Вече стана дума, че от времето на последното Велико народно събрание искам да съм главен прокурор.

От вчера това желание се изпари. Защото се случи следното.

Първо, фигурата на главния прокурор досега имаше само конституционни предимства: най-дълъг мандат, безотчетност, централизирана в него йерархия, историческо отсъствие на фигура като Сталин или Путин, която да управлява мен като един вид „Вишински“ или „Устинов“ и „Чайка“. (Тези двамата са последните генерални прокурори на Руската федерация, колегата Чайка все още е на работа.)

Сега, отвъд конституционните предимства, аз получавам и право на първа брачна нощ с Висшия съдебен съвет и следователно със съдебната система. Ако ще се отчитам пред законодателното събрание, ще го правя, ако и когато искам, по теми, които аз преценя, че са важни за народните представители (чийто мандат и тъй е по-кратък от моя и те нищо не могат да ми направят).

Второ. Вследствие на горното, аз вече имам и право на първа брачна нощ и с правителството. Някои хора не го разбират, но обстоятелството, че не се получи съдиите да имат мнозинство във ВСС, означава, че не съдиите са гарант за независимостта на съдебната система. Такъв е главният прокурор. Всъщност във ВСС втората дума трябва да е в „кавички“. Прокуратурата има това предимство, че може винаги да отвори дело срещу някой от изпълнителната и друга власт или да се самосезира по повод разследвания на журналисти, или просто така.

Трето. На пръв поглед, това право не е за пренебрегване: предстоят цесии, разваляне на сделки и договори с международни или местни компании, с концесионери, кредитори или длъжници на банки (засега само на КТБ). По тях ще трябва да се произнася съдът, а аз ще разполагам с най-постоянното влияние в системата и нейните назначения. Отваря се необятно поле за работа. Проверките в електроразпределителните дружества от началото на 2013 г. бяха само репетиция.

Четвърто, онова, което бе предвидено да бъде роля на ДАНС (и срещу което някои хора протестираха известно време), сега може да се осъществи чрез прокуратурата, т.е. главният прокурор, т.е. чрез моя скромност.

Но горното само на пръв поглед изглежда положително, положението се усложнява.

Аз не разбирам от всичко, въпреки добрите приятели във ВСС и на други места. И въпреки удобния случай да назнача подходящ министър на правосъдието. Но понеже той вече няма да се казва Христо Иванов, хората ще разбират, че не е самостоятелен, отговорността ще падне върху мен.

Някои хора може би ще получат удобен, антинатовски министър на войната, защото сегашният ще се оттегли. Но тези хора не са свикнали да носят отговорност, ще се държат в сянка (ако изключим щастливите физиономии и самодоволния изказ в случаи като вчерашния в парламента, не съвсем разбираеми за мнозинството избиратели).

ДАНС също има това предимство, че работи в режим на класифицирана информация. При мен и прокуратурата такава няма как да се получи. Назначенията в системата и в крайна сметка съдебните процеси са все пак публични.

Положението се усложнява и политически. Което е било, е възможно и даже вероятно.

Въпреки че е много вероятно управляващото мнозинство да запази видимост на единство, оттук нататък то ще бъде на мнозинства според случая. Не че то досега не беше само видимост. Но страната ще се върне в маниера на обществено управление от мандата на проф. Любен Беров.

Подобно на 2013 -2014 г. разходите на правителството ще трябва да се увеличават без съществени поводи, за да осигурят любовта на народа и да се купуват гласове на избирателите по повод президентските, а след това и общите избори. Единственото сигурно нещо на това поприще ще бъде бюджетът на прокуратурата.

Партиите и водачите в парламента ще се съревновават в своя собствен дневен ред – един ще иска златната мина в Челопеч, друг „Мариците“, трети Южен и Турски поток заедно с „Белене“, четвърти – някои банки, пети – митниците, шести - ВЕИ-тата барабар с ЕРП-тата. Маса хора искат да вземат работата на другите с помощта на правителството, а почти всички – или да чопнат европейски субсидии или държавният бюджет да им изкупува продукцията или поне покрива загубите.

Тези намерения и начинания ще трябва да бъдат замазани в очите на обществото с още повече бюджетни разходи, някои ще опитат да вдигнат данъците. Хаосът ще нарасне, с него и непредвидимостта, несигурността на договорите. Инвестициите ще се свият до поддръжка на онова, което вече работи и не може да бъде бързо изнесено. Избирателите ще продължат да гласуват с краката, въпреки добавките за майчинство, минималната работна заплата, коледните надбавки и останалите „социални придобивки“.

До дълбок упадък чак може би няма да се стигне. По времето на Беров икономиката бе все още държавна и повсеместно работеща на загуба. Днес икономиката е предимно частна и работи добре, засега на печалба.

Но тези мушмороци в парламента ще докарат нова рецесия.

И тогава току виж мнозина решат, че съм виновен аз, главният прокурор. Защото се оказах на нужното място в нужното време, при сегашната конституционна уредба на функцията ми. Току виж някой решил да ме гръмне, защото в хаоса не можеш угоди всекиму.

Най-добре е да се върнем към предложенията за реформи на Христо Иванов.

Но не знам как да стане това. Злият дух излезе от бутилката.