Управляващите реабилитират идеята за сливането на обществените БНТ, БНР и БТА, която бе лансирана, но неосъществена в първия мандат на ГЕРБ, научи Клуб Z. Изготвеният законопроект обаче е нещо като призраците - всички говорят за него, но никой не го е виждал.

За съществуването на такъв текст са информирани повечето от членовете на медийната комисия в парламента. Но няма да са депутатите тези, които ще го внесат за разглеждане в Народното събрание.

Проектът е изготвен от издателя Мартин Захариев, бивш БСП депутат от т.нар. гражданска квота, сега експерт към парламентарната комисия. Той го предал на шефката й Полина Карастоянова (Патриотичен фронт), а тя на свой ред - на финансовия министър Владислав Горанов. Очаква се Горанов да го внесе за одобрение на заседание на Министерския съвет и така формално кабинетът да е този, който ще направи предложението. 

"Целта е не толкова оптимизиране на тези структури, а налагане на финансова самодисциплина", обясни депутат от ГЕРБ, който твърди, че не е виждал текста, но е участвал в дискусия по темата. 

Според него сливането на националните радио, телевизия и агенция, щяло да доведе а) до съкращения на излишни щатове в администрациите на трите медии и б) до налагане на вътрешна дисциплина, която можело да доведе и до увеличаване на заплати на служителите.

"Финансите на БНР, БНТ и БТА за следващата година не са намалени спрямо предходната в проекта за бюджет. Идеята не е да се орежат парите им, а след като се направят съответните съкращения, да се стимулират служителите, ако трябва - и с увеличение на заплатите. А след като на тези медиите не им се орязват парите, това е напълно възможно. Иначе имам информация, че там пак се е започнало с назначенията, въпреки ангажиментите за 10 на сто орязване на разходите за персонал", допълва депутатът.

Според проектозакона за бюджет 2016 г. БНТ ще има 65 млн. лв., БНР 42 млн. лв., а БТА - около 4 млн. лв. - суми, недостатъчни според ръководствата им. Още повече че вече ще трябва да плащат на МВР и за охрана на сградите си, според изменения и в закона за вътрешното ведомство.

Иначе предвижда се "холдингът" да е с общо управително тяло. Какво ще се случи със сградния фонд на обществените медии при едно сливане, както и колко ще струва самото то, обаче не е ясно. 

На въпрос защо проектът се пише от експерт към парламентарна комисия и в същото време не се предвижда да излезе като депутатско предложение, а като такова на кабинета, народният избранник коментира:

"Няма толкова луд депутат, който да го предложи, защото веднага ще бъде обвинен в ограничаване на свободата на словото".

В действителност, когато през 2010 г. тази идея беше лансирана за пръв път, основният аргумент срещу нея бе, че тя представлява заплаха за медийния плурализъм. 

За проекта информиран се оказа и зам.-председателят на парламента и член на медийната комисия Иван Иванов (Реформаторски блок). Но той също призна, че не го е виждал. Не можа да каже и с какви мотиви се предлага сливането, но по думите му то е почти невъзможно да се случи - чисто практически.

"Търси се нов пост за едни стари хора", бе лаконичен друг народен представител - оказва се, също само информиран за новите законови предложения, без да ги е чел и изброи: за Вяра Анкова (генерален директор на БНТ), Максим Минчев (шеф на БТА) и Георги Лозанов (председател на Съвета за електронни медии) . 

"Чувал съм, но такова нещо не сме обсъждали като точка в комисията по култура и медии и не мога да кажа повече по този въпрос", бе лаконичен и лидерът на БСП и член на комисията Михаил Миков.