"Коледа представлява опасност за мюсюлманската вяра в страната. И не е правилно мюсюлманите да празнуват на този ден, защото това би било равносилно на отричане от религията”, убедени са властите в Сомалия, където на 22 декември Коледа бе официално забранена, а силите за сигурност бе възложено да бдят за спазването на забраната.

По сходен начин стоят нещата в Таджикистан, където министерството на образованието с указ е забранило елхите и поднасянето на подаръци в училищата. Забраната обхваща и фойерверките, празничните трапези и дарителските кампании, при това изобщо не е първата в страната – още през 2013 таджикското правителство забранява Дядо Мраз /руската версия на Дядо Коледа/. А в Бруней? Там е недопустимо да се поставя празнична украса и да се пеят коледни песни. Официалната аргументация е, че Коледа представлява заплаха за мюсюлманската вяра. Който пък въпреки всичко дръзне да празнува, рискува глоби до 20 000 долара и пет години затвор.

Все пак потърпевши от тези забрани са само малка част от над двата милиарда християни, за които днешният ден е специален, респективно трябва да бъде отбелязан подобаващо – с традиционните празнични атрибути, обичаи и традиции. Но какво означава традиционни? За едни това е елхата, за други звездата, за трети нещо трето – разнообразието по Коледа изобщо не е дефицит и в различните страни празникът може да изглежда много различно. Ако, например, вместо елха с празничната украса е накичено мангово дърво.

Така е в Индия, където християните са само 2,4 процента от населението, но населението е 1,2 милиарда, т.е. става дума за почти 30 милиона души, празнуващи Рождество. И там преди празника се пости, а на тържествената софра челно място заемат оризът с къри, зеленчуците и месото. На хинди Коледа означава „Голям ден” и отношението към него наистина е такова. Под девиза „Колкото по-пъстро, толкова по-добре” манговите дървета се сдобиват с бляскава украса и дори по къщите се поставят коледни ясли. След църковната служба в полунощ хората пък тръгват от къща на къща с малки фигурки на Исус в ръце и събират дарения за бедните.

От Гренландия до Филипините – тази е земната траектория на Христовото Рождество. В Коста Рика го честват, танцувайки салса, в Суматра не се правят подаръци, но децата получават нови дрехи за църковната служба, в Мексико след религиозните ритуали започва парти, което продължава до сутринта. И в Китай празнуват Коледа, макар отлично да си дават сметка, че духовна връзка с Христовото Рождество нямат – набляга се на пазаруването и потреблението, за което Коледа е отличен повод.

„Ако някой ме покани на празненство, ще отида с удоволствие. А ако не ме поканят, няма да празнувам. При всички случаи на този ден навсякъде ще бъде пълно с хора”, споделя един поданик на Поднебесната империя.

Друг си признава:

„Всяка година празнувам Коледа, но не знам откъде идва този обичай”.

И в Сингапур много тачат Коледа, свидетелстват очевидци, впечатлени от пищната украса и празничната треска, завладяла града, въпреки 30-градусовите температури. Християните в Сингапур са двайсетина процента, но там за привържениците на различните религиозни общности било характерно това, че всеки чествал и празниците на другите.

Всъщност – както са установили експертите по отбелязването на Коледа, основните различия са в менюто и в начина на раздаване на подаръците. Които британците, например, оставят под елхата на Бъдни вечер, а ги отварят едва на следващия ден, когато започва същинският празник. На трапезата се възцарява или пуйка, или ростбиф, а пълното щастие е гарантирано от специални бонбони, пълни с малки подаръчета.

В Швеция подаръците са по-скоро на втори план – централно място заема храната:  греяно вино за начало, последвано от маринована херинга и сьомга за предястие. За основно обичайно се сервират местните кюфтенца „Котбулар” или дивеч, като специални блюда се оставят пред вратата и за домашните духове – млечна каша. Латвийците, които очевидно също се боят от духове, смесват на Бъдни вечер християнски и езически обичаи – едновременно с Рождество честват зимното слънцестоене. И хората се преобличат като животни, след което обикалят от къща на къща, за да прогонят злите духове. Елхата се украсява със звезда от слама и със сухи цветя, а вечерята включва кървавица, кисело зеле, свинско печено, понички, пълнени с кайма. Присъствието на цяла свинска глава на софрата също не е рядкост.

За гърците знаем, че обичат да палят огньове по Коледа – пак за да държат злите духове на разстояние. И задължително поднасят за десерт „Меломакарона” – пъстра чинийка със сладкиши от бадеми и грис. Новозеландците пък си правят не друго, а тортата „Павлова” със сметана и белтъци, украсено богато с парченца киви.

Вероятно по-малко известно е, че етиопците празнуват като руснаците – на 6 януари, когато настъпва краят на постите и миряните са заслужили пищната софра. Националното блюдо в тази държава се нарича „Доро Ват” и представлява люта пилешка яхния с яйца. Преди да седнат на масата обаче, етиопците посещават шестчасова църковна служба, за която се обличат в бяло и носят със себе си свещи, с които после се включват и в празничната процесия.

Американците пък имали обичая да крият сред играчките на елхата не друго, а краставичка – истинска или стъклена, талисман за щастие на този, който я открие. А в Украйна щастието го носи паяк – и той на елхата с прилежащата паяжина. Легенда разказва за възникването на този обичай: вдовица, която нямала пари за коледна украса, се събудила на Рождество и установила, че елхата й е покрита с паяжина. Жената много се зарадвала на неочакваната декорация и отпразнувала Коледа както подобава.

А какво се случва на Коледния остров, който далеч не е така популярен като Великденските, но също е препоръчвана туристическа дестинация за тези, които не се плашат от продължителните полети до източната част на Индийския океан. Точно както Великденските острови, открити в деня на Христовото възкресение през 1722, остров Рождество е открит на Рождество – на 25 декември 1643. Точно там обаче никой не празнува Коледа – двете хиляди жители на принадлежащото към Австралия парче земя са предимно мюсюлмани и будисти и честват своите божества на други дати.