През март 2013 г. Бил Гейтс и съпругата му Мелинда отправиха предизвикателство към учените по цял свят да "преоткрият" презерватива - пособие, чийто дизайн през последните 500 години не е претърпял особени промени, с изключение на това, че лененото платно, използвано за направата му, е било заменено с агнешки черва и през последните десетилетия - с латекс, пише Mic.com.

Фондацията на фамилията Гейтс обеща първоначално финансиране от $100 000 за най-добрите проекти и възможност за последващ грант от $1 млн. за този, който създаде "кондома от следващо поколение, който значително съхранява или увеличава удоволствието, като поддобрява начина и честотата на неговото използване".

Латексовият презерватив е отживелица - поставянето му е трудно, миризмата - неприятна за някои, а много хора имат и алергични реакции към него. Полиуретановият кондом също не е удобен - въпреки, че е по-тънък от латексовия и е хипоалергичен, той не е толкова еластичен и може да се изхлузи по време на секс.

Затова едва 5% от мъжете по цял свят използват кондоми, а това е най-сигурната мярка срещу разпространението на венерически болести и вируса на СПИН, както и срещу нежелана бременност.

През ноември 2013 г. и юни на следващата година фондацията на Гейтс обяви, че е дала първоначално финансиране от $100 000 на 22 проекта. Единият включваше апликатор за бързото му поставяне, друг беше създаден от колаген, трети - от сврръхздравия материал графен.

Човечеството тръпнеше в очакване кога те ще излязат по лавиците на магазините.

Но след първоначалната еуфория се оказва, че а изобретателите са нужни милиони долари, само за да сертифицират техните проекти от Администрацията по храните и лекарствата (FDA).

Един от спечелилите първоначално финансиране - Марк Макглотин от Apex Medical Technologies казва, че никак не е напреднал със своя ултрачувствителен "реконструиран" колагенов кондом. Направен от колаген, получен от говежди сухожилия, той трябваше да дава усещане като допир от човешка кожа.

"Само за да минем през одобрение от FDA, са ни необходими повече от $1 млн., казва той.

Процедурата е доста тежка. Изделието трябва да премине през щателни тестове за разкъсване, изхлузване, пробив и проникване на вируси. Макглотин е минал покрай този процес преди 20 години с кондома, направен от полиуретан. Той казва, че процесът е отнел 3 години и е струвал милиони долари, които са били осигурени чрез правителствено финансиране.

Одобрението може да стане и по-бързо, ако създателите попълнят декларация, която изключва продукта от предпазарно одобрение. Но за да направят това, те трябва да докажат, че той покрива индустриални стандарти. Но това не може да бъде приложено за презервативи, които са направени от неизползвани досега материали.

Не е ясно защо FDA поддържа такива високи стандарти за медицински изделия, които могат да спасят много човешки животи, казва Бен Стрът, друг получател на финансиране от фондацията на Гейтс. Той дава пример, че при заплахата от избухване на епидемия с вируса на Ебола, FDA е пуснала на пазара някои медикаменти, които не са минавали през подробни тестове.

Стрът, чиято фирма Cambridge Design Partnership направи проект за кондом с един размер, който "прилепва" към пениса по време на секс, се е отказал да сертифицира своя продукт.

"Искахме да променим нещата в близките години, а по всяка вероятност ще ни трябват 10-15 години за да получим одобрение", казва той.

Друг начин е учените да се обединят с компания, която да поеме разходите за сертифициране.

"Ние преговряме с голям производител, който ще поеме разходите за сертифициране и маркетинг", казва Ричард Чартоф, преподавател в Орегонския университет. Неговият проект включва използване на нови полиуретанови материали, които са по-здрави и еластични от латекса, като освен това са хипоалегрични и биоразградими.