Политическите убийства

Когато един диктаторски режим закъса и е притиснат до стената, той отчаяно търси изход от положението. Готов е на всичко, само и само да съхрани властта си, защото всякакви оставки или демократични реформи – да не говорим за извинения за грешките, са му изцяло чужди. Режимът на Владимир Путин все повече доказва, че не е изключение. Но все повече хора започват да си отварят очите и да се отърсват от илюзиите. Русия вече твърдо загърби демокрацията, зачатъци от която имаше при Михаил Горбачов и Борис Елцин. Разликата между нея и обявената от Путин "суверенна демокрация" е като между Канада и канализация, както гласеше един български виц от началото на прехода.

Похватите са разнообразни. В тях влиза и убийството. То е крайна, но за съжаление твърде често използвана форма. Жертвите са ликвидирани така, че следите да се скрият, неудобните тайни да се заметат под килима. И в тези действия участва цялата държавна машина. И то така, че да обърка възможно най-много хора с действията и пропагандата си.

Последният случай е убийството на опозиционния лидер Борис Немцов. Той бе покосен на метри от Кремъл вечерта на 27 февруари. Въпреки обясненията и извършените арести едва ли някой трезво мислещ човек ще повярва този път на пропагандата. Версиите се сменят една след друга и почти всички са в посока, че – видите ли – Немцов е убит от противници на Путин, които искали да дестабилизират Русия. Повечето разумни хора обаче са убедени, че Немцов е ликвидиран заради откритото си противопоставяне на Путин. Той бе сред хората, които постоянно организираха протести срещу управлението и неведнъж бе арестуван. Освен това редом със старателното отвеждане на следите към противниците на Кремъл се появиха не един и два компромата срещу убития. Посланието е: всички са маскари, той си го е заслужил.

И за други жертви трудно могат да бъдат намерени доказателства, че са убити по нареждане на вожда – бил той Сталин, Путин или някой друг. Но загиналите са все противници на режима. Трудно е да повярваме, че съвпаденията са случайни. Всъщност е много близко до акъла за какво са платили с живота си.

Началото е през 1934 г.

Първият показен разстрел в СССР е извършен преди 80 години. На 1 декември 1934 г. в Ленинград е убит Сергей Киров. Той е секретар на местния Градски комитет на ВКП (б) – Всесъюзната комунистическа партия (болшевики). Така се нарича по онова време компартията в СССР. Киров е един от най-уважаваните партийни кадри и се говори, че със своята популярност е събудил ревността на Сталин.

Киров е покосен от упор пред кабинета си в двореца "Смолни". Убиецът Леонид Николаев е заловен веднага. Още в първите минути след убийството е обявено, че той е "изпратен от враговете на работническата класа" и е задържан при опит да се самоубие.

Заедно с него са арестувани още 13 души. Сред тях има служители на НКВД – тогавашното вътрешно министерство. Те са обвинени, че позволили на Николаев безпрепятствено да влезе в "Смолни".

Цялата група е обвинена в участие в нелегална организация, командвана от неизвестен ленинградски център. Повечето подсъдими не признават вината си. Въпреки това всички са осъдени на смърт и разстреляни.

Но нещата не свършват дотук. Убийството на Киров отприщва сталинските репресии – едни от най-кървавите в човешката история. Те са узаконени със специални мерки. Делата за терор се разглеждат в продължение на не повече от десет дни. Отнема се правото на защита на подсъдимия. Обвинителното заключение му се връчва едно денонощие преди произнасяне на присъдата. А тя е окончателна, не подлежи на обжалване и се изпълнява най-късно едно денонощие след произнасянето й.

Ръката на Сталин е дълга. Негови противници биват ликвидирани и в чужбина.

На 23 март 1938 г. в холандския град Ротердам е застрелян Евгений Коновалец. Той е виден украински националист, който не желае да се примирява с това, че родината му е част от СССР. Оглавява Организацията на украинските националисти (ОУН). Знаменитият агент на НКВД Павел Судоплатов, преструващ се на нелегален боец на територията на Украйна, връчва на Коновалец кутия с бонбони в ресторант. Когато националистът я отваря, тя се взривява в ръцете му и го разкъсва.

На 12 септември 1939 г. във френския курорт Ница мистериозно умира съветският дипломат беглец Фьодор Расколников. Той е едва 47-годишен.

Бягството на Расколников започва от България

Той е назначен за съветски пълномощен представител в София през 1934 г. Четири години по-късно дипломатът е привикан заедно с жена си и едногодишното им бебе в родината. Докато сменя влака в Берлин обаче, той прочита във вестника, че е свален от поста си. Расколников разбира, че ще бъде арестуван и разстрелян, и отказва да се завърне в СССР. Емигрира във Франция. На 17 август написва знаменитото си открито писмо до Сталин. То е озаглавено "Как ме направиха "враг на народа".

Ето няколко цитата от писмото:

“Вашият "социализъм", при чието тържество за строителите му има място само зад решетките, е също толкова далече от истинския социализъм, както произволът на вашата лична диктатура няма нищо общо с диктатурата на пролетариата.

Вие сковахте страната в адския страх на терора, дори смелият човек не може да ви каже истината в очите.

Къде са героите на Октомврийската революция? Вие ги арестувахте, Сталин.

Къде е старата гвардия? Няма я сред живите. Вие я разстреляхте, Сталин.

Вашата безумна вакханалия не може да продължава дълго. Безкраен е списъкът на вашите престъпления. Безкраен е списъкът на вашите жертви и не е възможно те да бъдат изброени.

Писмото става твърде популярно сред руската белогвардейска общност във Франция още преди да бъде публикувано. А Расколников умира по-малко от месец след написването му. Версията за убийството му е издигната от историка Рой Медведев. Той твърди, че то е дело на агенти на НКВД.

Писмото е публикувано след смъртта на дипломата, на 1 октомври 1939 г., в излизащия в Париж руски емигрантски вестник "Последние новости".

На 20 август 1940 г. е извършено безспорно най-дръзкото и скандално убийство. На другия край на света – в Мексико, е ликвидиран Лев Троцки – някогашният втори човек в СССР, низвергнат от Сталин и изгонен от СССР.

От Мексико Троцки повежда борба срещу тиранина в Кремъл. Той успява да обори обвиненията срещу много подсъдими на шумните процеси в СССР, че са извършвали терористични актове по негова заповед. Така някогашният революционер си подписва смъртната присъда. За предстоящата му ликвидация го предупреждават и редица агенти на НКВД, успели да се спасят в чужбина от започналите срещу самите тях чистки в СССР.

Първото покушение срещу Троцки в Мексико се проваля. То е извършено на 24 май 1940 г. и е ръководено от знаменития художник Давид Сикейрос.

Но нападението на 20 август същата година е смъртоносно. Испанският комунист Рамон Меркадер идва при беглеца и му дава да прочете негова статия. Меркадер убива Троцки с пикел – ледокоп, използван от алпинистите. Заловен и осъден, убиецът лежи 20 години в затвор, след което емигрира в СССР. Там е награден за деянието си.

На 12 януари 1948 г. в Минск е убит известният драматург Соломон Михоелс. Единственото му прегрешение е... неговият еврейски произход.

След Втората световна война Сталин се захваща и с евреите. Скалъпен е процес за ционистки заговор срещу вожда. Изкуствоведът Захар Гринберг и неговият приятел Исаак Голдщайн са арестувани и обвинени в шпионаж. На разпитите след жестоки побои те подписват предварително подготвените от следователите показания срещу Соломон Михоелс.

Сталин нарежда драматургът да бъде ликвидиран. Михоелс пътува до Минск, където трябва да посети театрални спектакли, номинирани за Сталинска премия. Една от вечерите той гостува във вилата на един от местните партийни ръководители, където е убит. Официалното съобщение е, че е прегазен от камион късно вечерта на улицата. Истината за убийството на Михоелс става известна едва пет години по-късно – след смъртта на Сталин.

През 1959 г. отново беглец от СССР е ликвидиран в чужбина. Този път жертвата е легендарният украински националист Степан Бандера, обявен от Кремъл за нацистки колаборационист. Той е наследил начело на Организацията на украинските националисти убития през 1938 г. в Холандия Евгений Коновалец. След края на войната Бандера и семейството му постоянно се местят из ФРГ и Австрия заради заплахата, идеща от СССР.

Бандера е убит в Мюнхен на 15 октомври 1959 г. от съветския агент Богдан Сташински. Той изстрелва с пистолет в лицето на жертвата разтвор от цианкалий. През 2005 г. последният шеф на КГБ Владимир Крючков призна, че Бандера е бил ликвидиран по заповед на Никита Хрушчов. Крючков допълва, че това е едно от последните, ако не и последното политическо убийство, извършено от ведомството по времето на СССР.

В наши дни

И наистина, след ликвидирането на Бандера до разпадането на СССР в края на 1991 г. няма публични други такива случаи.

Жертва паднаха трима чеченски президенти

Първият значителен политик, убит показно в съвременна Русия, е чеченският сепаратистки лидер Джохар Дудаев. Някогашният генерал от съветските ВВС и ветеран от Афганистан изведнъж се обръща на 180 градуса и провъзгласява независимата чеченска република Ичкерия. Търпението на Москва се изчерпва в края на 1994 г. Тогава в Чечня влизат руски войски и започва войната. Дудаев е ликвидиран на 21 април 1996 г. след предварително и старателно разработена операция. Руските спецслужби прехващат сигнал от спътниковия му телефон. Във въздуха предварително са вдигнати 2 бомбардировача Су-24 със самонасочващи се ракети. Една от тях убива сепаратиста, докато той разговаря по телефона.

Интересното е, че Русия смята сепаратисти като Дудаев и наследниците му за терористи. А сепаратистите в Украйна са „борци за справедлива кауза“ и срещу „украинското потисничество“.

Дудаев е наследен от Зелимхан Яндарбиев. Той участва в бойни действия срещу руските сили, но и в преговорите с Москва за мир в Чечня, които обаче са неуспешни. През 2001 г. Русия го обявява за издирване чрез Интерпол. Яндарбиев емигрира в Катар, където е взривен в колата си на 13 февруари 2004 г. За атентата са арестувани и осъдени на доживотен затвор двама сътрудници на руското посолство – Анатолий Белашков и Василий Богачов. Имената им най-вероятно са фалшиви. Москва успява да договори прехвърлянето им в Русия за излежаване на присъдите. Сегашното им местонахождение е неизвестно.

Журналистът Пол Хлебников е смятан за първата жертва, "поръчана" за това, че е разгласила нежелана от обкръжението на Путин информация. Той бе основател и главен редактор на руското издание на американското списание "Форбс". Роденият и отраснал в САЩ Хлебников бе застрелян в Москва през юли 2004 г. Ръководеното от него списание бе публикувало списъка на 100-те най-богати руснаци. Много от тях бяха близки на Владимир Путин, който тогава тъкмо започваше втория си мандат и изграждаше своята авторитарна власт. Освен това Хлебников бе автор на книгата "Кръстникът на Кремъл". В нея той твърдеше, че олигархът Борис Березовски (също враг на Путин и също починал при твърде странни обстоятелства) е поръчал няколко убийства.

През 2005 г. бе ликвидиран третият чеченски президент – Аслан Масхадов. Той е убит в бункер в село Толстой-Юрт, където се укрива от поредния рейд на руските спецслужби.

На 7 октомври 2006 г. в асансьора пред апартамента си в Москва бе разстреляна журналистката Анна Политковская. Тя бе заклета критичка на Путин и написа серия от репортажи, в които уличи руските войски в тероризиране на цивилното население в Чечня и Северен Кавказ. Политковская участва в преговорите с терористите, завзели театъра на улица "Дубровка" в Москва през 2002 г. и училището в Беслан през 2004 г. В интервю пред британската преса журналистката твърдеше, че е имало опит тя да бъде отровена с чай в самолета, с който е трябвало да лети за Беслан. Тя редовно получаваше заплахи за живота си.

Едва ли е случайно, че Политковская бе убита точно на 7 октомври. Тогава е рожденият ден на Путин. Твърди се, че убийците искали да му поднесат този "подарък", като затворят завинаги устата на един от най-видните му врагове. Убийството на Политковская предизвика гневни реакции в целия свят.

Същото се случи само месец и половина по-късно. На 23 ноември 2006 г. в адски мъки в лондонска болница почина Александър Литвиненко – бивш офицер от ФСБ. През 1999 г. той обяви публично, че началниците му наредили да убие олигарха Борис Березовски. Арестуван за кратко по скалъпено обвинение във връзка със съвсем различен случай, Литвиненко успя да избяга от Русия през 2000 г.

Бившето ченге получи политическо убежище във Великобритания. Там той обвини ФСБ, че е организирала взривове в жилищни блокове в Москва и другаде, а е хвърлила вината върху чеченските сепаратисти. Според него това е стратегията за сплашване на хората. Преди да умре, той обвини за отравянето си Путин.

Смъртта на Литвиненко е в резултат на отравяне с  редкия и силно токсичен радиоактивен изотоп полоний-210. Във връзка с това Лондон обяви за издирване Андрей Луговой, който се е срещал в британската столица с беглеца часове преди той да се почувства зле. Москва отказва да предаде Луговой, който днес дори е депутат в Думата.

На 23 март 2013 г. в имението си в Аскот край Лондон бе намерен мъртъв Борис Березовски. Милиардерът бе враг на Путин и бе обявен за издирване за пране на пари, източване на държавната авиокомпания "Аерофлот" и още дузина подобни обвинения. По-късно той дори бе обвинен в подготовка за насилствено завземане на властта в Русия.

Олигархът обаче бе уличаван в мошеничество и от противници на Путин. От 2003 г. той живееше във Великобритания.

Аутопсията установи, че смъртта му е настъпила в резултат на обесване. Така и не бе  доказано със сигурност дали той сам е сложил край на живота си, или някой му е "помогнал" да го направи.

Последната засега смърт на видна фигура е тази на Борис Немцов. И след всичко случило се досега много хора съвсем основателно се питат: „Кой е следващият?“

Появи се информация, че съществува списък на хора, подлежащи на отстрел. Освен Немцов в него влизали бившият олигарх Михаил Ходорковски и журналистите Алексей Венедиктов и Ксения Собчак. И тримата отказват да коментират твърденията. Но не е изключено да са се притеснили сериозно за сигурността си.

Путин има най-голяма полза от убийството на Борис Немцов

Иля Валериевич Яшин (31 г.) е руски политик от опозиционната Партия на народната свобода (ПАРНАС), чийто съпредседател бе убитият на 27 февруари т.г. Борис Немцов. Неведнъж е бил арестуван за участие в протести срещу властите както в Русия, така и в съседна Беларус. Яшин бе първият близък приятел на Немцов, който дойде на място на убийството му.

- Иля Валериевич, какво си спомняте за вечерта, когато убиха Борис Немцов?

Не бях с него, но успях много бързо да дойда, след като го убиха. Обади ми се приятелката му (Анна Дурицкая – б.а.), която е вървяла заедно с него по Големия Москворецки мост. Бях доста близо и пристигнах само за 20 минути.

- Разпространяват се всякакви версии за убийството. Кой според вас е "поръчал" Немцов?

Трудно ми е да кажа какво точно е станало конкретен повод за убийството на Борис. Но е очевидно, че става дума за политическо поръчково убийство. Лично аз съм убеден, че голямата кървава следа води от Големия Москворецки мост към кабинета на чеченския лидер Рамзан Кадиров. Арестуваните по обвинение за убийството на Немцов са хора от силовите структури ва Чечня, които много здраво са контролирани от Кадиров. Главният заподозрян – фамилията му е Дадаев, е служил като зам.-командир на батальона "Север". И напусна батальона на другия ден след убийството на Борис. Нито за секунда не допускам, че този човек е могъл да действа по собствена инициатива. Не се съмнявам, че той е бил не повече от изпълнител на заповед на поръчителите. Следствието трябва да извърши обиски и да проведе разпити на вископоставените чеченски чиновници и лично на Рамзан Кадиров. При това аз предполагам, че над Рамзан Кадиров може да стоят по-високопоставени чиновници, облечени в по-висша държавна власт. Но това, че трябва да бъдат проведени следствени действия срещу Кадиров, е съвсем очевидно.

- Къде са чиновниците над Кадиров, за които говорите – в Москва или в Грозни?

Няма как да са в Грозни, тъй като там няма никой, който да е над Кадиров. Става дума за това, че той би могъл да е организатор на това престъпление. Но дали е бил неговият поръчител, или заповедта е дошла от Кремъл – това трябва да изясни следствието. Но, честно казано, съмнявам се, че ще може да го направи, докато Путин е в Кремъл. Главният въпрос е мотивът за убийството на Немцов. Лично аз не се съмнявам, че той е свързан с политическата му дейност. В същността си това бе терористичен акт. Това е политическо убийство, чиято цел е сплашване на тази част от обществото, която не е съгласна с политиката на властите. И най-голяма полза от убийството имат онези хора, които той критикуваше през последните години. Борис критикуваше корупцията, злоупотребите, узурпирането на властта. Т.е. Путин и цялото му най-близко обкръжение са хората, получили максимална изгода от гибелта на Борис.

- Възможно ли е според вас лично Путин да е поръчал убийството?

Лично аз никак не искам да мисля, че Путин може да бъде причастен към това. Но никак не го изключвам, като имам предвид системата и атмосферата на ненавист, създадени от властта.

- Вие например страхувате ли се, че може да бъдете следващият?

Всеки, който критикува властта, може да бъде следващият. Аз просто се старая да не мисля за това. Сега проблемът за всеки политически активист, опозиционен политик е да не стане параноик, да съхрани здравата си психика. Затова е по-добре изобщо да не се мисли за такива неща.

- Вие за противник на властта ли се смятате?

Да, при това за много заклет. Много силно я критикувам.

 - Няколко дни след убийството на Немцов се появиха публикации, че съществувал списък за хора, нарочени за отстрел. И че освен Немцов в него влизали олигархът Михаил Ходорковски и журналистите Алексей Венедиктов и Ксения Собчак. Има ли наистина според вас такъв списък?

Идея си нямам. Знам по въпроса не повече от медиите.

- Виждате ли нещо общо между убийството на Борис Немцов и смъртта на Анна Политковская и Александър Литвиненко през 2006-а?

Без съмнение. В същността си това са терористични актове. Цели се отмъщение, но най-главното е сплашване. Убийството на Литвиненко например е предупреждение към хората от службите, на които не им харесва случващото се в нашата страна и които си позволяват да говорят за това публично. А при Политковская целта е сплашване на независимите журналисти – на тези представители на медиите, които не искат да се занимават с пропаганда, а искат да правят обществени разследвания. Убийството на Немцов е сплашване на онази част от обществото, която не харесва политиката на властите, която протестира срещу анексирането на Крим, която не одобрява военните действия на страната ни на територията на Украйна, която е против узурпирането на властта от страна на Путин. Тези убийства трябва да всеят животински ужас.

- Как ще коментирате близо десетдневното отсъствие на Путин, което породи много слухове, включително за преврат?

Вие явно сте сбъркали телефона. Аз се казвам Иля Яшин, а не Дмитрий Песков (говорителят на Кремъл – б.а). Просто у нас е изградена такава византийска политическа система, при която дори краткосрочно отсъствие на държавния глава от публичното пространство поражда слухове, догадки. Понятие си нямам какво се е случило с Путин. Може някъде да е бил на почивка. Може да му се е появила някаква млада любовница. Сега дори не искам да мисля за това. Все ми е едно къде е бил. Притеснява ме това, че той се върна. Защото наличието на Путин в Кремъл е опасност за моята страна.

- Колко според вас ще остане още на власт Путин?

Трудно е да се каже. Мисля, че той прави много, за да провокира гражданска конфронтация в моята страна. Той провежда агресивна политика към тези, които не го одобряват. И краят на неговата политическа кариера може да се окаже драматичен. Той може да свърши на подсъдимата скамейка на Международния трибунал в Хага. А колко още ще остане на власт – това е труден въпрос. Диктатори като него, които узурпират властта, управляват по 20, по 30 години. Но аз се надявам, че краят на кариерата му не е безнадеждно далече. Още толкова да управлява, колкото досега – страната повече няма да издържи. (Путин е президент вече общо 11 години. Той изкара два четиригодишни мандата през 2000-2008 г. и се завърна в Кремъл през 2012 г., но вече мандатите са по шест години – б.а.)

- Какво мислите, че може да се случи?

Какво ли не. Гражданска война, разпадане на страната.

- Били ли сте в България?

Да, и то много пъти. Ще ви споделя, че родителите ми имат вила на Златни пясъци, която си купиха преди няколко години. Те прекарват летните си почивки там и аз редовно им гостувам.

- Не забраниха ли на държавните служители в Русия да почиват зад граница?

Има такава забрана, но тя не е за държавните чиновници, а за сътрудниците на правоохранителните органи. Много хора обаче намират вратички да я заобиколят. Съсед на родителите ми на Златни пясъци е генерал от руския Следствен комитет и постоянно пътува натам. А за родителите ми няма проблем – те не са нито държавни чиновници, нито са от службите.

----

* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през април 2015 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2016 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.