Едва ли има дума, която да вбесява повече нашите съграждани от "елити". Употребете я небрежно под някой статус във фейсбук и ще последват неописуеми попържни - какви елити са тия бандити, тия простаци...

Недоразумението е в това, че хората чуват в думата някакъв комплимент ("избраници" - от "elected"), а не социологическото понятие, възникнало в Италия към края на XIX век.

В противовес на простоватата марксистка "класа" "елит" определя онези, които управляват обществото не само през собствеността, но и въз основа на такива по-невидими неща като лични връзки, роднинства, вкусове, образование и т.н. Елитът е потенция, от него е много вероятно да излязат не само бизнесмените, но и политиците, професорите, генералите. Но заедно с това е възможно наследникът на могъщ род да стане пройдоха, възможно е и амбициозният провинциалист тип “Растиняк” да проникне в елита къде с неимоверен труд, къде с женитба – просто вероятността е по-малка.

Вътре в елитите има яростна конкуренция, но този, който гледа отвън, има чувството, че това, което ги свързва, е повече от това, което ги разделя.

Всяко политическо пространство развива стратегии за възпроизводство на елитите си. Елитите се женят помежду си; уреждат балове, запознанства именно за да насочат свободния иначе избор на младите. Начин за удържането на границата с простолюдието, това е клубната култура, особено развита в Англия.

Представете си го така: едни хора плащат безсмислено висока такса, за да могат да обсъдят последния вестник или театрално представление. Смисълът е в това, че по този начин те постепенно изграждат връзки и доверие. Тази форма на елитостроене пробваха новите богати и в България през 90-те години чрез участие в екзотични общности като Ротари клъб, Тамплиери или Масони, но някак работата напомняше маскарад. Има наистина закрити места за луксозно потребление, но това по-скоро действа разложително. Защото принадлежността към елита предполага определена трайност, докато бързите пари днес ги има, утре ги няма.

Друга стратегия са престижните учебни заведения, каквито са Големите училища във Франция

създадени след Революцията. И до днес, като се огледаме, леви и десни политици, топ мениджъри и световни интелектуалци някак все се оказват излезли от едно и също училище: нашето "всичките са маскари" в тази страна често се превежда като "всичките са съученици".

Наистина достъпът до големите училища е свободен според републиканската идеология на меритокрацията ("власт по заслуги") и все пак вероятността за това детето на лекаря да се озове в училището за лекари, а детето на висшия администратор - в това за висша администрация, е несравнимо по-висока, отколкото за "народа".

У нас подобна техника за производство на елити е свързана с чуждестранните гимназии. След закриването на Робърт колежа комунистите плахо се връщат към чуждестранните гимназии, първо с немската в Ловеч през 50-те, после, разрешавайки все повече и все по-амбициозни езикови училища, където децата на привилегированите от режима следва да станат част от бъдещия елит.

Защо тази техника днес вече не работи? Ами защото елитарните деца от езиковите гимназии в голямата си част отлитат за чужбина, където имат и най-добрия шанс да се интегрират спрямо останалата част от населението. Прибавете към това и обстоятелството, че по-богатите имат и възможност за по-добро следване в чужбина, съответно за по-добра интеграция там. С други думи – системата, разработена от комунистите за създаване на национален елит, днес работи в обратен ред: за унищожаване на националния елит. 

Заслужава да се отбележи и най-самобитната измислица на стария режим: номенклатурата

Тя включва потенциалните управници за дадено ниво, утвърдени от по-горния орган, които даден ръководител има под ръка да назначава. Т.е. в този бюрократичен елит влизаш не с клубна карта или с диплома, а с политическо решение, което взема предвид "предаността", "идейността" и въобще доколко е "наш човек". Веднъж попаднал в списъка, можеш да си сигурен, че ще те местят от пост на пост на съответното ниво.

Идеята е да не се допуска субективизъм, отделният началник да бъде подвластен на колективния принцип. В резултат номенклатурата се оказва една йерархично подредена и преподреждана система от списъци: наместо от обща култура, умения, ценности попадналите в тях са свързани само от идеологическия ритуал. Впрочем и днес всеки политик работи със списък от хора, подходящи за едно или друго: въпросът е какво стабилизира участниците в него - партийна шумотевица? Обществено призната компетентност? Лична свързаност с притежателя на тефтерчето? В страни с улегнала социална структура първо възникват елитите, после списъците с онези хора сред тях, които стават за една или друга работа; опитът у нас да се създадат елити чрез тефтерчета и при соца, и сега ражда главно недоразумения.

С повече успех се прилага у нас това, което ще нарека технология на хранилката

Става дума за това на определен тип хора да се дадат някакви материални привилегии, които да възпитат у тях лоялност към групата. Почивни станции за ЦК с надничаща тук-там западна зараза, жилищни блокове за писатели, които сутрин се поздравяват с кофа боклук в асансьора. Общият бит, по Маркс, ражда своя епифеномен - елита.

Оказа се, че този модел съвсем не си е отишъл с комунизма: напротив, той като че ли най-успешно гради елитите и до днес. Вземете скандала с КТБ. Какво ще се окаже? Че в тази банка на непазарни привилегировани финансови услуги дискретно се радват политици от ляво и дясно, от почтения и от сенчестия бизнес, художници и журналисти, прокурори и съдии. При това банката се захранва от необятния ресурс на държавните предприятия: зад елито-строителната хранилка прозира държавата, точно както беше навремето с блока на уж обществения Съюз на писателите.

Като погледнете назад, ще видите, че подобна роля играеха в годините и Първа частна банка и Росексимбанк

Така захранват новите елити в строително-туристическия бизнес: току построи хотел я някой депутат, я магистрат, я брат на еди-кого си. Достъп до вътрешна информация за борсови операции, обществени поръчки, енергетика и какво ли не. Особено на местно ниво, където обикновено всичко се пречупва през един човек, неговото семейство, неговата трапеза или легло.

Допускат заради някакви насрещни услуги, вероятно се оцапваш малко; около всичко това вероятно ходиш по разни "клубове", развиваш лични контакти. Участието в общата хранилка истински сплотява българските елити; доколкото знам, по-мощен е този модел само в Русия, но пък там и ресурсът е повече. Напразно ще чакаме допуснатият да разкаже за тайните там, вътре: културата на подхранваните елити е в това да не бият на очи повече, отколкото трябва. Вероятно така се и разпознават - по тези специфични мълчания, когато разговорът се завърти около хранилката.

-----

* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през август 2014 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2016 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.