Покрай последните промени в Конституцията, свързани със съдебната реформа, за пореден път се актуализира темата за свикване на Велико народно събрание (ВНС). Тя не е нова и отдавна е записана в програмните документи на някои политически формации. Новината в случая бе, че за свикване на ВНС заговори Лютви Местан, по това време все още лидер на ДПС. Съмненията, че и тези му приказки бяха причина за свалянето му от поста по бързата процедура, инициирано от почетния председател на ДПС Ахмед Доган в края на годината, остават.

Думите на Местан прозвучаха като готовност от страна на ДПС за по-дълбоки съдебни реформи. Истината обаче е, че ВНС е по-скоро непреодолима пречка за осъществяването на тези реформи. Особено с оглед на настоящата политическа ситуация.

Избори за ВНС се свикват с мнозинство от две трети или 160 депутати. А за да се пристъпи към свикване на ВНС партиите трябва предварително да са се разбрали какви точно промени в Конституцията ще бъдат приети. Достатъчно е да припомни, че при последните промени на Конституцията текстът, който запази мнозинството на прокурорите в тяхната колегия във Висшия съдебен съвет (ВСС) събра над 200 депутатски гласа, за да се види колко е дълъг пътят до евентуално свикване на ВНС.

Ето накратко как е регламентиран великият парламент. В чл. 157 на Конституцията е записано, че ВНС се състои от 400 депутати. Според закона от 1990 г. 200 от тях се избираха мажоритарно. Това обаче бе отменено с новия Изборен кодекс, приет по времето на кабинета "Орешарски". Сега ВНС се избира по същия начин като обикновен парламент - с пропорционални листи и преференциално гласуване.

Според чл. 158 правомощията на ВНС са: приемане на нова Конституция, изменение на територията на България, промени във формата на държавното устройство и държавното управление и др.

Според чл. 160 Народното събрание решава да се произведат избори за ВНС с мнозинство от две трети или 160 депутати. В чл. 161 е записано, че самото ВНС приема решения за промени в Конституцията с мнозинство от две трети от всички народни представители на три гласувания в три различни дни или 267 депутати.

ВНС решава само тези въпроси от Конституцията, за които е избрано. Това е текст, който връзва ръцете дори на самия велик парламент, защото той очевидно не може да прави промени по своя инициатива.

В историята на България от 1878 г. насам е имало 7 велики народни събрания. Първото избира Александър Батенберг за княз през 1879 г. Второто суспендира Търновската конституция и въвежда режима на пълномощията - извънредни права за княза - през 1881 г. Третото заседава през 1886-1887 г. То избира Валдемар Датски за български княз, а след отказа му е избран Фердинанд Сакскобургготски.

Четвъртото ВНС заседава през 1893 г. и прави същото, което очакваме от евентуалния бъдещ велик парламент - промени в Конституцията. Създават се две нови министерства, князът получава правото да награждава с ордени, променят се ограниченията на вероизповеданието на монарха и престолонаследника и др. Изменения на Конституцията прави и петото ВНС - титлата княз се заменя с цар, разширяват се външнополитическите правомощия на монарха и др.

Шестото ВНС заседава от 1946 до 1949 г. То приема втората Конституция на България от 1947 г. Седмото ВНС пък беляза началото на демократичните промени в България след 1989 г. През 1991 г. то прие настоящата Конституция. 

Демокрацията е спазване на процедури. В случая обаче процедурата, свързана с ВНС е изключително тромава и особено в настоящата политическа ситуация свикването на подобен орган е почти невъзможно. Не е изключено дори на пословично търпеливите българи да им писне и да преминат към революционни действия, докато политиците евентуално предприемат стъпки за свикване на ВНС. Защото Конституцията има нужда от сериозен ремонт и това става все по-очевидно за все по-голяма част от обществото.