ДИТРИХ АЛЕКСАНДЕР,
ДАНИЕЛ-ДИЛЪН БЬОМЕР,
ЕВА МАРИ КОГЕЛ

 

Защо конфликтът се задълбочи точно сега?

 

Неслучайно именно сега регионалните държави противостоят една на друга в опосредствани войни. След ислямската революция на аятолах Хомейни през 1979 г. шиитското правителство бе изолирано. Но след разрешаването на ядрения спор то стъпи на пътя към международната реабилитация и по този начин - към старата власт. Самопровъзгласилият се защитник на всички шиити се опитва да укрепи и разшири влиянието си в Близкия изток, като се опълчва на сунитското правителство на Саудитска Арабия.

След т. нар. Арабска пролет, в периода на разпад на силовите структури и гражданските войни в Йемен, Сирия и Ирак, ситуацията рязко се промени. Преди всичко Сирия стана ключова държава. Преди Башар Асад дружелюбно се отнасяше към Иран, но ако страна със сунитско мнозинство попадне под влияние на сунитите, това ще се превърне в съкрушително поражение за Техеран. Така Иран също може да се лиши от пътищата за снабдяване на съюзниците си - "Хизбула" в Ливан. Сега положението на страните от Персийския залив и тези извън пределите му съществено се промени.

 

Кой е на страната на Рияд и кой подкрепя Техеран?

 

Саудитска Арабия може да разчита преди всичко на сунитските държави от Персийския залив - такива като Катар, ОАЕ и Кувейт. В Йемен Рияд подкрепя борбата на до голяма степен сунитското правителство срещу шиитските бунтовници хути, които Иран въоръжава и съветва. В този беден дом на Арабския полуостров опосредстваната война е особено очевидна.

Саудитският заместник-престолонаследник, министър на отбраната и кралски син Мохамед бин Салман лично води военните операции в Йемен. Засега Рияд смята САЩ и ЕС за свои стратегически съюзници. Но предвид външната и вътрешната политики на Саудитска Арабия Вашингтон и европейските столици преразглеждат партньорството.

Иран оказва значително влияние върху своя в голяма степен шиитски съсед Ирак. В Ливан Техеран може да разчита на шиитските бойци от "Хизбула", а в Сирия - на режима на алауитите на Асад. Алауитската религиозна общност в Сирия представлява 10-процентно малцинство. Тя е близка до шиитите, а набожните сунити я наричат еретична. Освен това, Азербайджан (85 на сто шиити) също принадлежи към т. нар. шиитски полумесец - групата държави в Близкия изток с голям брой шиити.

Саудитските управници са ключови съюзници на САЩ в Близкия изток.
През май 2015 г. президентът Барак Обама пре в Белия дом престолонаследника Мохамед
бин Найеф (в средата) и заместнка му Мохамед бин Салман.

 

Наистина ли става дума за конфликт между изповеданията?

 

Противостоенето между шиитите и сунитите започнало от въпроса за властта. Шиитите са последователи на "Шиат Али" - партията на Али, братовчед и зет на пророка Мохамед. Те вярвали, че мюсюлманите могат да бъдат предвождани само от членове на семейството на пророка. Сунитите имали друга гледна точка и си избрали първия халиф. Те останали мнозинство и халифатът в продължение на векове бил централната власт за ислямския свят. Въпреки това има също държави с шиитско мнозинство като Иран.

С времето сунизмът и шиизмът се превърнали в различни теологии. Установени били определени държавни отношения. Последователите на различни изповедания неведнъж молили покровителите за помощ в опита си да усмирят властовите амбиции на друга държава. Вярата и властта са неразривно свързани.

Но днешните конфликти са предизвикани от други противоречия. Ниската цена на петрола разруши държавния бюджет на Саудитска Арабия. И ако след отмяната на "ядрените санкции" Иран - вторият по големина доставчик на петрол - се завърне на световния пазар, суровините, естествено, няма да поскъпнат. Освен това, съществуват политически противоречия. На страната на сунитите за бъдещето си воюват традиционните монархии. На страната на шиитите е революционен милитаристичен режим. Въстанията от последните години доказват, че и двете форми на управление се сблъскаха с кризата на смисъла.

 

Защо екзекутирааа Нимр ан Нимр и още 46 души?

 

Масовата екзекуция е политически сигнал към всичкикритици на кралското семейство. Известният шиитски проповедник Нимр н Нимр се превърна в политически глас на саудитските шиити, прекалено висок и опасен, както им се струваше на монарсите в Рияд. През 2014 г. антитерористичен съд го осъди на смърт, а след това тялото му трябваше да бъде разпънато. В края на краищата, той е "разпалвал междурелигиозна омраза".

Но огромното мнозинство от екзекутираните са сунити, които принадлежат към терористичния лагер. Екзекуцията им е сигнал за решителна борба с тероризма. Но и в самата страна монарсите искат да демонстрират, че могат да действат твърдо. Защото има опасност младите хора да станат вероотстъпници. На застиналия пазар на труда младите саудитци виждат все по-малко перспективи. Това недоволство е добре дошло за радикалите. 2500 млади саудитци вече се присъединиха към "Даеш" ("Ислямска държава" - б.р.). Радикалните действия на монарсите показват колко се плашат те от това потенциално насилие.

 

Какво е положението на саудитските шиити?

 

Примерно 15 на сто от жителите на Саудитска Арабия са шиити. Мнозинството от тях живеят в източната част на страната, където се намират най-големите запаси от петрол. Затова правителството ги възприема като заплаха за сигурността. Макар този район да допринася повече от останалите за процъфтяването на Саудитска Арабия, Шиитските селища получават по-малко държавна подкрепа от другите.

Очевидци разказват, че разликата в доходите се забелязва и по улиците, а военното присъствие напомня за кризисни райони. Шиитите са изключени от някои професии в системата на образованието и въоръжените сили. Те се борят за равни права за своето вероизповедание. Постоянно има демонстрации на саудитски щиити, Понякога има сблъсъци със силите за сигурност, най-вече през 2012 г., по време на т. нар. Арабска пролет и сега, след смъртната присъда срещу Нимр ан Нимр.

След ислямската революция в Иран през 1979 г. в Саудитска Арабия имаше краткосрочен подем на шиитите. Оттогава шиитските активисти в Саудитска Арабия винаги демонстративно са странели от Иран. Исканията им бяха частично свързани с шиитските интереси в по-тесния смисъл. Те искаха независима съдебна система и свободни избори. Това ги прави още по-подозрителни.

 

Колко стабилна и единна е саудитската монархия?

 

В кралския дом на Сауд (кралската династия в Саудитска Арабия - б.р.) е неспокойно. Не само заради сложната икономическа ситуация в страната и нарасналото недоволство на широката общественост, но и ролади това, че в резултат вътрешната борба може да стане опасна за двора. Там дори се разпространяват няколко открити писма, които предупреждават за падане на монархията. Според титлата понастоящем властта принадлежи на остаряващия краал Салман, неговия наследник и вътрешен министър Мохамед бин Найеф и зам.-престолонаследника и министър на отбраната Мохамед бин Салман. В действителност кралят едва ли взема главните решения. По-скоро това правят заместниците му, които според слуховете се стремят към господство.

 

Възможна ли е война между регионалните сили?

 

Корпусът на гвардейците на ислямската ревлюция е главната военна сила на Иран.

Пряко военно противостоене между Саудитска Арабия и Иран не е най-вероятният сценарий. Макар саудитските сили да са добре въоръжени, те са относително неопитни в битките, за разлика от иранците. Но иранските шиити почитат светините в Мека и Медина. Затова нападение срещу държавата, в която те се намират, ще бъде проблематично. Войната е опасна и за двете страни. Трудно е да се формулира постижима цел. По-вероятни са нови действия на второстепенна сцена за военни действия - конфликтите в Сирия, Йемен, Ирак и други места, където двете страни подкрепят своите подопечни.

 

Какви още последици може да има конфликтът?

 

Разколът между изповеданията се увеличава. Доказателство е това, че Саудитска Арабия, Бахрейн, Судан и ОАЕ скъсаха дипломатическите си отношения с Иран.

Напрежението може да нарасне в страните със смесени изповедания, например в Бахрейн и Ливан. Възможно е това да стане и в Пакистан. Гражданските войни в Сирия и Йемен вероятно ще се задълбочат. Трябва да се опасяваме и от дипломатически последици. Тепърва предстои да видим има ли шанс започналият мирен процес в Сирия.

Може да пострада дори борбата срещу терористите от "Даеш". Защото в Ирак - страна, разположена между Саудитска Арабия и Иран, двете страни съвместно със Запада се борят срещу екстремистите. Ако избухне открита вражда, този неформален съюз ще стане много крехък. Той може да се срине или дори да прерасне в гражданска война.

В този случай най-вероятно следствие от новия конфликт в Близкия изток ще стане скокът на цените на петрола и сривът на световната икономика. За Европа всичко това означава увеличаване на броя на бежанците.

-------------

* Авторите са журналисти, специалисти по международна политика и мюсюлманския свят. Те работят за германския вестник "Ди Велт", откъдето препечатваме коментара.