Две българки са сред малцината спрягани имена, изпълняващи критериите за избора на следващия генерален секретар на ООН, пише в. "Гардиън".

Това са настоящият шеф на ЮНЕСКО Ирина Бокова и еврокомисарят Кристалина Георгиева.

Деветият поред генерален секретар на организацията трябва да бъде избран до края на тази година и да встъпи в длъжност на 1 януари 2017 г. На този ранен етап се смята, че фаворит за поста е жена от Източна Европа. Този регион е единствен от петте в ООН, който не е излъчвал шеф. А всички досегашни 8 генерални секретари са мъже.

Освен Бокова и Георгиева, на критериите отговаря и хърватската външна министърка Весна Пусич.

Весна Пусич също изпълнява критериите - жена от Източна Европа.

 

Главен дипломат на света или светски папа

 

Никога досега жена не е била толкова близо до поста, отбелязва "Гардиън". Не е ясно дали изборът на представител на нежния пол ще промени по някакъв начин света. Длъжността често бива определеляна като "главен дипломат на света" или като "светския папа" В действителност обаче по-скоро да си шеф на ООН е като да си управител на луксозен ресторант. Общуваш си с редица влиятелни хора, но много рядко при равни условия.

Настоящият генерален секретар Бан Ки Мун бе избран през 2006 г. в известна степен защото изглеждаше достатъчно безопасен за главните световни сили. Ако правилата на играта останат същите - петте постоянни членки на Съвета за сигурност тайно да изберат неговия наследник и да представят резултата пред останалия свят като свършен факт, можем да очакваме подобен изход.

 

По-малко секретар, повече генерален

 

Има обаче голямо желание към промяна на правилата и публична откритост на надпреварата. Кампанията "1 за 7 милиарда", лансирана през 2014 г. и подкрепяна от стотици неправителствени организации, предлага официален списък на фаворитите. Те трябва да публикуват задълбочени манифести и да отговарят на въпроси. Над 170 милиона хора по света подкрепят тази идея. Тя е да бъде намерен човек, който да бъде по-малко секретар и повече генерален, с широки правомощия и независим мандат, вместо да се окаже кандидат, подкрепен при сделка на тъмно.

Има обаче знаци, че Съветът за сигурност ще приеме британската инициатива. Става дума да бъдат изпратени писма до 193-те делегации на страните членки в Общото събрание с покана да обявят кандидатури и определяне на график и формат на избора.

Дотогава кампанията сред кандидатите продължава да бъде нещо дискретно, повече насаме с необявени кандидати при закрити врати в централата на организацията в Ню Йорк.

Предполага се, че за поста се бори още една жена - новозеландската експремиеркаа Хелън Кларк, която в момента оглавява Програмата за развитие на ООН (ПРООН). Вероятен кандидат е и бившият австралийски министър-председател Кевин Ръд.

Смята се, че Хелън Кларк също се бори за високия пост.

Дори най-големите идеалисти от кампанията "1 за 7 милиарда" вярват, че петте постоянни членки на Съвета за сигурност - САЩ, Русия, Великобритания, Франция и Китай - ще се откажат от правото си на вето и ще позволят гласуването да бъде напълно открито. Но има надежда, че великите сили ще изпаднат в цайтнот съссвоите фаворити и ще се окажат неспособни да се съпротивляват на истински народния избор, предложен от Общото събрание. Каквото и да стане, 2016 ще бъде критична година в историята на ООН, завършва "Гардиън".

Изданието обаче не споменава и дума за други две жени, които съвсем доскоро също бяха сочени сред фаворитките да оглавят организацията. Това са две настоящи президентки - Дилма Русеф (българска потомка) на Бразилия и Мишел Бачелет на Чили.

Имената им напоследък спряха да бъдат спрягани за поста. Вероятната причина е, че те едва ли ще подадат оставки като държавни глави, саамо и само да оглавят ООН. Новият генерален секретар встъпва в длъжност на 1 януари 2017 г. Мандатите и на двете дами обаче изтичат чак през 2018 г.