"Прозрачност без граници" представи своя първи по рода си доклад за индекса на почтеност на регионално ниво. В 27 области са проверени 169 въпроса за основните 9 стълба на влияние, или "актьори" - кмет, общински съвет, администрация, полиция, съдебна власт, медии, бизнес, политически партии, граждански организации.

Макар че в специално разработения за целта индекс, цялата страна е със скромния резултат 3,10 по петобалната система, общините София и Бургас почти се доближават до отличните резултати.

"В Бургас работят около 100 неправителствени организации и са много активни - втори след медиите", каза кметът на Бургас Димитър Николов, който присъстваше на представянето.

Те са гости освен на заседанията на местния парламент и в комисиите, където по думите на Николов, се обсъждат най-важните неща - детайлите.

В морския град всъщност най-добрите показатели са за взаимодействието между 3-те основни участници -  кметската институция, общинският съвет (които са на първо място в цялата страна) и общинската администрация (№2 в страната).

От "Прозрачност без граници" изтъкват качването на всички важни документи на тези институции в интернет - не само дневния ред на общинския съвет, а и докладни, коментари на граждани, протоколи от проведените заседания, предложения на кмета. Изоставащите стълбове в Бургас обаче са именно гражданското общество и бизнес организациите, които са длъжници на местната система за почтеност. Бизнесмените не провеждат обучение по етични стандарти и добро взаимодействие с гражданските институции за персонала си. И на двете места заслуга за добрия резултат обаче имат регионалните омбудсмани.

В София крайните стойности са същите, но плюсовете идват повече от кметския екип, с по-малък принос на общинския съвет и администрация. Заедно с Разград столичните местни съветници се срещат с граждани в специализирани кабинети.

"Въведохме открита линия за всякакви сигнали - дори сутринта ги прегледах. По около 40 % се реагира веднага. Както се работи за децентрализация на национално ниво, така ние в София работим за децентрализация на общинско ниво. Ще делегираме още функции на районните кметове", каза Дончо Барбалов, зам.-кмет по финансите на столицата.

В София картината се допълва от най-активните в цялата страна медии и гражданско общество, но дефицитът се задава от работата на съдилищата - възможността да правораздават срочно и ефективно. Изследвани са Районният, Градският и Административният съд, стана ясно още от проучването.

Със съвсем близък положителен резултат е Стара Загора, където добрата класция е "носена" от комплексно присъствие на всички фактори. Например МВР органите тук имат публичност и отчетност, както и добри резултати по разкриване на корупционни престъпления.

Има и други отличници като Добрич, където има най-напреднало електронно управление или Габрово, където полицията работи най-активно против корупцията.

Що се отнася до дъното - Хасково, Варна и Видин (отзад напред), от "Прозрачност без граници" направиха важно уточнение, че данните са събирани една година, били са готови преди местните избори, но не са ги оповестили тогава, за да не бъдат обвинени в опити за влияние.

В Хасково и трите параметра на местните органи - кмет, съвет и администрация, са безкрайно ниски, но и при останалите 6 насоки на изследването резулаттите са най-лошите.

Във Варна до голяма степен стойността е формирана от тежкото наследство - именно в стария мандат на общинския съвет беше голямата протестна вълна от 2013 г., уточняват авторите на изследването.

Добри практики са обаче въведеният модел на етичен кодекс за служители, които могат по определени правила да подават сигнали срещу нарушения на свои колеги и да се чувстват защитени от евентуална репресия след това.

 Във Видин също има съвкупност от ниски стойности по всички показатели.

Сред всички недостатъци, отчетени в цялата страна, бизнес организациите имат ниски стандарти за тяхната собствена публичност и отчетност, ниски стандарти за подкрепа на добри граждански инициатини и организации.

Политическите партии също имат ниски стойности на доверие, както и медиите - те са под критичното ниво от средна оценка 3.

В регионалните средства за масово осведомяване основен дефицит остава недоброто ниво на разследваща журналистика, а в повечето градове не може да бъде проследено кои са реални собственици, както и самите медии нямат добра политика за за право на отговор от засегнати лица.

Ниски са стойностите на прозрачност и почтеност в органите на МВР, а основният дефицит е по отношение разкриваемостта на престъпления по служба с последваща облага.