Две българки свирят във Виенска филхармония. Албена Данаилова (цигулка) и Даниела Иванова (виола).

Масовите медии не обръщат внимание на този факт.

Тях ги интересуват съвсем различни неща - например да интервюират американски фаянсаджия от смесен естонско - мексикански брак, който веднъж лепил плочки на втори братовчед на прототипа от филма "Вълкът от Уолстрийт".

За неизкушените от звуците на валсовете на Щраус да поясня - да свириш във Виенска филхармония като музикант е все едно да си част от екип, спечелил "Оскар" в киното или пък да си част от мозъчния тръст на "Епъл" да речем. Тоест - най - високото възможно място.

Да, ето това е опция за национална гордост. И за неподправен патриотизъм. Не ракиеното "България на три морета".

Ние сме на повече от три морета - имаме тези две дами, имаме Веско Ешкенази (концертмайстор на Концертгебау), имаме велики гласове - Гяуров, Кабаиванска, Борис Христов, та до Александрина Пендачанска и Дарина Такова.

Караян се е дипломирал с първи концерт за пиано на Панчо Владигеров. Милчо Левиев е бил част от оркестъра на Дон Елис и е постигнал огромни успехи. В изкуството ние все още имаме поводи за национална гордост.

Макар че парите за култура са смешни, макар че у нас изкуството се прави не благодарение, а въпреки условията, които имаме.

Длъжни ли сме на хората на изкуството? Да! Длъжни сме им и им дължим поне уважение. И когато пишем постове в интернет и решим да изразим епичния си патриотизъм, нека не пишем за Путин и панславянската ос.

Да напишем две думи за двете дами, които свирят в най - добрия оркестър в света. А медиите, вместо да снимат нелепи предавания, в които Николета преследва със скрита камера Амет, могат да отделят по няколко минути на онези наши съграждани, които трябва да бъдат истинската визитка на страната ни.

Коментарът е от профила на Венци Мицов във Фейсбук. Заглавието е на редакцията