„За пръв път през живота си съм гипсиран”, изрича в кабинета си в Брюксел Йенс Столтенберг (56 г.) пред двама журналисти от в. “Билд”, на които е обещал интервю. В гипс е лявата му ръка и слава Богу. Като генерален секретар на НАТО дясната му трябва за полагане на подписи под важни документи в съдбовни времена. Столтенберг уточнява, че не е пострадал по време на военни маневри, нито някой го е нападнал при ожесточен спор. Тичал за здраве из гора в родната си Норвегия и се препънал в корен на дърво. Паднал и си счупил кост на лявата ръка. Интервюто със Столтенберг е публикувано в днешното неделно издание на в “Билд” – “Билд ам Зонтаг”. Предлагаме ви неговия анализ на сегашната тревожна обстановка, както и отговорите му как би могъл да се пребори терорът и за ролята на Турция.

- Господин генерален секретар, може ли терорът да бъде победен с война?

Терорът не може да бъде победен единствено с военни средства. Длъжни сме да преборим идеологията му, да пресушим финансовите му източници, да стоим на позициите на нашето открито общество. Терористите се борят за нетолерантност и за екстремистки общества. Ние – за демокрация и човешки права. Длъжни сме да стигнем до корените на злото. Ето защо ние – като НАТО, но и като коалиция срещу джихадистите, правим опит да стабилизираме онези държави, които преживяват нестабилност.

- Сега Германия реши да подкрепи военно интервенцията в Сирия. Това правилна стъпка ли е?

Приветствам стремежа на Германия да участва в битката на коалицията срещу ИД. Всички държави членки на НАТО са част от тази коалиция. На нас са ни нужни военни средства, за да преборим ИД.

- Но примерът с Афганистан не показва ли, че войната с терора поражда нов терор?

В Афганистан виждаме, че това е много дълъг процес. Като международна общност ние не можехме просто да си седим и да наблюдаваме как Афганистан все повече се превръща в сигурно убежище на терористите, които от там нападат обществата ни. Интервенцията в Афганистан беше пряк отговор на атентатите от 11 септември 2001 г. Поуката от Афганистан е: длъжни сме да се защитаваме. Това и направихме. И още – длъжни сме да създадем такива предпоставки в страната, че тя сама да се противопоставя на терора. Такава задача НАТО не може да поеме в дългосрочен план.

- Коя е целта на битката срещу терора?

Целта е да се разруши "Ислямска държава". Ще е нужно обаче време, много време. Не мога да кажа дали месеци или години. Трябва да се подготвим. Но е и съвсем ясно – да отвърнеш поглед не е опция. Няма да стане само с военни средства. Ние трябва да подкрепим държави, като Йордания или Тунис, които все още са стабилни, но са застрашени. Там трябва да предприемем нещо сега, а не впоследствие. Длъжни сме да намерим и политическо решение в Сирия.

- Означава ли това сътрудничество с един престъпник, какъвто е диктаторът Асад?

Целта на преговорите е създаване на условия за преход към ново правителство в Сирия. Трудно е да гледаш на Асад като на част от решението, тъй като той започна войната в Сирия и използва химически оръжия срещу собствения си народ. Той е отговорен за толкова много жестокости, че не би могъл да бъде част от едно дългосрочно решение.

- След свалянето на руски боен самолет конфликтът между членката на НАТО Турция и Русия ескалира. Какво ще кажете относно “доказателствата” на руското правителство, според което Анкара и ИД въртят нелегални сделки с петрол?

Турското правителство категорично отхвърля подобни обвинения. Това, което знам, е следното: Турция е част от една коалиция, която бори точно тези финансови източници на ИД. Тя нанася въздушни удари по нефтени рафинерии и пътищата, по които терористите транспортират нефт. Освен това в битката срещу терора Турция предоставя на разположение важна инфраструктура, например ВВС бази за нападенията на коалицията срещу ИД. Не бива да забравяме, че Турция е на фронтовата линия в този крайно проблемен регион и в битката срещу ИД. Тя е партньорът на НАТО, който при над два милиона бежанци е най-много засегнат при бежанската криза.

- Защо точно сега НАТО предложи прием на Черна гора, знаейки прекрасно, че Русия ще го приеме като чиста провокация?

При решението за Черна гора не става дума за Русия, а за Черна гора! Недопустимо е една голяма страна да диктува на по-малки държави какво могат да правят. Аз съм от малка Норвегия, която има обща граница с Русия. Ние никога не бихме приели една страна да каже: “Това е задният ми двор и аз решавам кой какво има право да върши.” Тук става въпрос за принцип – всяка нация има право да решава бъдещето си. Ако някой мисли, че Русия може да оспорва  това право на една независима, суверенна държава, то това е в ущърб на основополагащите европейски правила.

- Като премиер Вие преживяхте атентат в собствената си страна (на 22 юли 2011 г. норвежецът Андерс Брейвик изби 77 души – б.р.). Какво си помислихте, когато узнахте за атентатите в Париж?

Всеки терористичен удар е различен. За мен обаче всеки е напомняне, че терорът не познава граници и не се различава по религия, цвят на кожата и националност. Така беше тогава на остров Утоя, така беше и в Париж. И двете нападения са примери защо трябва да отстояваме нашите отворени общества и защо сме длъжни да борим терора, също и с военни средства. Целта на терора е да променим начина си на живот. Ето защо отговорът ни трябва да е, че ние продължаваме да се доверяваме на свободните си общества.

- Какво трябва да стори едно правителство, за да задравеят подобни рани?

Те никога няма да заздравеят. До сетните си дни хората живеят със скръбта си. Но забележителното, което видяхме както в Норвегия, така и в Париж, е, че мнозина, които сами преживяха терора, точно сега са решени да продължат да живеят нормално. Те не престават да ходят в ресторанти, на концерти или в младежки лагери (в такъв на остров Утоя Брейвик изби 69 млади хора, преди това той взриви 8 души в центъра на Осло – б.р.). Тези хора не позволяват да бъдат сплашвани от терористите. Това е нещо, което едно правителство не би могло да постанови. То е личен избор и той е величав!