Нарушил ли е турското въздушно пространство сваленият руски изтребител? Всеки твърди различно и без неопровержими доказателства не би могло да се очаква Анкара и Москва да отстъпят от версиите си.

Инцидентът е твърде сериозен. Той обаче има предистория, която не бива да се забравя. Руски самолети неколкократно навлизаха в турско небе, така, както и в Европа често приближаваха въздушното пространство на НАТО. Русия е склонна на рисковани и провокиращи въздушни маневри, за да докаже връщането си към славата на велика държава. Това често беше свързано с опасност от инциденти.

Не е вероятно последният случай (със сваления руски изтребител – б. р.) да доведе до открита конфронтация между НАТО и Русия. Той е незначителен за такива последствия. Все пак не е налице и въоръжено нападение срещу съюзническа територия. В отбранителния съюз никой не би имал интерес да стигне по-далеч от обичайните протестни ноти.

Равносметката за руската страна не би следвало да е по-различна, тъй като потенциалната цена за военен отговор би била твърде висока, която дори един играч като Путин не би бил готов да плати заради един изгубен бомбардировач. Това за Путин обаче е втори урок след взривяването на руски пътнически самолет над Синайския полуостров, такъв досега в Украйна му беше спестен. Военен отговор често има последствия, които никой не очаква. Руските отношения с Турция, с която до скоро се планираше строеж на газопровод, сега са разрушени.

След инцидента няма да станат по-лесни и мирните усилия в Сирия, нито сформирането на голям съюз срещу "Даеш". Турция винаги е била противник на Асад, Русия е неговият най-важен съюзник. Сега се прибавя и темата за туркмените в Сирия, Анкара твърди, че Русия ги напада. А и при противоречивите интереси не само на тези два актьора – Русия и Турция, още не е ясно как Даеш би могла да бъде изолирана. Едно изглежда е сигурно – без по-голям американски ангажимент Сирия ще остане инкубатор на терора и буре с барут в световната политика.

Николас Бусе е отговорен редактор на ресор "Външна политика" на в. "Франкфуртер алгемайне", откъдето препечатваме коментара му.