Докато се трудил в името на светлото бъдеще в своята лаборатория през 1921 г., Томас Миджли изобретил тетраетилоловото, с което автомобилните двигатели станали по-ефективни от всякога.

Но дали добавеното олово към петрола не довело и до нещо по-лошо?

Дали това не била и причината за продължилата десетилетия вълна от престъпления, която започна да утихва с премахването на отровната съставка от горивото? Тези въпроси задава Доминик Кашани от БиБиСи.

През по-голямата част на 20 век престъпността непрекъснато се покачва. Преди двайсетина години обаче тенденцията се обръща и всички статистически данни показват понижаване. (поне във Великобритания и в по-големите западни страни)

Това се случва в държави, чиито правителства са водели коренно различни политики за справяне с престъпността.

Ако държавата вкарва повече престъпници в затвора, престъпността спада. Ако затвори по-малко... престъпността отново спада. Изглежда никой не знае защо.

Но има хора, които вярват, че отстраняването на оловото от горивото е било решаващ фактор.

Оловото може да бъде абсорбирано от костите, зъбите и кръвта. Води до увреждане на бъбреците, потиска растежа, предизвиква коремни болки, анемия и сериозно влияе на нервната система. Преди повече от век Кралска комисия препоръчва на британското правителство да не позволява на жените да работят в производства с олово, защото това може да доведе да увреждане на репродуктивните им органи.

През 1970-те изследвания показват, че учениците могат да се отровят дори като си дъвчат ноктите, по които има малки частици от съдържащата олово боя от техните домове и училища.

„Ако искате да разберете причините за престъпността – и да се заемете с тях – трябва да започнете от оловото“, казва д-р Бернард Геш, психолог от Оксфордския университет, който изследва ефекта от диетите и други фактори от околната среда върху престъпниците.

"Оловото е много силен невротоксин“, казва Геш. „То оказва различни влияния върху мозъка и това се доказва от стотици изследвания. Оловото на практика променя мозъка. Намалява сивото вещество в зоните, които отговарят за мисленето и планирането“.

С други думи – отравянето с олово води до лоши решения.

В началото на 1990-те икономистът и специалист по жилищна политика Рик Невин се чудел дали си струва САЩ да похарчат огромни пари, за да отстранят оловото от жилищата в американските градове.

Тогава всички знаели, че оловото уврежда мозъка и на тялото са необходии дълги години, за да се освободи от него. Невин се зачудил дали натрупването на олово се отразява на поведението, което накрая води до криминални прояви. Той изчислил покачването и спада на присъствието на олово в петрола и сравнил данните с кривата на престъпността. Това, което забелязал, било стряскащо.

Когато оловото в околната среда растяло, Невин открил същото покачване на регистрираното насилие двайсетина години по-късно. А когато оловото намалявало, престъпленията също тръгвали надолу – отново 20 години по-късно.

Дали това бил еднократен статистически резултат? И къде е доказателството, че оловото наистина води до престъпност?

Преди 14 години проф. Джесика Райс, икономист от Амхърст колидж в Масачусетс, била бременна и правела всичко това, което правят майките в очакване на дете – чете книги за рисковете пред здравето на детето си. Започнала да чете за оловото в околната среда, както направил Невин преди това, и също започнала да размишлява върху връзката между оловото и престъпността.

„Всички се опитваха да разберат защо престъпността намалява“, спомня си тя. „И реших да тествам дали има взаимоследствена връзка между оловото и престъпността. Проверих данните за отстраняването на оловото от горивото в американските щати през 1970-те, за да видя дали има връзка с намалената престъпност през 1990-те.“

Проф. Райс събрала данните от всички щати, включително и числата за продажбите на бензин. Тя нанесла данните за престъпността за всички райони и после приложила общоприети статистически инструменти, за да изключи влиянието на други фактори, които биха могли да предизвикват престъпност. Резултатите й потвърдили хипотезата за оловото.

"Има сериозна взаимоследствена връзка“, казва тая. „Може да се види в данните щат по щат. Там, където първи са се освободили от оловото в горивото, първи са усетили намаление в престъпността точно 20 години по-късно“.

Тя установила още различни равнища на престъпност в щатите с високо и ниско съдържание на олово в горивото.

Първоначалното изследване на Невин твърди, че контактът с олово в детството увеличава вероятността да извършиш престъпление, когато наближиш 20-те. Проф. Райс пък стигнала до извода, че законите срещу замърсяването на околната среда са обърнали тенденцията в престъпността във всеки отделен щат.

"Оловото ни променя“, казва тя. „Ако ми кажете, че не вярвате на тази история, то моят отговор е, че трябва да намерите друга история, която да обясни нашето откритие“.

От тогава данните в подкрепа на теорията за оловото стават все повече. Невин предсказал, че престъпността ще намалее и в други страни 20 години след забраната на оловния бензин. И... тяхната теория започва да се доказва в Европа.

Оловният бензин във Великобритания е забранен по-късно от Северна Америка и престъпността на Острова започва да спада по-късно от САЩ и Канада.

Изследователите започват да потвърждават теорията с данни от повече и повече държави. Навсякъде е едно и също – 20 години по-късно престъпността намалява.

Д-р Бернард Геш предполага, че оловото е отговорно за над 90% от спада на престъпността в целия свят.

"Много хора ще кажат, че тази корелация не може да бъде причина“, казва той. „Но се вижда, че колкото повече човек е изложен на олово, толкова повече проявява насилие. Не казвам, че оловото е единственото обяснение за спада, но със сигурност е най-убедителното. Освен ако някой не твърди, че мозъкът няма нищо общо с взимането на решения“.

Тогава защо тази теория не е общоприета?

Засега остава само теория, защото никой няма нарочно да зарази хиляди деца с олово, за да види дали ще станат престъпници.