чисто икономическите мерки, които БАН препоръчва, е разработването на демографски профили на всеки район от страната и обвързването на държавната финансова политика с него. По този начин страната ще се пребори със съществуващото регионално неравенство, а правилната употреба на средствата от публичните и европейски фондове ще спрат обезлюдяването на населени места.

"Трябва да е ясно, че демографската политика не започва от днес и не зависи от усилията само на това правителство. Тя не е монополитика, а сбор от всички секторни политики, поради което не е по силите само на един министър или едно ведомство", обобщи на финала вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин.

По думите му дискусията  съвсем скоро ще се пренесе в Народното събрание, за да се предприемат и следващите конкретни мерки по изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на населението през следващите 15 години.

 
Снимка БГНЕС

Страната ни не е привлекателно място за живот не само за чужденците, но и за собственото си население. Жените не раждат деца, защото не им достигат финанси, мъжете все по-често си отиват преждевременно, младите търсят стабилност и развитие зад граница, а преживяемостта сред възрастните е плачевна, защото държавата не инвестира в профилактика на заболяванията. В резултат населението на България се стопява с около 50-70 хил. души всяка година, без особени тенденции за промяна. 

Заключението е на два екипа учени от Българската академия на науките (БАН), които са направили свой прочит на Националната стратегия за демографско развитие (2012 - 2030). Основният извод е, че на лошите показатели за раждаемост и смъртност може да се влияе активно, но дори най-оптимистичните прогнози не могат да обещаят положителен прираст в следващите 20 години.

"Най-приемливият вариант се върти около запазване на съществуващата демографска картина. В най-добрия вариант кризата може да бъде преодоляна до запазване на сегашното население на страната", коментира директорът на Института за икономически изследвания към БАН проф. Митко Димитров.

По отношение на раждаемостта България не се различава от държавите в Източна Европа, където тенденциите са сходни. Желанието за отглеждане на деца е пряко свързано с икономическото развитие на съответната страна, а липсата на сигурни доходи е основната причина двойките да отлагат раждането на първо дете или напълно да се отказват от второ. Данните показват, че след финансовия срив в периода 2008 - 2009 г. раждаемостта в цяла Източна Европа рязко е намаляла и въпреки известното съживяване на пазарите през последните години, не бележи покачване.

"Основният проблем, заради който майките се въздържат от второ дете е, че няма кой да го гледа, защото достъпът до детски заведения е страшно затруднен. Сега жените остават в майчинство по две-три години само с първото си дете и за тях това са загубени години по отношение на кариерата и доходите. Освен това трудно съвместяват 8-часовия работен ден с гледането на повече от едно дете. А ако все пак решат да напуснат работа, за да гледат деца, социалното подпомагане не им осигурява никаква подкрепа", обясни съвсем конкретно проблема доц. Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека към БАН.

В тази връзка учените препоръчват да се подобри системата на детските градини и да се помисли за финансови компенсации на семействата, чиито деца не могат да се класират в детско заведение. Добър вариант са алтернативните методи за гледане на деца (инициативи на неправителствени организации, родителски кооперативи и прочие), както и разширяване на достъпа до частните структури в страната. Необходими са също промени в осигурителния модел, които да насърчат раждането на второ дете, и нова система за изплащане на обезщетенията и майчинските.

"Няма какво да се лъжем. В България има конкретна група хора, която ражда безконтролно, за да се издържа от помощи. Затова солидарната ни система не работи. Необходима е солидарна справедливост и по-скоро да се замислим кога солидарността е справедлива и кога справедливостта трябва да бъде солидарна", включи се в дебатите и проф. Лалко Дулевски от Икономическия и социален съвет. 

Според него подобни мерки би трябвало да се предприемат и в сферата на здравеопазването, където финансирането непрекъснато се увеличава, но без да повлиява на общата смъртност. По думите му държавата води напълно погрешна политика като дава милиарди за скъпо лечение, за да се справи с последствията от високата заболеваемост, без да инвестира нито лев в профилактика на диагнозите, които най-често инвалидизират или убиват хората. Както самият здравен министър д-р Петър Москов не веднъж е отбелязвал, 80% от смъртността в България се дължи основно на три групи заболявания, които гълтат и най-сериозна част от публичните разходи - това са онкоболестите, сърдечно-съдовите и респираторни заболявания. В групата са също високият травматизъм и растящият брой на пътните инциденти.

Най-голямо внимание обаче трябва да се обърне на преждевременната смъртност, особено при мъжете между 45 и 60 годишна възраст, съветват учените от БАН. В по-голямата си част това са здрави и трудово активни хора, които издържат не само собственото си семейство, но също така родители и близки, затова загубата им понижава социалния статус поне на още 3 до 5 човека и се отразява негативно на икономиката. Според академиците, ако преждевременната смъртност у нас се намали с 20%, това ще се равнява на 10-15 хил. спасени човешки живота, което ще подобри стойностите на естествения прираст, отдалечавайки го от минуса.

Друг полезен ход в тази посока би било привличането на хора от други държави, включително и връщането на поне 20-30 на сто от българите, които заминаха в чужбина през последните две десетилетия. Преди това обаче страната ни ще трябва да увеличи темповете на икономическото си развитие над 3-4%, а местният брутен вътрешен продукт да прехвърли 2/3 от този на страните в Европейския съюз. Само тогава ще стане привлекателна за живот и ще може да разкрие нови работни места за допълнителното си население. 

"Българите ще се върнат, ако имат алтернативни заплати у нас. Демографската политика означава доходи и заетост за младите хора. В противен случай, докато решим проблемите със смъртността и раждаемостта, България ще се изсели", коментира проф. Дулевски.

В подкрепа на тезата си той цитира едно от последните проучвания на Икономическия и социален съвет, според което 66% от децата, завършващи средното си образование у нас, заявяват, че ще напуснат родното си място заради липса на работа и подходящи доходи. Всеки пети младеж пък е готов да тръгне за чужбина, защото търси друг стандарт на живот.

В този контекст учените от БАН предлагат държавата да въведе стипендии за български ученици и студенти в чужбина, за да ги върне обратно в страната. Друг вариант е да се привличат млади и образовани хора от държавите, на които им предстои присъединяване към Европейския съюз, за да се увеличи шансът да предпочетат България след разширяването.

Сред чисто икономическите мерки, които БАН препоръчва, е разработването на демографски профили на всеки район от страната и обвързването на държавната финансова политика с него. По този начин страната ще се пребори със съществуващото регионално неравенство, а правилната употреба на средствата от публичните и европейски фондове ще спрат обезлюдяването на населени места.

"Трябва да е ясно, че демографската политика не започва от днес и не зависи от усилията само на това правителство. Тя не е монополитика, а сбор от всички секторни политики, поради което не е по силите само на един министър или едно ведомство", обобщи на финала вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин.

По думите му дискусията  съвсем скоро ще се пренесе в Народното събрание, за да се предприемат и следващите конкретни мерки по изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на населението през следващите 15 години.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кои от икономическите мерки на правителството за справяне с кризата одобрявате?