Ако на 19 септември 2014 г. се бяхме събудили с новината, че мнозинството шотландци са подкрепили отделянето на страната си от Обединеното кралство; ако това беше предизвикало вълна от подобни референдуми в други европейски държави; ако и без това разделеният континент вече не успява да удържа единството на Европейския съюз; ако Ислямска държава се окаже устойчиво явление и се установи през една граница от нас; ако Русия продължи да „освобождава“ територии в съседни държави; ако петролът рязко поевтинее... или пък поскъпне; ако климатът реши да повтаря 2014-та и водата продължи редовно да се излива по много и наведнъж; ако...
 
Шотландия все пак остана част от Обединеното кралство, но това изобщо не означава, че заобикалящият ни свят не може да стане драстично различен за много кратко време. Възможните сценарии са различни – едни повече, други по-малко вероятни, но въпросът е какво се случва с България при всяко едно развитие. А неща са се случвали и пак ще се случват. Каква щеше да бъде историята, ако Милошевич не бе подпалил бивша Югославия, на страната не бе наложено ембарго и зараждащата се българска мафия не бе изконсумирала това като допинг. Но понеже историците не обичат думата „ако“, да погледнем в бъдещето. Как ще се държи България, ако джихадистите прокудят още повече хора от домовете им и прочутата 30-километрова стена по границата с Турция вече по никакъв начин не може да спре огромното количество хора, търсещи сигурност и храна...

Една лоша новина

В България нито една институция не прави подробни предвиждания за сценариите от близкото или по-далечно бъдеще. „Никой не прави подобно нещо и не би могъл да прави, защото в България не съществува функциониращ политически елит, който да е гръбнакът на държавата", констатира директорът на Института за регионални и международни изследвания Огнян Минчев.

Огнян Минчев

Според него държавните институции се третират като „платформи, върху които могат да се реализират частни и групови интереси“. Това личи често и по поведението на управниците – които и да са те. Бежанците ни изненадват, дъждовете ни наводняват, действията на Русия ни объркват, а всяко от тези събития е могло да бъде предвидено в някой от възможните сценарии. И тогава зимата да не ни заварва неподготвени.

Владимир Шопов

„На нас бъдещето „ни се случва“, нямаме опит за анализ на бъдещето, поредица от сценарии, рамка от макро-тенденции, в които ние ще функционираме и трябва да взимаме решения. Това е голямата разлика с някои други държави“, коментира и основателят на консултантската компания „София Аналитика“ Владимир Шопов. Подобни анализи в България на теория се правят от специалните служби, рядко се е случвало, но и отделни президенти или премиери са опитвали да планират по подобен начин. „Но като цяло това не е в административната и политическа култура в страната. По-скоро става инцидентно и е доста повърхностно", добавя Шопов. Този тип планиране попада в хватката на поредния параграф 22. За бъдещето се замислят само стабилни управления, докато коалиционните и нестабилни решават задачи от всекидневнието. Но пък и няма как нестабилните да бъдат стабилни, ако няма общоприета линия, която държавата да следва. И порочният кръг ни задържа там, където сме.

Какво имаме

Освен различните служби и агенции, аналитичен отдел има и президентската администрация. Звеното се състои поне от политолог, икономист и социолог, които подготвят седмични и месечни брифинги по текущи въпроси. Разбира се, че отделът използва огромно количество анализи от институции на Европейския съюз и НАТО, както и от отделни партньорски държави. Екипът поддържа контакти с НСИ, БАН и университетите, използва и продукти на специализирани реномирани агенции.

Павел Атанасов

"По отделни секторни въпроси работим при заявка за анализ с отделни тинк-танкове. Например с продуктите на анализаторски компании – Oxford Analytica, Jane’s, Stratfor, Economist Intelligence Unit. Използваме отделно за класифицирани брифинги и анализи информацията, която постъпва при държавния глава от Служба Военна Информация, Национална Разузнавателна Служба и ДАНС", обясни за Клуб Z ръководителят на звеното Павел Атанасов, който е и зам.-министър на отбраната в служебното правителство на Георги Близнашки.

Ключовите думи в описанието на това, което прави аналитичният отдел при президента, са „текущи“ и „отделни“ случаи. Досега има само един опит за дългорсочен поглед. 

„През 2012 година звеното стъпи на резултатите от проведените съвети по „България 2020“ и с помощта на анализи от ЕС и НАТО за идентифицираните предизвикателства и възможности пред България в дългосрочна перспектива до 2030 година, стигна до трите големи теми пред нас – демография, технология, природни ресурси“, допълва Атанасов.

До каквото и да стигне като изводи този отдел, подобен документ не се превръща в основа за бъдещи политики. Най-малкото защото реалната власт е в отсрещната сграда – Министерския съвет.

"Когато се прави в президенството всичко „остава на хартия“, поради конституционния модел или липса на желание и способност на съответния президент да структурира обществен дебат и решения на ключови дългосрочни проблеми", обяснява проблема Владимир Шопов.

А как е там

Когато всеки американски президент влезе в Овалния кабинет за първи път, той заварва на бюрото си една не много дебела папка, в която са описани очакваните тенденции в следващите 10-20 години и факторите, които ще оказват най-силно влияние върху развитието на света. Съединените щати имат Национален съвет по разузнаване (National Intelligence Council), чието име вероятно заблуждава – той не е част от ЦРУ, макар че използва в анализите си и тяхна информация. На всеки четири години Съветът изработва доклад за глобалните тенденции, който на думи е предназначен за президента, но всъщност е публичен документ и всеки може да го прочете на сайта на институцията. През 2012 година е публикуван последният досега анализ „Глобални тенденции 2030“, който посочва кратко и ясно мега тенденциите - все по-голямо овластяване на индивидите чрез комуникации и образование, все по-трудно достъпни храна, вода и енергия, преминаване към многополюсен свят.

„Глобални тенденции 2030“ описва и потенциалните светове, в които ще му се наложи да взима решенията си Барак Обама. По един начин ще изглежда светът, ако Съединените щати се насочат към вътрешната си политика и процесът на глобализация се забави. По съвсем различен начин ще изглежда, ако Америка и Китай намерят допирни точки по ключови въпроси и създадат стратегическо партньорство. По трети начин ще изглежда, ако задълбочаващите се наравенства доведат до локални или по-мащабни избухвания. Разбира се, че няма рязка граница между различните сценарии и преливането между тях е естествено. Всичко това обаче е прилежно описано като възможно развитие и политическите планове имат на какво да стъпят.

Партньорите зад океана са стигнали и по-далеч – въпросният доклад съдържа и списък с „черни лебеди“ - онези събития, според Нисим Талеб, които идват неочаквано и променят всичко, а след това ти се струва, че всъщност е имало логика да стане точно така. Сред откроените преди две години вероятни „черни лебеди“ са глобална пандемия и още по-бързи климатични промени. Това напомня ли ви на нещо от новините от последните месеци? „Черен лебед“ е и бързо демократизиращ се, а дори и разпадащ се Китай. По същия начин е оценена и вероятността от разпад на еврото – тази тема все още не е забравена в новините. Дори евентуален разпад на Съединените щати е включен като сценарий, който може да не е много вероятен, но все пак е предвиден.

Футуролог ли?

Хората, които се занимават с подобни анализи за бъдещето, се наричат футуролози или футуристи. Първото може да напомня за астролози, а второто – за направление в изкуството, но истината няма нищо общо нито с едното, нито с другото. Това са изследователи, които систематично анализират възможните сценарии за бъдещето, движещите тенденции и рискове. Мариана Тодорова от Института за изследване на обществата и знанието към БАН се занимава с тази дисциплина и амбицията й е да направи футурологията малко по-популярна дейност и в България. Била е част от администрацията на предишния президент и познава от първо лице липсата на стратегическо планиране в българската политика. Според нея, не толкова поради липсата на воля, колкото поради липсата на капацитет.

Мариана Тодорова

"Правят се само финансови и икономически прогнози, тъй като за това има специалисти. Работата на футуролозите обаче е комплексна и интердисциплинарна и такава компетентност не се заражда спонтанно. Ние анализираме източниците, моделите и причините за стабилността и промяната – била тя очаквана или неочаквана. Картографирането на бъдещето включва описването на всички възможни и вероятни сценарии в политически, социален, икономически, екологичен и всякакви други аспекти", обяснява Тодорова.

Футурологът посочва и конкретни фактори, които България не отчита в голяма степен – например презонирането на света от един към няколко полюса, бъдещата ролята на Турция, феномена Ислямска държава, дори и нови договорености в космическото право и позиционирането на космически оръжия, климатичните промени...

"Но не се обръща внимание и на мини трендовете, които са в състояние да променят глобалната картина. Например в избора за Обама критична роля са имали белите неомъжени жени кариеристи, които са от покрайнините на големите градове. Подобни връзки съществуват и в България. Така могат да се обяснят много феномени - популистки и националистически партии например“.

Амбицията на Мариана Тодорова е да организира и в България научна неправителствена структура по прогнозиране, така както подобни работят в много от развитите държави.

А междувременно...

Така времето минава, енергията отива в реакцията на всекидневни проблеми, държавата се носи по течението. Понякога се получава, по-често не се получава.

"Страна, която няма изградени очаквания за бъдещето на базата на научни прогнози е лишена от визионерство и мащабност. Наличните системи съществуват по инерция с тенденция към затихване или изпадат в колапс поради липса на планиране на процесите", поставя диагнозата Мариана Тодорова.

"На нас ни се случват събития и просто ги микро-менаджираме като реакция на кризи, не управление, а смекчаване на последствия. До следващия път", констатира същото и Владимир Шопов.

Според него партиите на власт нямат дългосрочен управленски хоризонт. Управленията са „от ден до пладне“, отклоняват, а не решават проблеми и нямат ангажимент към бъдещето.

"Това е вакуум и той бива попълнен от групировките на посткомунистическата олигархия", слага точка на описанието Огнян Минчев.

Тази история може би обяснява и следния парадокс – в последните години все по-често провеждаме избори, а все по-рядко имаме усещането за избор.

-----

* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през октомври 2014 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2016 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.