Хубаво е, че българи могат да спорят с българи не само от различни гледни точки, но и от различни позиции на наблюдение и интерпретация в глобалния свят. Вярно е, че Костов  (Иван Костов в предаването на "Четири очи" по бТВ - б. р. ) обърка доста понятията с отъждествяването на либертарианци, либерали (класически) и либерали (постмодерни - мултикултурни). Вярно е също, че интерпретацията на сигурността като антитеза на свободата е несполучлива - от всяка една гледна точка.

Но поставянето на мултикултурализма и политическата коректност като стражи пред опитите да бъдат обиждани малцинствата и техните представители е некоректно. Уважението и въздържането от всякакви негативни оценки към един човек или група хора се препоръчва и изисква преди всичко от доброто възпитание. Човешкото достойнство е основна ценност най-малко от времето на Просвещението, когато от въпросните trendy идеологически стражи на културното равенство няма и следа. Освен това в съвременния свят почти всяко общество е мултиетническо и мултикултурно и в този смисъл срещу мултикултурализма като препоръка за равноправно съжителство на хора с различни традиции не би могло да има никакви претенции - освен от най-десния маргинален ъгъл на десницата.

Мултикултурализмът се оспорва заради неоправданите привилегии,които тази идеология предписва с цел гарантирано "равенство на културите".

Да преследваш системно нарушаване на гражданското равенство и утвърдените културни кодове, които поддържат равенството на гражданите в обществото, за да осигуриш привилегирован статут на една общност в името на "културното равенство" е идеологическа шизофрения, чийто най-пряк резултат са етническите гета във всички по-големи европейски градове.

Вместо гражданско равенство чрез интеграция мултикултурализмът постигна граждански конфликт между паралелно съществуващи като обособени общества култури. Същото се отнася и за "политическата коректност". Трябва да изискваме от хората да бъдат възпитани и да се отнасят с уважение един към друг. Пътят към това не е субективистичното отрицание на фактите от живота.

Аз няма да стана по-елегантен, ако ме нарекат "различно сложен". Най-подходящо е да се говори за наднормено тегло и необходимостта от раздялата с него. Един човек е чернокож не защото е на по-ниско стъпало, а защото е с африкански произход.

Ако този произход е бил основание за дискриминация - трябва да изхвърлим дискриминацията, а не определението за голяма група хора, които просто са чернокожи. Уважителното отношение към една жена с обръщението "госпожо" и подаването на ръка не е сексистка свинщина, а респект към нейната женска идентичност. Ако част от дамите предпочитат да бъдат титулувани по друг начин, това не означава, че всички представителки на по-добрата половина от човечеството трябва да бъдат лишени от тази идентичност. И така нататък.

Битката е срещу тесногръдието и простащината, и оръжието се нарича възпитание.

Изкуственото абстрахиране от нечия идентичност в името на уважителното равенство не произвежда равенство - произвежда стерилност и липса на идентичност. Възможно е моята гледна точка също да е тесногръда, провинциална или недопустимо консервативна.

Но тя има право на съществуване без да бъде презирана. Иначе - всяка култура по Божия милост и предназначение има своя принос в човешката цивилизация. Някои култури носят едно, други - друго. Но равенството на културите е невъзможно, защото всяка от тях е уникална. Две ябълки плюс две круши не правят четири тикви. Равенството е възможно между хората и то само като равноправие. Либералната демократична традиция на западната култура е създала институционалните инструменти за гарантиране на това равенство. Не бива да ги изхвърляме в килера, за да произвеждаме мултикултурни идеологически Франкенщайни.

Текстът на Огнян Минчев е от фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.